Решение № 4318 от 30.09.2024, Софийски районен съд

Мотиви към Решение № 4318 от 30.09.2024 г. по НАХД № 3676/2024 г. на СРС, НО, 16 състав

Софийска районна прокуратура е внесла постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по досъдебно производство № 235/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР, прокурорска преписка № 3207/2022 г. по описа на СРП, срещу С. В. П. за това, че на 11.02.2022 г. около 11:00 часа в гр.София, ж.к. Люлин, до спирка на МГТ № 1164 „Блок 21, ж.к. Люлин 1“е причинил на Н.Г.П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост, което реализира медико-биологичния признак „трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок, по-голям от 30 дни“ и счупване на лъчева кост на дясната ръка, което реализира медико-биологичния признак „трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок, по-голям от 30 дни“, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – извършване на строителномонтажни работи – реконструкция на съществуващ кабел, в качеството си на технически ръководител на „***“ ЕООД, извършващо посочените дейности на адреса, като е нарушил изискванията на чл. 462, ал. 1 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (в сила от 29.08.2004 г.), издаден от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, на основание на който „До отворен люк (капак) на шахта се прави ограждение и се поставя предупредителен знак“, като това не е било извършено и отворената шахта не е била обезопасена /не е бил поставен предупредителен знак и не е била оградена/, в следствие на което П. е паднала в шахтата - престъпление по чл. 134, ал. 1, пр. 2, т. 2 НК.

СРП, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.

Защитникът на обвиняемия - адв. А. Б. моли за постановяване на съдебен акт, с който обвиняемият да бъде признат за невинен. Като съображения в подкрепа на искането си излага, че нормата, за която се твърди, че е нарушена, е неприложима в процесния случай, тъй като събитието е настъпило на булевард на територията на Столична община, а не на територията на електро- или топлоцентрала. Излага, че дори и да се приеме, че това правило за поведение може да се приложи по аналогия, то обвиняемият е взел всички необходими мерки и се е постарал да организира безопасността на работата на служителите и третите лица, в това число и случайно преминаващи граждани. Сочи, че характерът на работата не предполагал изграждането на плътна метална ограда или поставянето на други съоръжения, тъй като същите щели да пречат за изтеглянето на кабела от шахтата. Твърди, че заради това обвиняемият бил разпоредил на служител на дружеството да стои и наблюдава шахтата за нейната безопасност и възможността в нея да падне случаен минувач и едва след като е назначил този служител и му е указал да стои на място, обвиняемият е отишъл при следващата шахта, където да организира работата. С оглед на това защитникът сочи, че са направени необходимите инструктажи на служителите, за да може да се осигури максимално ниво на безопасност.

Позовава се на противоречия в показанията на свидетеля К. Т., дадени в хода на съдебното следствие с тези, дадени в хода на досъдебното производство, както и на 1 противоречие на показанията му с другите свидетелски показания по досъдебно производство. Намира, че от останалите доказателства се установява, че Т. е следвало да пази да не попадне някой в шахтата, а той самоволно се е отклонил на около 20 метра от шахтата, като е заявил, че е бил на длъжност „шофьор“ и не е следвало да изпълнява такива дейности. Навежда, че това му поведение противоречи на неговата длъжностна характеристика, представена в хода на съдебното следствие, според която той трябва да съвместява и други задачи, когато това се налага и да подпомага процеса на работа на „***“. Излага съображения, че експертизата, както и повечето материали по досъдебно производство, са насочени към безопасност на труда и работещите на обекта, а не към външни лица. Допълнително, защитата се позовава и на становището на вещите лица, че шахтата е била видима, като се позовава и на събрани в хода на досъдебното производство материали - оглед на местопроизшествие и снимков материал, от които било видно, че около шахтата е имало поставена предпазна лента.

Освен това сочи, че било установено, че около шахтата не е имало купчина пръст, както твърди пострадалата и поради това счита, че самата тя се е поставила в риск своето здраве. Поради изложеното моли за оправдаване на обвиняемия. А в условията на алтернативност, моли съда, в случай, че намери обвиняемия за виновен, да приложи разпоредбата на чл.78а от НК, като му наложи минимално административно наказание.

Обвиняемият С. П., редовно призован, се явява в съдебните заседания и в хода на съдебното следствие се възползва от правото си да даде обяснения. В тях излага, че сутрин прави кратък инструктаж на работниците и след това кратка оперативка, на която той разпределя задачите между работниците и механизаторите – шофьори и багеристи. Излага, че бил казал на свидетеля Т. да наглежда трасето „най-общо“, като не може да посочи какво точно му е казал, но е било в смисъл да седи и да следи за безопасността. Потвърждава, че в инкриминирания момент имало и други отворени шахти. Отказва да дава допълнителни обяснения и да отговоря на въпроси на съда.

В пледоарията си в хода на съдебните прения обвиняемият П. единствено заявява, че поддържа казаното от адвоката си. А в своята последна дума излага, че според него е направил всичко, което е необходимо, като е оставил човек да следи за безопасността, инструктирал е служителите по безопасност. Моли да бъде оправдан, тъй като счита, че е невинен.

Въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства, преценени от съда по реда на чл. 378, ал. 2 НПК, като прецени и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият С. В. П. е роден на *** г. в гр. София, с ЕГН **********, българин, с българско гражданство, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с адрес: ***.

Към 11.02.2022 г. обвиняемият С. В. П. бил технически ръководител в „***“ ЕООД, което дружество следвало да извърши планови ремонтни дейности в ж.к.

