Определение № 2869 от 04.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2869 гр. София, 04.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Частно касационно търговско дело № 20248003901816 по описа за 2024 година за следното: да се произнесе, взе предвид

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по две частни касационни жалби против определение №6442 от 25.04.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №4275/2024г. по описа на Софийски градски съд.

Жалбоподателят „Индъстри Консулт“ ЕООД атакува въззивното определение в частта, с която след обезсилване на определение №20114011/ 23.01.2024г., постановено по гр.д.№ 56295/2020г. на Софийски градски съд в частта, с която „Грууп Интернешънъл“ ООД е осъдено на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на „Индъстри Консулт“ ЕООД сумата от 1500 лева, съдът е прекратил съдебното производство. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че като ответник по делото е участвал активно в целия процес чрез упълномощен адвокат, като е представил договор за правна помощ, списък по чл.80 ГПК и искане за присъждане на разноски по делото за заплатена сума в размер на 1500 лева.

Излага становище, че е придобил процесуална роля на страна в процеса с оспорване молбата за обезсилване на процесните поименни акции и заявявайки своите права върху същите.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.трето ГПК, като сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Допустимо ли е да се присъдят 1 разноски на лицето, държателя на ценната книга и е участвало в производството по чл.560 ГПК?; 2. Има ли качеството ответник държателя на ценната книга, в производство по чл.560 ГПК?“ и поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и доводи за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.

Ответникът по жалбата „Грууп Интернешънъл“ ООД счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението.

Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба, а обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано.

Жалбоподателят „АСМ България“ АД атакува въззивното определение в частта, с която е потвърдено определение № 20114011/ 23.01.2024г., постановено по гр.д.№ 56295/2020г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима молбата на дружеството за допълване по реда на чл.78, ал.3 ГПК на прекратително определение № 20095621/29.06.2023г. по същото дело. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че в производство по обезсилване на ценни книги дружеството като платец е и ответник по делото необходим другар на държателя на ценните книги. В тази връзка е извършил множество процесуални действия, които са приети от съда, като е представил договор за правна помощ, списък по чл.80 ГПК и искане за присъждане на разноски по делото за заплатена сума в размер на 1500 лева.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.трето ГПК, като касаторът сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Допустимо ли е да се присъдят разноски на лицето, което е издало ценната книга и е участвало в производството по чл.560 ГПК?; 2. Има ли качеството необходим другар, издателя на ценната книга в производство по чл.560 ГПК, на страната на държателя на ценната книга?“ и поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и доводи за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.

Ответникът по жалбата „Грууп Интернешънъл“ ООД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението.

Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

Частните касационни жалби са подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са допустими.

2

Производството през СРС е образувано по молба с правно основание чл.560 и сл.

ГПК, подадена от „Грууп Интернешънъл“ ООД с искане за обезсилване на 443 600 броя обикновени поименни акции от капитала на „АСМ България“ АД, обективирани във временно удостоверение №9, издадено от „АСМ България“ АД, за които се твърди, че са собственост на „АСМ“ ЕООД. В срока по чл.564, ал.1 ГПК молбата за обезсилване на ценната книга е оспорена от страна „АСМ България“ АД и „Индъстри Консулт“ ЕООД като недопустима и неоснователна. Заявява се, че процесните 443 500 броя обикновени поименни акции от капитала на „АСМ България“ АД са прехвърлени с джиро от „АСМ“ ЕООД на „Индъстри Консулт“ ЕООД преди налагането на запора от ЧСИ. С протоколно определение от 24.11.2022г. е спряно производството и са дадени указания на молителя да предяви по делото доказателства, че е предявил иск за установяване на правото си върху посочените ценни книги. С писмо от Софийски градски съд е удостоверено, че образуваното гр.д.2350/2022г. е прекратено поради отказ от предявения иск за установяване на правото върху ценните книги от „Грууп Интернешънъл“ ООД. С определение №20095621/29.06.2023г., постановено на основание чл.564, ал.2 ГПК, Софийски районен съд е прекратил образуваното по реда на чл.560 ГПК производство.

