Определение № 250 от 23.11.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. гр. София, 23.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емилия В. Петкова

Членове:

Венелин Б. Иванов

Аделина Иванова като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20211010600412 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Специализираната прокуратура срещу протоколно определение от 25.10.2021г. на СНС – XX-ти състав, с което съдът е изменил прилагана към подс. Н. Й. Б. мярка за неотклонение от „Домашен арест“ в „Гаранция в пари“ в размер на 200 000лв. В протеста се твърди, че съдът не извършил правилна оценка на данните за продължаващия висок риск от извършване на престъпление, произтичащи от информация за осъществен опит на 02.10.2021г., за оказване на въздействие по телефон върху призован за разпит свидетел М. Ж. Н., в нарушение изпълнението на всяка от предвидените в НПК мерки за неотклонение.

Според прокурорът изпълняваната до момента мярка „Домашен арест“ с електронно наблюдение, определена от съда на 19.05.2021г., е най-подходяща за да неутрализира високия риск от извършване на престъпление. На второ място, прокурорът твърди, че съдът, като не е отчел в съвкупност редица съществени обстоятелства - тежестта на повдигнатите обвинения, наличието на данни за висок риск от извършване на престъпление и имотното състояние на подс.Б. неоснователно е занижил определения паричен размера на изменената мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ на 200 000лв., Според представителят на държавното обвинение, изменената мярка нямало да способства за ефективно изпълнение на нейните цели, няма да възпрепятства подсъдимия от опити за неправомерно въздействие върху обективния характер на приобщаваните в хода на съдебното следствие доказателства.

Съображенията, срещу размера на паричната гаранция са изложени единствено в мотивната част, поради което настоящият състав прие, че с частният протест се претендира единствено отмяна на атакувания съдебен акт и в резултат - продължаване прилагането на мярката за неотклонение „Домашен арест“ с електронно наблюдение.

Следва да се отбележи, че в мотивите на протеста е отбелязана и необходимостта, за отчитане изложените в Решение на ЕСПЧ от 12.10.2021г., мотиви относно продължителността на задържането на подс.Б., чрез определянето и като „тревожна“, с оглед разпоредбата на чл.5 §3 на Конвенцията, доколкото съдилищата не са посочили достатъчно убедителни и относими основания за периода на задържане след 02.12.2020г., дори да е налице обосновано подозрение, че жалбоподателят е извършил престъпленията, в които той е обвинен.

1

Срещу протоколното определение от 25.10.2021г. на СНС – XX-ти състав е постъпила и частна въззивна жалба от подсъдимия подс.Н. Й. Б., срещу частта, относно определянето на паричния размер от 200 000 лв. на изменената мярка за неотклонение „Гаранция в пари“. В жалбата си подс.Б. се позовава на на тази част от мотивите в Решение от 12.10.2021г. на ЕСПЧ, с което е обсъден като непропорционален срока на продължаващото му с мярка „Домашен арест“ (прилагана от 19.05.2021г.) която го лишава от правото на свободно придвижване

Подсъдимият Б., изразява несъгласие с правната оценка на първостепенния съд за доказателствената стойност на приобщените до момента гласни доказателства. Според него събраните до момента в съдебната фаза гласни доказателства били разколебавали обоснованото подозрение, което не било отчетено правилно от съда.

По отношение наличието на риск от укриване, подсъдимият претендира, че такъв не е налице, доколкото е с трайно установено местоживеене на територията на страната, с лична, семейна и социална обвързаност, както с членовете на семейството му, така и с други близки родственици, които също пребивават трайно в страната. Подс. Б. твърди, че има естествен личен мотив да изчисти името си, чрез лично участие във воденото наказателно производство срещу него, за постигане на оправдателна присъда.

По отношение на риска от извършване на престъпление, подсъдимият претендира, че данните за опит да повлияе върху показанията на свидетеля М. Н. не могат да бъдат използвани като доказателство, независимо че са изпратени до Специализираната прокуратура, доколкото информацията можела да служи като доказателство, само ако е събрана по реда за събиране на гласни доказателства предвиден в НПК.

В заключение подсъдимият Б. акцентира обстоятелството, че високия паричен размер от 200 000лв. на изменената мярка за неотклонение „Гаранция в пари“, не води до фактическа промяна на неговото задържане, поради обстоятелството, че не разполага с такива свободни от обезпечение на ККОНПИ материални активи.

Въззивният съд, като взе предвид посоченото в атакувания акт на първостепенния съд, доказателствата по делото, както и доводите изложени от страните прецени, че частните протест и жалба са процесуално допустими, доколкото са представени в определеният от закона седмодневен срок предвиден в чл.342 ал.1 НПК пред съответната въззивната съдебна инстанция и са подадени срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, о т страни в наказателното производство с правен интерес. Разгледани по същество, искането в частния протест за отмяна на атакувания съдебен акт, както и искането в частната жалба за редукция на паричния размер на наложената мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер помалък от 200 000лв. са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение по следните съображения:

Съдебното производство по НОХД №2597/19г., е образувано на 25.07.2019г. с внасяне на обвинителен акт в СНС, заедно с материалите по досъдебното производство №45/2016г.и пр.пр.№348/2016г.

Въззивния жалбоподател и подсъдим по посоченото наказателно производство Н. Й.

Б. е предаден на съд за пет тежки умишлени престъпления, а именно по:

- чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3 т.1 вр. ал.1 НК, - че за периода от 09.2005г. до 22.10.2018г. в Р.България (София, Девня, Троян, Шумен и гр.Казанлък и в Чужбина – Конфедерация Швейцария, Кралство Нидерландия, Република Панама и в република Сейшели ръководил ОПГ създадена да върши престъпления по чл.чл.203, 253, чл.255 НК, с користна цел.

- чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 пр.1 и т.7 вр. чл.20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 НК – че за периода м.12.2010г. до м.02.2011г. в съучастие с подс.Б. и с посредственото извършителство на друго лице, което не е имало знание за фактическите обстоятелства избегнал установяването и заплащането на данъчни задължения в особено големи размери – 231 052 лв. за три данъчни периода.

- чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, че за периода м.04.2007г. до м.02.2013г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1 514 855,96лв. за 65 данъчни периода

2

- чл.253 ал.5 вр. ал.4 вр. ал.3 т.1 пр.2 вр. ал.2 пр.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, че на 26.10.2018г. че държал имущество в особено големи размери златни бижута, монети, кюлчета и часовници с парична равностойност на 225 000лв., в съучастие с Е. Б., за което е знаел, че е придобито от тежки умишлени - данъчни престъпления, като случая е особено тежък.

- чл.339 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, че на 26.10.2018г. в София държал в нарушение на закона общо 331 бр. боеприпаси за огнестрелно оръжие, късо нарезно, гладкоцевно, както и за дългоцевно нарезно огнестрелно оръжие (автомат Калашников) С Определение на СНС от 07.12.2018г. по ЧНД №4219/18г. по отношение на подсъдимия Б. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която е изменена в „Домашен арест“ с електронно наблюдение на 19.05.2021г.

На 21.07.2021г. мярката е изменена на „Гаранция в пари“ в размер на 1000 000лв., която след протест на СП е отменена с Определение №166/18.08.2021г. на 01 ви въззивен състав на АСНС.

На 04.10.2021г. е депозирана жалба от свидетеля М.Ж.Н. до Специализираната прокуратура, в която заявава, че по повод призоваването и за даване на показания в качеството и на свидетел пред съда, на 02.10.2021г. около 18ч., и е отправено предупреждение от подсъдимия Б., по посочен от нея телефон. Свидетелят заявава, че е възприела обаждането като заплаха за сигурността и живота си, доколкото познавала подсъдимия Б., като безскрупулен, което не веднъж бил доказал. Описва думите на подсъдимия, като твърди, че Б. изрекъл думите „Ти си умно момиче и знаеш какво трябва и какво не трябва да говориш“, след което я уведомил, че за сега нямал лоши чувства към нея, но я предупредил, че ако потвърди показанията си от досъдебното производство, щял да я зачеркне завинаги. Свиедетелят се опитал да обясни, че пред съда ще трябва да говори само истината, но подсъдимият и заявил, че „нали знаеш, колелото се върти и сега вече не съм затворен“.

На 12.10.2021г., е публикувано коментираното Решение на ЕСПЧ.

Настоящият състав споделя изцяло изводите на СНС, относно продължаване наличието на обосновано подозрение за съпричастност на подсъдимия Б. към деянията, инкриминираните с т а к а внесения обвинителен акт. Наличните данни по делото, не разколебават степента на обоснованост на подозрението за негова съпричастност към повдигнатите му обвинения, включително и при преглед на новосъбраните в съдебната фаза гласни доказателства. В тази връзка, настоящият състав съобрази показанията на свидетеля И. М. депозирани пред съдебния състав на СНС в о.с.з. на 11.09.2020г., на 27.01.2021г. и на 14.06.2021г., на свидетеля С. И. от 31.05.2021г., 14.06.2021г. и на 11.11.2021г., на В. Т. на 13.10.2020г. и тези на 02.11.2020г.

В производството по реда на чл.270 НПК, каквото е настоящото, съдът не е длъжен извършва етапна доказателствена оценка на събраните доказателства, доколкото такава следва да се извърши след събиране на всички относими доказателства и след съдебните пренията на страните, когато постановява акт по същество. С оглед изяснената възможна степен за предварителна оценка на доказателствата, само за целите на производството по чл.270 НПК, настоящият състав отбелязва, че не споделя прочита на събраните гласни доказателствата в съдебната фаза от подсъдимия Б. и отразените във въззивната жалба изводи, за разколебано обоснованото подозрение.

Настоящият състав самостоятелно оцени доказателствената стойност на посочените по – горе показания и установи твърдения на свидетелите за системно извършване от подсъдимия и негови приближени лица на търговски и финансови сделки, чийто краен резултат е насочване, без търговско основание или привидно такова, на активи от представлявани или скрито управлявани от подсъдимия дружества в България, към създадени многобройни офшорни дружества, контролирани от подсъдимия и негови приближени лица, върху които националните контролни и приходни органи не могат да осъществяват произтичащите от законите на страната проверки, с което в повечето случаи е създавано фиктивно задлъжняване на националните дружества, което е ползвано като привидно основание, чрез няколко последователни сделки, активите на тези дружества или части от тях да бъдат придобивани от дружествата със седалища в офшорни зони. Налице е 3 обосновано подозрение за системно и обмислено съгласувано използване на различни лица като номинални собственици и представители на някои от дружествата, чрез които са се осъществявали сделки и/или преобразуване на имущество, които процеси са контролирани от подсъдимия и лица от семейството му, като всички преднамерено извършване на финансово – икономически действия водели до увеличаване активите на същите офшорни дружества, което обосновано може да се подозира, че се случвало само по указания и по волята на подсъдимия Б. и членове на семейството му.

От характера и доказателствената информация в приобщените в съдебната фаза гласни доказателства, макар и само от няколко свидетеля от общо 1 73 заявени за разпит от държавното обвинение, както и от актуалните данни за неправомерно извънпроцесуално поведение на подсъдимия Б., по отношение на свидетеля М.Ж.Н., от естеството, характера и продължителността на описаната в обвинението престъпна дейност, за вероятно осъществени няколко тежки умишлени престъпления по така предявените му обвинения, с вероятното въвличане и използване на трети лица в нея, настоящият състав намира, че изследваното наличие на риск от неправомерно поведение на подсъдимия е все още налице с висока степен на интензитет. Конкретно се установява, че е висок и по отношение осуетяване и/или опорочаване процеса на събиране и приобщаване на доказателствата в съдебната фаза на процеса, което продължава да го определя като значим и реален. Рискът е актуален и поради обстоятелството, че опита му за неправомерно въздействие върху показанията на свидетел се установява в ранен процесуален момент, когато по – голямата част от доказателствата все още не са събрани в съдебната фаза на процеса. По делото прокуратурата е заявила приемането на изготвени на досъдебното производство експертизи – счетоводна, техническа, графическа, балистична и др., предстои проверката и приобщаването на множество писмени доказателства и доказателствени средства, съдържащи различни доказателствени данни, които да установят доказателствената основа за обективна правораздавателна дейност на съда, което рефлектира и върху интензитета на преценявания риск от възможно бъдещо неправомерно поведение на подсъдимия Б..