„Люлин“. Съгласно приложение № 3/10.02.2022 г. към сключен рамков договор № 12.0033.2021/01.09.2021 г. между „***“ ЕООД - възложител и „***“ ЕООД — изпълнител, изпълнителят следвало да извърши „Реконструкция на съществуващ кабел CpH20kV, изразяваща се в Аварийна подмяна на кабел между ТП „Ат.Стратиев, бл.

201“ /22-332/ и ТП „Ат.Стратиев бл.204“ /22-334/, на адрес в гр. София, р-н „Люлин“, по ул. „Проф. д-р А. Станишев“, пред бл. 204.

На 11.02.2022 г. обвиняемият П., в качеството му на технически ръководител на 2

„***“ ЕООД, се намирал на обекта в гр.***. Било планирано да бъде изтеглен кабел между два трафопоста. С оглед спецификата на тази дейност следвало да се отворят капаците на шахти, които се намирали на тротоара на посочената улица, като по този начин работниците да имат достъп до кабелите, които следвало да подменят. На обекта били работниците св. Г. И. И., св. К. Б. Т. и обвиняемият С. П.. Св. К. Т. бил назначен на длъжност „шофьор“ към възложителя на обекта „***“ ЕООД, но понякога помагал на работниците при изтеглянето на кабелите.

С оглед подмяната на кабелите свидетелят Г. И. /на длъжност „общ работник“/ отварял шахтите, намиращи се на ул. „Проф. д-р А. Станишев“, през които ще бъдат подменяни кабелите. Шахтите били с размер около 1,80м./1м. и били покрити с по три капака с размери 90/60 см. всеки. Една от шахтите, на които свидетелят Г. И. премахнал и трите капака, била и тази, намираща се на тротоара на ул. „Проф. д-р А.

Станишев“, в непосредствена близост до спирка на МГТ № 1164 „Блок 21, ж.к. Люлин 1“. Шахтата не била обезопасена със знаци и/или ограждения, които да сигнализират на преминаващите хора, че същата е без поставени предпазни капаци. В хода на действията по подмяна на кабела, обвиняемият П. разпоредил на св. Т. да обхожда шахтите и да следи някой да не падне в тях.

Около 11.00 ч., св. Т. се намирал на около 20 метра от отворената шахта, като до нея нямало никой. Процесната шахта /находяща се до спирка на МГТ № 1164 „Блок 21, ж.к. Люлин 1“/ била оставена отворена, въпреки че в нея не се извършвала ремонтна дейност и вътре нямало работници, които се намирали при следващите шахти по трасето. В същото време пострадалата Н. Г. П. била излязла, за да изхвърли боклука си в контейнера за смет. На връщане към входа на блока си, пътят на П. минавал покрай отворената шахта, като същата видяла купчина с пръст наблизо и се опитала да я заобиколи. Св. П. не забелязала отворената шахта и преминавайки стъпила в нея, като пропаднала вътре с цялото си тяло. В резултат на падането в шахтата П. получила следните травматични увреждания - счупване на лявата бедрена кост в долния й край, както и счупване на дясната лъчева кост в долния й край.

В последствие тя била извадена от шахтата от св. Петьо П. и от две неустановени лица. За случая незабавно бил подаден сигнал на тел. 112. Свидетелят Т. бил уведомен от непозната жена, че в отворената шахта е паднала минувачка и той веднага отишъл на мястото и видял св. П., която вече била извадена от шахтата. Св. Т. се обадил на обвиняемия П., за да го уведоми за случая и последният също отишъл при шахтата. На място пристигнал екип на „Спешна помощ“ и П. била откарана за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

След инцидента около шахтата, в която св. П. паднала, били сложени обезопасителни ограждения /ленти/, които били налични по време на извършения оглед на местопроизшествието.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и въз основа на събраните доказателства по настоящето дело и по НАХД № 9516/2023 г. по описа на СРС, 16-ти състав /образувано въз основа на постановление по чл. 78а от НК срещу обвиняемия П. за същото деяние, прекратено и върнато на СРП за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила/ и приети от съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: гласни доказателствени средства, съдържащи се в обясненията на обвиняемия пред настоящия състав и показанията на свидетелите 3

Н. П., Петьо П., Г. И., К. Т., К. М., В. К. и И. П., писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, рамков договор № 12.0033.2021/01.09.2021 г. и приложение № 3/10.02.2022 г. към него, документите, удостоверяващи качеството технически ръководител на обвиняемия; трудови договори, длъжностни характеристики и служебни бележки за проведен инструктаж на Г. И. и К.

Т., медицинска документация от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на Н. П., както и заключенията на изготвените по делото експертизи - съдебномедицинска експертиза и съдебно-технически експертизи.

Съдът изгради фактическите си констатации в резултат на цялостен анализ на доказателствените материали съгласно изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК. Същите в тяхната съвкупност са непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, относими към предмета на доказване, събрани и приобщени при спазване на законоустановения ред, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдът обоснова фактическите си изводи относно механизма на деянието и последиците от него преди всичко на гласните доказателствени средства. Относно падането на пострадалата в шахтата съдът се довери преимуществено на показанията на пострадалата от деянието Н. П., нейния син – И. П. и св. П. П. /случаен минувач/, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК. Св. П. описва последователността на събитията преди падането й, като разказва как прибирайки се към дома си тя е вървяла по тротоара, заобиколила е купчина пръст и е паднала в шахтата, която не е била оградена. Спомените на пострадалата за инцидента са замъглени поради преживения стрес, но съдът намира, че следва да й се довери. Пострадалата описва, че левият й крак бил в неестествено положение и усещала силни болки в него. От показанията на пострадалата се установява и времето и мястото на инцидента. Казаното от пострадалата относно причинените й травми намира доказателствена опора и в показанията от ДП на нейния син, както и от приложената медицинска документация и заключението на СМЕ.