Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 540 от 09.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9167/2025
Вид
Решение № 540
Подписан
09.02.2026
В сила
17.03.2026
Състав
Костадин Божидаров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330109167 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, против Т. Х. Е., ЕГН **********, с адрес ******, дължи на ищеца сумата от 1 290,22 лева (с еврова равностойност от 659,68 евро), представляваща неплатена сума за предоставени ВиК услуги за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 31.10.2018 г. до 23.10.2024 г. за обект, находящ се в ******, както и сумата в размер на 287,12 лева (с еврова равностойност от 146,80 евро) – представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.12.2018 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,, за които суми е издадена Заповед № ******/15.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ******/2024 г. на Районен съд – Пловдив, ХІ гр.с.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички 1 суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то насетне в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги, като в тази връзка фигурирал в базата данни на ищеца като потребител с аб.№ ******.

Твърди се, че за процесния период отчетът в имота се осъществявал по данни на монтираните в имота измервателни устройства, за което ежемесечно били полагани подписи върху съставени карнети. Сочи се, че ответникът, като потребител на ВиК услуги в качеството му на собственик на водоснабдения обект, отговаря за точното и добросъвестно изпълнение на своите задължения, в това число и за заплащане в срок на стойността на количествата потребена вода. За процесните вземания били издадени фактури за главница, а доколкото отношенията между страните се уреждали с публично известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били издадени фактури. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № ******/2024 г. на Районен съд Пловдив, като били дадени указания по реда на чл. 415 ГПК, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

Представени са писмени доказателства по описа и са направени искания за събиране на допълнителни доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т.

Х. Е., който възразява срещу основателността на иска. Оспорва да има качеството на потребител на В и К услуги за процесния обект, респ. и съществуването на описаните в исковата молба облигационния правоотношения между страните. Оспорва също така редовността на водения отчет и реалното доставяне на описаните количества вода. В тази насока твърди, че представените с исковата молба карнети не са редовно водени, като на същите липсвал положен подпис на ищеца, за което изрично се оспорва авторството на ответника по отношение на положените подписи за потребител. Поради това ответникът счита, че показанията в карнетите не могат да го обвържат. Оспорват се по същество и част от представените с исковата молба справки, като се поддържа, че същите са едностранно съставени от ищцовото дружество и отразеното в тях няма доказателствена стойност. Оспорва се исковата претенция и по размер, доколкото търсените суми се основавали на реално потребени количества вода. В условията на евентуалност се излагат твърдения за извършени плащания на процесните суми от страна на ответника, които неправилно са били осчетоводявани от ищцовото дружество за погасяване на други вземания. Релевирано е и възражения за изтекла погасителна давност за част от исковата претенция, касаеща период от три години преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Счита, че за всички вземания, както за главница, така и за мораторна 2 лихва, начислени за период, предхождащ посочения, е изтекъл давностния срок и моли да не се присъждат. По изложените съображения се възразява срещу уважаването на исковата претенция и се моли за нейното отхвърляне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № ******/2024 г. на Районен съд Пловдив, ХI гр.с. в, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ******/15.11.2024 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск.

Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. В тази насока предявените искове се намират за допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ******, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. В тази връзка по делото е представена справка от Агенцията по вписванията за извършени вписвания по партидата на Т. Е.. Видно от същата ответникът е придобил по силата на договор за покупко-продажба, вписан на дата ****** г. правото на собственост върху процесния апартамент с адрес ******. В тази връзка е представено и копие от титула за собственост – Договор за продажба на държавен недвижим имот от ведомствения жилищен фон на МО от дата 04.08.1999 г., вписан в СВ – Пловдив под акт № ******, том **** от дата ****** г. С въпросната сделка имотът е закупен от Т. Е. и М. Е.. Спрямо имота впоследствие са налагани множество възбрани в полза на различни кредитори на Т. Е., вкл. и в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и други дружества, предоставящи комунални услуги. Липсват данни за разпореждане от страна на Е. с въпросния апартамент. Следователно ответникът, като собственик на 3 процесния водоснабден обект, има качеството на потребител на В и К услуги за същия. В тази връзка следва да се отбележи, че от ответната страна не се оспорва, че Т. Е. е собственик на имот, а че между страните съществуват твърдените облигационни правоотношения. Както обаче се изтъкна по-горе, качеството на потребител на В и К услуги по смисъла на ЗРВКУ се предопределя именно от това, дали лицето е собственик (или ползвател) на водоснабдения имот, какъвто ответникът е досежно прецесния имот.

