Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 177 от 11.08.2026, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Административно наказателно дело 39/2026
Вид
Определение № 177
Подписан
11.08.2026
В сила
27.08.2026
Състав
Иван Йорданов Филчев

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.144, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Сандански, 11.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20261250200039 по описа за 2026 година

С молба от 03.08.2026 година адвокат Н. – процесуален представител на жалбоподателя в настоящото производство от административен характер - е поискал от съда допълване на решение № 108 от 31.07.2026г. по АНД № 39/2026г. по описа на РС-Сандански, в частта за разноските, тъй като е направено такова искане в открито съдебно заседание.

Съдът е администрирал молбата на жалбоподателя и е изпратил същата на административно-наказващия орган с указание за възможността да представи становище в указан от закона срок.

В законоустановения срок от АНО е постъпило становище по молбата, в което е направено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като претендираният размер не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Съдът намира, че молбата на пълномощника на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е допустима, като подадена в срок съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, а разгледана по същество е частично основателна.

С Решение № 108 от 31.07.2026г. по АНД № 38/2026г. съдът е отменил Наказателно постановление /НП/ №25-0339-001438 от 10.12.2025г. на Началник група в РУ Сандански, с което на Е. Д. К. за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца. Съдът не се е произнесъл за присъждане на разноски в производството

Видно от протокола от съдебно заседание на 09.06.2026г. се претендират разноски в производството от пълномощника на жалбоподателя, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие в размер на 300.00 евро за адвокатски хонорар.

По силата на разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства по ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая жалбоподателя К. е направил разноски в размер на 300.00 евро, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Размерите 1 на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 7.09.2004 г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл. 18, ал. 2 от с. н. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 400 лв. А според чл. 18, ал. 3 - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 400 лв. В случая се касае за въззивно административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер 102.26 евро- равностойност на 200 лева. При това положение разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. не са приложими, тъй като са относими единствено към производства, по които се обжалват наказателни постановления с имуществени санкции. Изложеното обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 7.09.2004 г., предвиждаща, че във всички останали случаи извън изброените в предходните алинеи по административно наказателни дела се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Именно в този смисъл е и направеното възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен от Е. К. е прекомерно. Ето защо възражението на АНО за прекомерност на същото се явява основателно и искането следва да бъде уважено само до предвидения минимален размер.

При това положение, доколкото искането за присъждане на разноските е направено своевременно и съдът не се е произнесъл по него, на основание чл.144, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.5 от ГПК в полза на жалбоподателя Е. К. следва да се присъдят направените деловодни разноски на обща стойност 204,52 евро – равностойността на 400 лева , като същите следва да се възложат в тежест на ОД на МВР- Благоевград.

Воден от горното и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.248, ал3 от ГПК, вр. с чл.144,от АПК, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 108 от 31.07.2026 г. постановено по АНД №39/2026 г. по описа на Районен съд Сандански, в частта за разноските като:

ОСЪЖДА ОД на МВР- Благоевград да заплати на Е. Д. К., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ХХХХХХХХХХХ, ул. “ХХХХХХХХХХХХХХХ“ №Х сумата в размер на 204,52 /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ -равностойност на сумата от 400.00 / четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като отхвърля претенцията за сумата до 300.00 евро като неоснователна.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Административен съд Благоевград от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

2

3