Решение № 1230 от 18.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1230 гр. Варна, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100502111 по описа за 2024 година и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 21641/04.09.2024 год. по рег. на ДСИ от СИС при РС-Варна, подадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище гр. Варна – длъжник по изпълнението, срещу Постановление от 20.08.2024 год. по изп. дело № 6143/2024 год. по описа на ДСИ от СИС при РС-Варна, с което в тежест на дружествотожалбоподател са определени разноски по изпълнителното дело, сторени от взискателя С. П. К., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, а по същността си постановление с което е постановен отказ да се намали поради прекомерност размерът на разноските, сторени от взискателя за заплатено възнаграждение з а един адвокат до установения в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимум, по възражението на длъжника с вх. № 20306/19.08.2024 год.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление на ДСИ за разноските като се настоява за отмяната му и за намаляване поради прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение до минималния размер, установен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. на Висшия адвокатски съвет, ведно с присъждане на разноските за настоящото производство.

В писмени възражения взискателят С. П. К., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е недопустима, евентуално – неоснователна.

1

В писмени мотиви по обжалваните действия ДСИ счита, че жалбата е допустима, а по същество – основателна, тъй като процесуалният представител на взискателя не е извършвал никакви процесуални действия за принудително събиране на дълга, освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело.

Съдът съобрази следното:

Производството по изп. дело № 6143/2024 год. по описа на ДСИ от СИС при РС-Варна е образувано по искане от 30.07.2024 год. на С. П. К. от гр.

Варна, подадено чрез процесуален представител и въз основа на приложен към искането изп. лист № 1691/26.07.2024 год., издаден по гр. дело № 203/2023 год. по описа на РС-Варна, с който длъжникът „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище гр. Варна е осъден да заплати на С. П. К. сумата от 504, 83 лева – главница, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 10.01.2023 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 850 лева съдебни разноски.

Към искането за образуването на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от дата 29.07.2024 год., установяващ уговорено и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева за изготвяне и подаване на молба за издаване на изп. лист по влязлото в сила решение по гр. дело № 203/2023 год. на РС-Варна; за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство в изпълнителното производство против длъжника „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище гр. Варна.

На 13.08.2024 год. на длъжника е връчена ПДИ, в която е обективирано и разпореждане на ДСИ относно разноските по изп. дело, включващи 24 лева – такса по ч. 30 от Тарифата за ДТ по ГПК, както и такса по т. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК; посочено е, че длъжникът дължи и други суми в общ размер на 650 лева (в т. ч. ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, пазач и пр.).

На 14.08.2024 год., в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е превел по сметка на ДСИ сумата от 1960 лева, включваща дълга по изп. лист, таксата по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК, както и 24 лева – такса по чл. 30 от Тарифата за ДТ по ГПК, внесена авансово от взискателя. Т. е., по изпълнителното дело изпълнителни действия, насочени към осребряване на имущество на длъжника за удовлетворяване на взискателя не са извършвани.

На 19.08.2024 год. длъжникът е депозирал възражение против определените в негова тежест в ПДИ разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело с доводи, че адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя, е прекомерно (чл. 78, ал. 5 ГПК) и е поискал намаляването му до размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС.

С постановление от 20.08.2024 год. ДСИ е определил разноските по изпълнението, дължими от длъжника към взискателя, включващи и сумата от 650 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, с което на практика е отказал да намали размера на приетите разноски, сторени от взискателя С. К. за заплатено възнаграждение за един адвокат.

2

Срещу това постановление е депозирана и жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Доводите на насрещната страна /взискателя/, че жалбата е недопустима, са неоснователни. Под постановлението за разноските по смисъла на чл. 435, ал.

2, предложение последно от ГПК се има предвид всеки акт на съдебния изпълнител, с който в тежест на длъжника се определят разноски по изпълнението, като в обхвата на цитираната норма попада и отказът на съдебният изпълнител да намали поради прекомерност, заплатен от взискателя адвокатски хонорар по отправено от длъжника възражение за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав счита жалбата за допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Възможността за намаляване на възнаграждението, платено от насрещната страна, е регламентирана от законовите разпоредби на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 36, ал. 2 от ЗА - до минималните размери, установени в наредбата на Висшия адвокатски съвет, разяснени с т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК.

Минималния размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200, 00 лева – чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004 год. на ВАдвС.

В случая длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение.

Установено е, че по изпълнителното дело изпълнителни действия, насочени към осребряване на имущество на длъжника за удовлетворяване на взискателя не са извършвани.

При съобразяване, че не може да бъде присъдено възнаграждение под размера, установен в чл. 10, т. 1 от Наредбата, съдът приема, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на взискателя е 200 лева – за образуване на изпълнително дело против длъжника.

По делото няма данни за извършени от пълномощника на взискателя други действия за защита по изпълнението, освен подаването на искането за образуване на изпълнителното дело, поради което справедливо и обосновано, съгласно разпоредбата на чл. 36 Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение е такова в посочения размер, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. В случая няма реално престиран труд, който да бъде възмезден с поисканото и прието от държавния съдебен изпълнител в полза на взискателя като разноски, платено от него възнаграждение в размер на 650 лева.

По изложените съображения съдът намира, че Постановлението от 3

20.08.2024 год. по изп. дело № 6143/2024 год. по описа на ДСИ от СИС при РС-Варна, с което в тежест на дружеството – жалбоподател са определени разноски по изпълнителното дело, сторени от взискателя С. П. К., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, а по същността си постановление с което е постановен отказ да се намали поради прекомерност размера на разноските, сторени от взискателя, за заплатено възнаграждение з а един адвокат до установения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимум, по възражението на длъжника с вх. № 20306/19.08.2024 год., е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като адвокатското възнаграждение на взискателя бъде намалено на 200 лева, т. е., до установения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 година на ВАдвС минимален размер.

Разноски на жалбоподателя за настоящото производство не се присъждат, тъй като при решаване на въпроса за дължимостта на разноските и техния размер, включително и в производството по жалба на длъжника по чл.

435, ал. 2, т. 7 ГПК, не се допуска кумулирането на нови задължения за разноски, поради което и чл. 81 ГПК е неприложим.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата с вх. № 21641/04.09.2024 год. по рег. на ДСИ от СИС при РС-Варна, подадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище гр. Варна – длъжник по изпълнението, Постановление от 20.08.2024 год. по изп. дело № 6143/2024 год. по описа на ДСИ от СИС при РС-Варна, с което в тежест на дружеството-жалбоподател са определени разноски по изпълнителното дело, сторени от взискателя С. П. К., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, а по същността си постановление с което е постановен отказ да се намали поради прекомерност размерът на разноските, сторени от взискателя, за заплатено възнаграждение за един адвокат, до установения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер, по възражението на длъжника с вх.

№ 20306/19.08.2024 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, разноските на взискателя С. П. К. ЕГН ********** от гр. Варна за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по изп. дело № 6143/2024 год. по описа на държавен съдебен изпълнител от СИС при РС – Варна от 650 лева на 200 /двеста/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на държавния съдебен изпълнител от СИС при РС – Варна за прилагане по изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5