Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 134 от 06.07.2023, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Гражданско дело 227/2021
Вид
Решение № 134
Подписан
06.07.2023
В сила
24.10.2023
Състав
Георги Манолов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 37, ал. 4 · Закон за защита на потребителите и правилата за търговия
  • чл. 342, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Тутракан, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Г. при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Г. Гражданско дело № 20213430100227 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 258, предл. 2, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, чл. 92, чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и чл. 342, ал. 1 от ТЗ (уточнени с допълнителна молба - л. 28) от Й.Б.” ЕАД (към подаване на исковата молба „Т. Б.“ ЕАД), представлявано от адв. З. Ц. (л. 8), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 3/04.01.2021 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 545/2020 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:

1. цената на електронни съобщителни услуги (ЕСУ), дължима на основание чл.

258, предл. 2, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, въз основа на сключени Договор за мобилни услуги № 618713246 от 30.09.2017 г. за предпочетен № ***************, за период на потребление: 05.12.2018 г. - 04.03.2019 г., която цена възлиза на 81,14 лв.;

2. неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 618713246 от 30.09.2017 г. за предпочетен № ***************, уговорена на стр. 3 от същия договор, равняваща се на стандартните абонаментни такси до края на договора, възлизаща на размер на 62,46 лв.;

3. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 618713246 от 30.09.2017 г. за предпочетен № ***************, уговорена на стр. 3 от същия договор, равняваща се на разликата между 1 стандартната цена на предоставено за ползване мобилно устройство „Telenor Smart 4G Black” и договорената лизингова цена по неустановен договор за лизинг, която разлика възлиза на 56,08 лв.;

2.

1. цената на електронни съобщителни услуги (ЕСУ), дължима на основание чл.

258, предл. 2, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, въз основа на сключен Договор за мобилни услуги № 621042056 от 30.12.2018 г., за предпочетен № **************, за период на потребление: 05.12.2018 г. - 04.03.2019 г., която цена възлиза на 125,28 лв.;

2. неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 621042056 от 30.12.2018 г., за предпочетен № ************* , уговорена на стр. 2, т. 11 от същия договор , равняваща се на стандартните абонаментни такси до края на договора (но не повече от три), възлизаща на размер на 32,46 лв.;

3. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 621042056 от 30.12.2018 г., за предпочетен № ************** , уговорена на стр. 2, т. 11 от същия договор , равняваща се на разликата между стандартната цена на предоставено за ползване мобилно устройство „Huawei Y5 2018 Dual Black” и договорената лизингова цена по Договор за лизинг от 30.12.2018 г., която разлика възлиза на 52,90 лв.;

4. лизингово възнаграждение, дължимо на осн. чл. 342, ал. 1 от ТЗ, по Договор за лизинг от 30.12.2018 г., в размер на 266,57 лв.;

5. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху сбора от сумите (общо 676,89 лв.) от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС (30.12.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението.

6. Твърди се, че на 30.09.2017 г. , е подписан Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *************** със стандартна месечна абонаментна такса 24,99 лв. и мобилен телефонен апарат „TELENOR Smsrt 4G Black“.

7. Твърди се, че на 30.12.2018 г. , е подписан Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *************** със стандартна месечна абонаментна такса 12,99 лв. и мобилен телефонен апарат „HUAWEI Y5 2018 Dual Black“.

8. Абонатът сключил и Договор за лизинг от дата 30.12.2018 г. по силата на който му е предоставено за ползване мобилно устройство „HUAWEI Y5 2018 Dual Black“, за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 11,59 лв., като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

9. Ответникът не изпълнил задълженият си по договорите, поради което те били прекратени.

3. След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Т. Б.“ ЕАД и ответника М. Д. Т., му били начислени процесните неустойки.

4. Ответникът М. Д. Т. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначения с 2

Определение № 240/15.10.2021 г. особен представител адв. Е. Г. от АК – Силистра, с счита исковата претенция за допустим, но неоснователна и моли да бъде отхвърлен.

1. Твърди, че между страните не са възникнали валидни облигационни правоотношения.

2. В условия на евентуалност оспорва твърденията на ищеца, че той е изправна страна по облигационните отношения, както и че е предоставил на ответника посочените в исковата молба мобилни услуги и лизингова вещ.

3. Твърди, че подписите в приложените към исковата молба договори не са изпълнени от ответника.

