Решение № 29 от 16.04.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Габрово, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора А. Хр. А. и П. П. Д. като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254200600067 по описа за 2025 година С присъда № 5 от 29.01.2025г., постановена по нохд № 484 по описа за 2024г. на Габровски районен съд подсъдимия И. П. Й. от гр.Габрово е признат за виновен в това, че на 29.07.2023г., около 19.40ч., в гр.Габрово, на ул.“***“ в район а срещу №***, при управление на лек автомобил м.“***“ модел *** с рег. № ***, нарушил правилата за движение, визирани в чл.23, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и на пешеходна пътека по непредпазливост причинил на А. А.пътник в спрял пред него автомобил м.“ ***“ с рег. № ***, средна телесна повреда , поради което и на основание чл.343, ал.3 пр.последно, б.“а“ , пр.1-во във вр.с ал.1 б.“б“ пр.2-ро във вр.с чл.342, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г във вр.с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е признат за невинен в това да е извършил престъпното 1 деяние и в резултат на нарушаване на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, както и телесната повреда да е причинена на пътник, намиращ се в движещ се пред него автомобил и е оправдан в тази част от предявеното му обвинение.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

Срещу присъдата е подадена жалба от адв. И. Х., в качеството му на защитник на подсъдимия И. П. Й. в осъдителната й част. В нея е наведен довод за неправилност на обжалван. акт. Сочи се, че подсъдимият не е осъществил престъпН. състав на чл.343, ал.3 от НК, тъй като деянието не е извършено на пешеходна пътека. Направено е искане за отмяна на присъдата.

В срока по чл.322 от НПК е подадено писмено възражение от адв.

М., в качеството на повереник на частН. обвинител срещу въввизната жалба. С него се оспорва жалбата и се сочи, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, като са изложени подробни доводи за това. Прави се искане присъдата да бъде потвърдена.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура сочи, че от доказателствата по делото не се установява деянието да е настъпило на пешеходна пътека. С оглед на това счита, че е налице основание за изменение на присъдата, като деянието на подсъдимия се преквалифицира по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК и да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.

ЧастН.т обвинител и повереника му не се явяват в съдебното заседание. Адв. М. е депозирала писмена молба, с която поддържа изложеното в подаденото писмено възражение и прави искане да се потвърди присъдата, както и да и се присъдят направени пред въззивната инстанция разноски.

Подсъдимият И. Й. и защитникът му адв. Д. поддържат подадената жалба против присъдата по изложените в нея доводи и направено искане.

Молят същата да бъде уважена, като се измени постановената присъда.

ВъззивН.т съд, в настоящия си състав, разгледа подадената въззивна жалба, взе предвид становището на страните и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК.

На подсъдимия И. П. Й. от гр.Габрово е предявено обвинение по чл.343, ал.3 пр.последно, б.“а“ , пр.1-во във вр.с ал.1 б.“б“ пр.2-ро във вр.с чл.342, ал.1 от НК.

ПървоинстанционН. съд е установил фактическата обстановка по 2 делото, след като е направил анализ на събраните доказателства. Настоящият съдебен състав, с оглед на правомощията си, извърши собствен анализ на доказателствата по делото, като въз основа на тях приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. П. Й. е правоспособен водач на МПС от 2019г. с категории „В“ и „М“.

На 29.07.2023г., около 19.40ч. подсъдимият Й. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, като се движел по ул.“***“, гр.Габрово в посока центъра на града, като наближавал №***. Времето е било ясно, видимостта отлична. Участъкът от пътя е прав, без неравности, в добро състояние на асфалтово покритие. Пътната настилка е била суха. На това място платното за движение е двупосочно с по една лента за всяка посока. Подсъдимият се е движел със скорост от около 45-50км/ч. В района на този участък от пътя – на разстояние от 3,2м след кръстовище, образувано от пресичането на ул.“Орловска“ и ул.“Петър Берон“, се намирала пешеходна пътека тип „зебра“, сигнализирана чрез пътен знак Д17 и хоризонтална напречна пътна маркировка М 8.1.

По същото време, пред автомобила, управляван от подсъдимия, в същата посока на движение се движел лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от св. М. М.. До него на предната дясна седалка се возела дъщеря му- пострадалата А. А./ на 14г./, която била с поставен предпазен колан. На задната седалка се намирали св. А.К. и двамата братя на пострадалата, които били на 7 и 10 години.

УправляваН.т от св.М. автомобил наближил описаната пешеходна пътека. В този момент св. Е.Т. се намирала на тротоара, като се е гласяла да пресече на пътеката отляво на дясно на посоката на движение на леките автомобили. Св. М. я възприел и спрял автомобила преди пешеходната пътека, за да й осигури предимство. След като спрял свидетелката предприела пресичане на пътното платно. В този момент подсъдимият, който се движел на много малко разстояние след автомобила на М. и след като късно възприел неговото спиране, предприел спиране на автомобила, но въпреки това последвал удар между двете МПС. Удара е настъпил между предната част на лекия автомобил, управляван от подсъдимия и задната част на автомобила „***“, управляван от св.М.. Вследствие на възникналия ударен импулс 3 блъснатия автомобил се преместил напред, като застъпил пешеходната пътека.

След това двата автомобила били изместени и се установили на мястото, където са установени при огледа на местопроизшествието.

В резултат на полученото ускорение на автомобила пострадалата А. А. претърпяла силно огъване на шийН. отдел на гръбначН. стълб.

След подаден сигнал за настъпилото произшествие мястото е посетено от екип на СНМП, като св. А., М. М. и св. А.К. са били откарани в МБАЛ“***“, където са били прегледани Пострадалата е била приета за лечение в хирургично отделение, тъй като е установено, че е претърпяла травма на шията.

Местопроизшествието е посетено и от смесен автопатрулен екип на ОД на МВР- Габрово. Двамата водачи са изпробвани за употреба на алкохол, като резултата е бил отрицателен. Извършен е и оглед на местопроизшествието, за което е съставен протокол и фотоалбум към него.

По делото са приети заключение и допълнително заключение на съдебно - медицинска експертиза. От тях се установява, че А. М. А. е получила счупване на междупрешлен ставен израстък на втори шиен прешлен, което е довело до трайно затруднение на движението на шийН.т сигмент на гръбначН. стълб за срок по- голям от един месец. Посочено е, че механизма на причиняване е силно огъване на шийН.т сегмент на гръбначия стълб назад, след удара на автомобила, в който е пътувала. Вещото лице е посочило, че е налице причинна връзка между настъпилото ПТП и увреждането на здравословното състояние на А.. Касае се за причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните по делото. Вещото лице е дало заключение, че удара между двете МПС е настъпил надлъжно на 4-4,2м. преди ориентир №Р1/ отразен в скица на л.77 от ДП, стълб с монтирана указателна табела Д17, разположен в десН. край на десен тротоар на ул.“Орловска“ и напречно в коридор от 0.8 до 2.8м вляво от десН. край на платното за движение спрямо посоката на движение на автомобилите. Скоростта на движение на двата автомобила преди ПТП е била около 45км/ч. Към момента на удара автомобила БМВ се е намирал в покой, а скоростта на движение на лекия автомобил Фолксваген е била 24,63км/ч. Посочена е и опасната зона за 4 спиране на автомобила при изчислената скорост на движение, а именно 27метра.

В заключението си вещото лице е описало механизма на възникване на ПТП, а именно, че лекия автомобил *** е спрял преди пешеходната пътека, за да пропусне движещия се по нея пешеходец. След него се движи л.а. ***, като водача късно е възприел спирането на предН. автомобил и е ударил с предната си част неговата задна част. Вследствие на удара *** се е преместило напред по посока на движението. ПоложеН.та на автомобилите преди и след удара са изобразени на приложените скици 2 и 3, които са неразделна част от заключението. Вещото лице е дало заключение, че най- вероятната причина за възникване на произшествието е липсата на навременна реакция от страна на водача на л.а. ***, в резултат на късното възприемане на спиращия автомобил и движението на пешеходката. При навременно спиране от негова страна ПТП е било предотвратимо. Предвид удара отзад водача на *** не е могъл по никакъв начин да предотврати произшествието.

Горната фактическа обстановка се установява от показаН.та на разпитаните по делото свидетели, писмените и веществените доказателства, заключеН.та на съдебните експертизи, описани по- горе. При обсъждане на гласните доказателства настоящият съдебен състав не дава вяра на показаН.та на св.М. по отношение на твърдяното от него обстоятелство, че след удара автомобила му се е преместил напред и е достигнал мястото, където се е намирал при огледа, т.е. че не е бил преместван от него. ПоказаН.та му се опровергават от показаН.та на св. Т., която е заявила, че след удара удареН. автомобил е застъпил пешеходната пътека, като само предната му част е била малко след нея. Свидетелката обяснява, че след като автомобилите преустановили движението си тя минала пред автомобила на св. М., пресякла пътя и продължила движението си, като не е останала на мястото на произшествието. ПоказаН.та на Т. се опровергават и от показаН.та на пострадалата – св.А., която е заявила, че след удара колата се преместила малко напред, като след това пешеходката е пресякла, заобикаляйки го. Това, че автомобилите са били преместени след настъпилото ПТП се потвърждава и от показаН.та на св.

И. И., който е посетил по подаден сигнал местопроизшествието.

Подсъдимият е дал обяснеН. по предявеното му обвинение. Счита се за 5 виновен. Заявява, че е управлявал автомобила със скорост от около 30-40км./ч.

Не е видял навреме спирането на предН. автомобил, поради което и късно задействал спирачките. Заявил е, че се е движел на разстояние от около 2 до 4 метра след предН. автомобил, като смятал, че това е достатъчна дистанция за осигуряване възможност за аварийно спиране. Той бил натиснал спирачките по – късно и явно разстоянието не му е било достатъчно, за да спре.

Горната фактическа обстановка, с изключение на факта, свързан с местоположението на МПС след настъпилото ПТП, е правилно установена от първоинстанционН. съд, след направен анализ на доказателствата по делото.

При установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че материалН. закон е приложен неправилно от районН. съд.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че основна причина за настъпване на ПТП е липсата на навременна реакция от страна на водача на л.а. ***, в резултат на твърде късното възприемане на спиращия пред него автомобил и движението на пешеходката. Това сочи на извършено от него нарушение на нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, а именно, че той не е упражнил контрол над управляваното МПС, като явно си е бил отклонил вниманието, поради и което късно е възприел спирането на движещият се пред него автомобил. Това нарушение е в пряка и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, но тъй като същото не е било предявено с внесеН. обвинителен акт не може да се вмени във вина на подсъдимия, тъй като това би утежнило положението му. Налице е и допуснато нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП . Безспорно се установява по делото, че той, още преди мястото на произшествието, се е движел след автомобил ***, като не е спазвал необходимата дистанция. Самият подсъдим в обяснеН.та си е заявил, че се е движел след предходН. автомобил на разстояние от около 4 метра. Това, съобразно и посочената в заключението опасна зона за спиране, при скоростта, с която се е движел, сочи, че той е управлявал автомобила си в условията на технически несъобразена дистанция, предпоставяйки по този начин възникването на удара с движещият се пред него автомобил. Именно това нарушение е в нужната пряка причинноследствена връзка с резултата- причиняването на средна телесна повреда на возещата се в автомобила пострадала.