Следователно и доколкото ответникът има качеството на потребител, то съдът приема и че той има задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищеца по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР.

По делото се установи още, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за разглеждания период, като отчитането се е извършвало регулярно по показания на водомерите в имота.

Това се установява от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно от разпита на свидетеля В. П. и от приложените към исковата молба карнети. От показанията на П. се установява, че тя е извършвала отчета за имота от м. март 2023 г., като отчитането се извършвало по показания на измервателните устройства, достъпът до които бил осигуряван от жена, пребиваваща в имота, която се разписвала на карнетите. Този начин на водене на отчета, а именно по показания на измервателното устройство, се установява и от карнетните листи, като липсва промяна при осъществяването на отчета преди и след като свидетелката П. е започнала да отчита имота. Данните са записвани именно от водомер с номера в картотеката на В и К дружеството №******. Налице са и периодични подписи на потребителя и/или негов представител, който е имал възможност да се запознае с данните, записани в карнетите, респ. и да изложи възражение при констатиране на некоректно отчитане, без обаче да има данни за тиква оспорвания.

В тази насока се съобрази, че от страна на Т. Е. е заявено оспорване на положените подписи върху карнетите, като е открито производство по чл. 193 ГПК. Доколкото оспорва подписи, за които се твърди, че са положени от него, то и в тежест на Е. е възложено да докаже оспорването си. С оглед на така разпределената му доказателствена тежест, по искане на ответника е допуснато и впоследствие изслушано и прието заключение по СГЕ, вещото лице по която е посочило, че положените подписи върху представените с исковата молба карнети вероятно са положени от Т. Е.. При това положение и доколкото именно ответникът следваше да докаже по несъмнен начин заявеното от него оспорване на авторството на положените подписи, то съдът приема, че не е проведено успешно доказване досежно оспорените подписи до м. март 2023 г. За периода след този месец, изрично свидетелката В. П. сочи, че подписите са полагани от жена от адреса, т.е. от лице, различно от ответника.

Независимо от горното следва да се посочи, че съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или 4 негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. В случая, предвид неуспешното проведено оспорване истинността на карнетите, следва да се приеме, че до м. март 2023 г. потребителят и настоящ ответник е полагал лично подписи при отчета на имота. Впоследствие такива са полагани от лице, пребиваващо в имота, което е присъствало при отчитането на показания по водомера. Нито законът, нито общите условия на водоснабдителното дружество изискват да е налице писмен документ за нарочно упълномощаване на представителят да подпише от името на потребителя данните при осъществения отчет. Достатъчно е от обстоятелствата по време на отчета да не съществува съмнение, че лицето, което се подписва, представлява потребителя. В случая след м. март 2023 г. подписите на карнетите са полагани от лице, което пребивава на адреса и ежемесечно осигурява достъпа на инкасатора до имота, като доброволно подписва карнетите. Следователно може да се прави положителен изводът, че след м. март 2023 г. съответствието на показанията на водомера с данните по отчета е удостоверено с подпис на представител на потребителя. Няма данни в едногодишния срок по чл. 24, ал. 3 от ОУ да е заявено възражение от потребителя относно отчетените количества доставена питейна и отведена канална вода. При това положение съдът намира, че отчетът в имота на ответника е редовно воден по показания на измервателното устройство – водомер, надлежно и законосъобразно отразени от инкасатора в съставените за целта карнети, копия от които са приложени с исковата молба.