4. Прави възражение за недействителност на договорите поради това, че съдържат неравноправни клаузи.

5. Прави възражение за нищожност на договорните клаузи за лихви и неустойки.

6. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

5. На 30.09.2017 г. между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги № 618713246 за предпочетен № *************** (л. 11).

6. На 30.12.2018 г. между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги № 621042056 от 30.12.2018 г., за предпочетен № ************** (л. 14).

7. На същата дата между страните по делото е сключен Договор за лизинг, с който на ответника е предоставено за ползване устройство с марка „Huawei Y5 2018 Dual Black”, срещу лизингова цена от 266,57 лв. (л. 16, на гърба). Съгл. чл. 4 от договора устройството е предадено на ответника.

8. Съдът е открил производство по оспорване истинността на: Договор за мобилни услуги № 618713246 от 30.09.2017 г., Договор за мобилни услуги № 621042056 от 30.12.2018 г. и Договор за лизинг от 30.12.2018 г., относно автентичността на положените за М. Д. Т. подписи, с Протоколно определение от 17.11.2022 г. С оглед липсата на ангажирани доказателства, материалната доказателствена сила на частните документи (обхващаща тяхното авторство) не е оборена, поради което съдът приема, че оспорването остава недоказано.

9. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 121).

10. По делото е изслушана и съдебна стокова оценителна експертиза (ССОЕ - л. 144), която е установила, че справедливата пазарна цена на мобилно устройство „Huawei Y5 2018 Dual Black” към 30.12.2018 г. е била 320 лв.

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни 3 изводи:

1. По допустимостта

11. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.

2. По основателността на иска за заплащане на потребени ЕСУ 12. Налице е валидно възникнало правоотношение, с предмет доставка на ЕСУ, в резултат на сключените 2 броя договори за ЕСУ.

13. В случая са предвидени следните услуги, цената на които е включена в процесните фактури:

14. Mесечна абонаментна такса

7. Съгласно т. 23 б. „б” от Общи условия на „Т. Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ л. 20 и сл.) тя се предплаща и осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор, включвайки разходите за поддръжка на мрежата. В тази връзка съдът приема, че таксата се дължи независимо от потреблението.

15. Цена за използвани услуги, според потреблението

1. Такива услуги съгл. чл. 23, б. „в” от ОУ са:

1. изходящите повиквания, които се таксуват според времетраенето на разговорите (лв./мин) - за всяко успешно повикване от приемането на повикването от търсения абонат, активиране на включеното крайно устройство или активиране на услуга, предоставяна на абоната чрез съответната мрежа, до получаването на сигнал за разпадането й;

2. кратките текстови съобщения или мултимедийни съобщения (SMS, MMS), чиято цена се определя според техният брой;

3. мобилният интернет, чиято цена се изчислява съгласно според осъществения пренос на данни (лв./КB).

16. Поради тази причина ищецът носи доказателствената тежест за установяването на обемът и количество на доставените услугите, с оглед установяването на дължимостта на цената на услугите.

17. В конкретният случай (независимо от указания на съда, дадени с доклада по делото) доказателства за потребяването на този вид услуги не са ангажирани. В СИЕ е изрично посочено, че за начислени такива услуги не са представени първични счетоводни документи. Отделно от това самите фактури нямат доказателствена стойност по отношение на тези факти (вж. т. 18).

18. Цена за допълнителни и други услуги.

4

1. Тя е предвидена в чл. 23, б. „г” от ОУ.

2. От страна на ищеца не е уточнено ползването на такива услуги, като такива услуги не са описани и във приложените фактури.

19. Представените фактури (включително и приложенията към тях) представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи наличието на определени вземания на самия издател. Доколкото същите удостоверяват изгодни за издателя факти, същите не могат да се ползват като доказателство за доставянето на услугите по арг. 176, във вр. с чл. 180 от ГПК (съгласно които доказателство представляват само изявленията на страните относно неизгодни за тях факти). Поради тази причина, следва да се приеме, че формалната доказателствена сила на фактурите, обхваща единствено писменото изявление и авторството, но не и други факти. (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 62 от 25.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 546/2008 г., II т. о., докладчик съдията Татяна Върбанова).

20. В тази връзка съдът приема, че дължимата на ищеца цена на потребените ЕСУ се равнява на стойността на абонаментните такси за 3 месеца (05.12.2018 г. - 04.03.2019 г.), както следва: