Решение № 10 от 27.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Варна, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. К.

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. Ив. К. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600300 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 30 от 30.05.2024 г. по НОХД № 1234/2023 г., Окръжен съд – гр. Варна е признал подсъдимата Т. И. В., ЕГН ********** за виновна по повдигнатото срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал.

1 от НК и и́ е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което наказание е отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимата Т. И. В. е била оправдана по първоначалното обвинение да не е приела документацията и указанията на насочващия лекар от извънболничната медицинска помощ и да не е снела анамнеза, съобразно длъжностната си характеристика.

С присъдата са уважени частично предявените от гражданските ищци М.

И. Ж. и Н. Е. Ж. граждански искове за претърпени неимуществени вреди, като подсъдимата В. и гражданският ответник Специализирана болница за активно лечение по кардиология - Варна ЕАД с ЕИК 175463110 са осъдени солидарно да им заплатят обезщетения в размер на по 50 000 лева на всеки едни от тях, като исковете са отхвърлени до пълния предявен размер от 150 000 лева. В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски.

Така постановената присъда е атакувана от всички страни. Постъпили са: протест на прокурор при ОП Варна, с който се оспорва 1 законосъобразността на присъдата в нейната оправдателна част; навеждат се оплаквания за заниженост на наложените наказания; въззивният съд е сезиран с искане за отмяна на постановената от ВОС присъда на 30.05.2024 г. по НОХД № 1234/2023 г. в частта, с която подсъдимата Т. В. е била призната за невиновна за нарушение на задълженията й като лекар-кардиолог по длъжностна характеристика, указващи, че като лекар в приемно-консултативен кабинет при постъпване на пациент по спешност е била длъжна да приеме документацията и указанията на насочващия лекар от извънболничната медицинска помощ и да снеме анамнеза. Вместо това се иска постановяване на нова, с която подсъдимата бъде призната за виновна за тези нарушения съгласно първоначално повдигнатото й обвинение; иска се и увеличаване размера на наложеното и́ наказание „лишаване от свобода“ на 2 години, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години, както налагане и на кумулативното наказание по чл.37 от НК, като подсъдимата бъде лишена от право да упражнява медицинска дейност за срок от 2 години. жалба от подсъдимата В., чрез защитника и́ адв. Ж., в която се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. Иска се постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение, като бъдат отхвърлени и предявените срещу нея граждански искове. жалба и от частните обвинители и граждански ищци М. И. Ж. и Н. Е. Ж., чрез повереника им адв. Е. М., в която се твърди незаконосъобразност на присъдата в нейната оправдателна част; заниженост на наложеното наказание; заниженост на присъдените обезщетения за претърпените неимуществени вреди от двамата граждански ищци; моли се за отмяна на обжалваната присъда в частта, в която подсъдимата Т. И. В. е била призната за невиновна в това, че не е приела документацията и указанията на насочващия лекaр oт извънболничната медицинска помощ и не е снела анамнеза, съобразно длъжностната си характеристика; иска се увеличаване размера на наложеното наказание, както и налагане на наказание по чл. 160, ал. 1 вр. чл. 37, т. 7 от НК; претендира се уважаване на предявените граждански искове в пълните им размери от по 150 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата; иска се осъждане на подсъдимата да заплати на гражданския ищец М. Ж. разноските за обезпечаване на гражданските искове в размер на 213 лв. жалба от гражданския ответник „СБАЛК Варна“ ЕАД, ЕИК 175463110, представлявано от изпълнителния директор д-р Х. С. Т., чрез повереника - адв. Д. С. САК, с която се иска отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна, отхвърляне изцяло на предявените граждански искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че не е възникнал юридически факт, който да създава деликтно 2 правоотношение, тъй като вмененото деяние не съставлява престъпление и деликт. Според гражданския ответник обвинението е не само недоказано, съобразно изискванията на процесуалния закон , но от събраните доказателства по делото се налага извод за липса на противоправно увреждащо действие и липса на причинна връзка между действията на д-р В. и леталния изход на пациента. На следващо място се излага оплакване, че присъдените обезщетения не кореспондират на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, на релевантните по делото факти и доказателства, на икономическите индикатори и социалноикономическите условия на живот в страната към момента на възникване на вредата.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на Варненска апелативна прокуратура поддържа протеста изцяло на изложените в него съображения, като счита, че подсъдимата е допуснала нарушения и на онези правила, за които е била оправдана от първата инстанция. Намира, че първоинстанционният съд е бил неопрадвано снизходителен при индивидуализацията на наказанието “лишаване от свобода” и отказвайки да лиши подс.В. от права. Не се оспорва приложението на чл.66, ал.1 от НК.

Моли се за произнасяне чрез изменение на присъдата в горния смисъл.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители на свой ред поддържа оплакванията си, изложени във въззивната жалба и синхронно с публичното обвинение настоява за осъждане на подс.В. по първоначално възведеното обвинение, завишаване на наказанието “лишаване от свобода”, налагане на кумулативно предвиденото наказание “лишаване от права”.

Заявява, че не поддържа искането за присъждане на направените разноски по обезпечаване на гражданските искове, тъй като е налице произнасяне на първата инстанция по реда на чл.306 от НПК.

Повереникът на гражданския ответник поддържа жалбата на изложените в нея основания. Прави възражение, че гражданските искове са предявени след изтичане на предвидената за това петгодишна давност.

Адв. Ж. поддържа подадената жалба, като моли същата да бъде уважена и присъдата да бъде отменена, а подс.В. - изцяло оправдана по предявеното обвинение. Твърди се, че подсъдимата е изпълнила всички свои задължения като дежурен лекар – прегледала е пациента, макар той да се е появил изненадващо – не бил придружен от медицинско лице, липсвала каквато и да била документация. Въпреки това подсъдимата прегледала пациента, направила ЕКГ, назначила кръвни изследвания, консултирала се със свои колеги, поставила вярна диагноза и закономерно отказала да приеме И. Ж. в кардиологията, а го насачила към реанимация. Защитата твърди, че И. Ж. е пациент на отделението по травмотология, никога не е постъпвал в СБАЛК Варна и затова отговорност за неговата смърт трябва да се търси в действията на лекарите от ортопедията. Защита твърди, че тази теза е била установена в рамките на административно наказателното производство, в което подс.В. е 3 била санкцинорана по реда на Закона за здравето с наказателно поставление на Медицинския одит, отменено от съда с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място защитата оспорва извода на ВОС, че И. Ж. е починал от остър инфаркт на миокарда. Заключението почивало на предположения, тъй като се базира на хистологични проби, за които изобщо не било ясно, че са взети от трупа на И. Ж.. Въззивната инстанция е сезирана с искане за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова, с която се отхвърлят както наказателните, така и гражданските претенции.

Подсъдимата В. се явява лично в съдебното заседание пред въззивната инстанция, като поддържа изцяло изложеното от своя защитник и доводите, развити във въззивната жалба.

В дадената последна дума подсъдимата моли за оправдателна присъда, тъй като е невинна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Т. И. В. е родена през 1958г. в гр. Шумен. Живее в гр. Варна, българка, българска гражданка, с висше медицинско образование, неосъждана. Към датата на инкриминираното деяние е била назначена на длъжност „Лекар кардиолог“ в СБАЛК Варна с трудов договор от 15.01.2009 г.

(т.1, л.92 дп). Длъжностната характеристика за заемата длъжност била връчена на подс.В. същия ден – 15.01.2009 г (т.1, л.94-96 дп). Сред колегите си била известна като д-р Б..

Пострадалият И. В. Ж. бил на 70 години, пенсионер и живеел на вила в района на гр.Варна заедно със съпругата си Н. Е. Ж.. Страдал от сърдечно заболяване. През 2015г. на три пъти бил лекуван в лечебни заведения - в Клиника по кардиология при УМБАЛ „ Света Марина“ гр.Варна от 06.03. до 23.03. и от 27.04. до 30.04., както и в СБАЛК „Кардиолайф“ ООД – Варна.

Следобед на 19.11.2015 г. И. Ж. решил да обере райската ябълка в двора на обитавания от него и съпругата му имот. В резултат на тези опити паднал от стълбата, на която се бил качил. При падането си почувствал силни болки и не успял да стане сам. На земята го намерила неговата съпруга – гражданския ищец и частен обвинител Н. Ж.. Тя не успяла на помогне на И. Ж. да стане.

Затова на 19.11.2015 год. около 15.00 часа се обадила на сина им - св. М. Ж., за да го уведоми, че баща му е паднал от стълба в двора на къщата им в град Варна, изпитвал силни болки в областта на левия крак и лявата ръка и тя се нуждае от помощта му, за да го вдигне от земята. М. Ж. незабавно посетил дома на родителите си в град Варна и след като установил, че лявата ръка на 4 баща му е подута и че същият не може да се придвижва сам, повикал екип на спешна медицинска помощ. След пристигането на медицинския екип И. Ж. бил откаран в спешния медицински център в МБАЛ „Света Анна"АД - град Варна. Там бил прегледан от дежурния лекар в ортопедичния кабинет - св.

Дж. М., който извършил преглед на пострадалия и назначил лабораторни и образни изследвания, включващи ПКК, кръвна захар, ЕКГ, ренгенография на череп, С- прешлени, гръдна клетка, ляво рамо и тазобедрени стави. От рентгеново изследване от 19.11.2015 г. е установено: Фрактура на проксимална раменна кост в ляво. Полифрагментна фрактура на лява илиачна кост и ацетабулум. Съмнение за счупване леви ребра долни аксално.

След направените изследвания и консулт с коремен хирург и неврохирург И. Ж. бил насочен за прием и лечение в „Клиника по ортопедия и травматология" в МБАЛ „Св. Анна", град Варна, като същата вечер била поставена екстензия на левия му крак и насрочена за 23.11.2015 год. планова операция за корекция на констатираната фрактура в областта на лявото рамо.

На 23.11.2015г. била извършена планираната операция на лявата ръка на И. Ж. от св. Бойчевски - лекар-ординатор в „Клиника по ортопедия и травматология" към МБАЛ „Св.Анна", град Варна. Операцията минала успешно и пациентът бил настанен в болнична стая за наблюдение.

Вечерта след операцията пострадалият се оплакал от силни болки в областта на гърдите и недостиг на въздух, както и от силни коремни болки.

По повод тези оплаквания, дежурният лекар в „Клиника по ортопедия и травматология" към МБАЛ „Св. Анна"- град Варна - св. М., посетил пациента Ж.. Извършил преглед и назначил поставяне инжекционно на медикаменти „Квамател” и „Деган" за понижаване на киселинността в стомаха и против повръщане. Тъй като тези медикаменти не оказали очакваното благотворно въздействие и състоянието на пострадалия се влошило, около 03.30 часа на 24.11.2015г. св. М. назначил консулт с дежурен анестезиолог и реаниматор към ОАИЛ - свид. д-р К.М..