С Определение №20114011/23.01.2024г. по същото дело съдът е оставил без разглеждане молбата по чл.78, ал.3 ГПК на „АСМ България“ АД за допълване на определение № 20095621/29.06.2023г. в частта относно разноските и е уважил искането по чл.78, ал.3 ГПК на „Индъстри Консулт“ ЕООД за присъждане на сумата от 1500 леванаправени разноски в производството по делото. По отношение на молбата, подадена от „АСМ България“ АД, съдът е приел, че е недопустима, тъй като „АСМ България“ АД е дружеството, издател на процесните поименни акции, и в този смисъл се явява платец по същите. Счел е, че дружеството-издател не е страна в охранителното производство по обезсилване на акциите и съответно не е легитимирано да претендира разноски. „АСМ България“ АД е било уведомено за подадената молба, доколкото се явява платец, и в тази връзка му е връчена заповедта за неплащане по чл.562 ГПК, но горното обстоятелство не легитимира същото като страна в производството. По отношение на молбата, подадена от „Индъстри Консулт“ ЕООД, Софийски районен съд е намерил, че същата е допустима, като подадена в срок и от легитимирано лице, а по същество - основателна, като са изложени съображения, че „Индъстри Консулт“ ЕООД е дружеството, което се явява държател на процесните поименни акции и е оспорило молбата за тяхното обезсилване. В определението е посочено, че в издадената от съда заповед за неплащане по чл.562, ал.1 ГПК е публикувана покана до държателя на ценните книги да заяви правата си в насроченото от съда открито съдебно заседание. „Индъстри Консулт“ ЕООД участва в производството по делото, оспорвайки молбата за обезсилване на процесните поименни акции и заявявайки своите права върху същите, поради което СРС е намерил, че това дружество придобива процесуалната роля на страна в процеса, като в тази връзка и предвид разпоредбата на чл.541 ГПК, както и разпоредбата на чл.540 вр. чл.78, ал.4 ГПК, съдът е счел, че молбата е основателна.

За да постанови атакуваното определение, въззивният състав е приел, че производството по чл.560 ГПК е едностранно охранително производство, предоставено за охраняване на интересите на лицето, което е носител на материализираното в ценната книга право. Това производство не се характеризира със състезателно начало и няма процедура по събиране и оспорване на доказателства. Съгласно чл.541 ГПК разноските в охранителните производства са за сметка на молителя, като разпоредбата на чл.78 ГПК е неприложима.

Съдът е стигнал до извод, че молбите по чл.248 ГПК са недопустими в охранителното производство, следователно недопустим се явява и оспореният акт на СРС, в частта, в която е осъден „Грууп Интернешънъл“ ООД да заплати на „Индъстри Консулт“ ЕООД на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 1500 лева, представляваща сторени разноски в производството по делото. Като правилно е потвърдено определението в останалата 3 обжалвана част. Решаващият съдебен състав е изложил мотиви, че охранителното производство по чл.560 ГПК не изключва правото на лицето, участник в производството, да упълномощи свой процесуален представител, но тогава разноските остават за негова сметка.

Позовал се е на практиката на ВКС, обективирана в определение №438/29.07.2015г. по ч.т.д. №1135/2015г. на

ВКС, ІІ т.о. Посочил е, че съгласно нормата на чл.540 ГПК в охранителното производство са приложими освен общите правила на ГПК, така и тези на общия исков процес, с изключение на тези по чл.207-266 и чл.303-388 ГПК, т.е. приложение не намират разпоредби, измежду които попада и разпоредбата на чл.248 ГПК. В заключение е приел, че по отношение на акт, постановен в охранително производство, не е предвидена възможност да бъде ревизиран в частта за разноските /доколкото и не се прилагат правилата на чл.78 ГПК, които да породят необходимост от ревизирането им по реда на чл.248 ГПК/.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.

Поставените и от двамата касатори правни въпроси се свеждат до обобщените въпроси дали държателят и издателят на ценната книга са страни в производството по чл.560 ГПК и допустимо ли е да им се присъдят направените съдебни разноски. Поставените въпроси не отговарят на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са единствените обусловили решаващите мотиви на въззивния съд и изхода на спора.

Решаващият съдебен състав е изложил мотиви, че съгласно нормата на чл.540 ГПК в охранителното производство не са приложими разпоредбите на чл.207-266 и чл.303-388 ГПК, т.е. не се прилага и чл.248 ГПК. В заключение е приел, че по отношение на акт, постановен в охранително производство, не е предвидена възможност да бъде ревизиран в частта за разноските /доколкото и не се прилагат правилата на чл.78 ГПК, които да породят необходимост от ревизирането им по реда на чл.248 ГПК/.

В настоящия случай не е налице и специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съобразно разясненията по т.4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена;

2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат 4 осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК конкретни аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.