Решение № 558 от 14.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Бургас, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120108270 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от Т. И. С. срещу ГД „Гранична полиция“, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 6700 лева, представляваща парична равностойност на дължимата храна за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г., дължимо по силата на служебно правоотношение за длъжност „*********“, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1006,42 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода от 28.12.2024 г. до 01.12.2024 г., на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че със заповед на министъра на вътрешните работи ищецът е назначен на длъжност „******“, считано от 03.08.2020 г. Сочи се, че ищецът попада в кръга на лицата, на които се следва ежемесечно осигуряване на храна. Изложено е, че за исковия период, храна на ищеца не е осигурена, поради което му се дължи нейната левова равностойност, съобразно чл. 181 от ЗМВР. Поддържа се, че поради незаплащането в този период на левовата равностойност на храната, на ищеца се дължи и мораторна лихва, считано от падежа на всяко задължение за периода от 28.12.2024 г. до 01.12.2024 г.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В съдебното заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозира молба от 1

04.02.2025 г.

В съдебното заседание ответникът не изпраща процесуален представител. Депозира становище от 14.01.2025 г. и молба от 28.02.2025 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени от ищеца са искове с правно основание на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи, че е в служебно правоотношение с ответника (няма спор между страните), като в периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. е полагал труд на заеманата длъжност, размера на претенцията за парична равностойност на храната, поставянето в забавата на ответника, както и размера на обезщетението за забава.

По иска по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

Страните по делото не спорят, а и от представената по делото Заповед № 8121к2455/07.02.2017 г. се установява наличието на служебно правоотношение между страните, по силата на което в периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. ищецът е полагал труд на длъжност „********“ при ответника.

Не е спорно по делото, а и от представените Заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г.;

Заповед №8121з-1723/31.12.2021 г.; Заповед № 8121з-130/31.01.2023 г., изм. с Заповед № 8121з-1400/05.09.2023 г.; Заповед № 8121з-10/04.01.2024 г., изм. с Заповед № 8121з641/29.04.2024 г.; Заповед № 8121з-1661/29.11.2024 г.; Заповед №8121з -1662/29.11.2024 г. и Заповед № 8121 з-92/31.01.2019 г., всички на министъра на вътрешните работи се установява, че левовата равностойност на храната на служителите на МВР е определена, както следва: в периода от 01.12.2021 г. до 31.07.2023 г. – 120 лева, в периода от 01.08.2023 г. до 31.12.2023 г. – 200 лева, в периода от 01.01.2024 г. до 30.11.2024 г. – 300 лева.

От гореизложеното е видно, че спорът между страните е изцяло правен и се свежда до отговор на въпроса дали длъжността заемана от ищеца попада в кръга на служителите по чл.

142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, респ. полага ли се на същата заплащане на левовата равностойност по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

Спорният въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. по тълк. д.

№ 1/2024 г. на ОСГК на ВКС, според което държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Липсата на предходна тълкувателна практика по този въпрос и разясненията дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според които съдържанието на тълкуваните с тълкувателно решение разпоредби е било такова, каквото е изяснено със задължителното тълкуване, още от момента на приемането й, налагат извода, че Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. по тълк. д. № 1/2024 г. на ОСГК на ВКС е приложимо към настоящия казус, за процесния исков период.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за главница е установен по основание.

Съобразно представените по делото заповеди за определяне на равностойността на храната на министъра на вътрешните работи, размерът на претенцията за главница за периода от 27.10.2022 г. до 30.11.2024 г. възлиза на 6700 лева, от които за периода от 01.12.2021 г. до 31.07.2023 г. – 2400 лева; за периода от 01.08.2023 г. до 31.12.2023 г. – 1000 лева и за периода от 01.01.2024 г. до 30.11.2024 г. – 3300 лева, в рамките на който размер е искът за главница, поради което същият е основателен и следва да бъде уважен.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

С оглед основателността на вземането за главница, основателно се явява и акцесорното вземане за лихва. Вземането за равностойността на храната се изплаща ежемесечно с трудовото възнаграждение на служителя, което съгласно чл. 20, ал. 2 от представените по делото Вътрешни правила за заплащане на държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, следва да бъде изплатено до 27-мо число на текущия месец, поради което съобразно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът изпада в забава за главницата на деня следващ този на падежа – 28 -мо число на текущия месец. Следователно дължимото за периода от 28.12.2021 г. до 01.12.2024 г. обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на иска, изчислено чрез www.calculator.bg, възлиза на 1006,42 лева.

По разноските.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в полза на ищеца се дължат направените съдебно-деловодни разноски, съобразно представените по делото доказателства и съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Доколкото обаче, по делото не са ангажирани доказателства за направени разноски, то такива не следва да бъдат присъждани, поради което и съдът не дължи произнасяне по направеното от ответника възражение за прекомерност.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. С***, бул. ***, БУЛСТАТ *** да заплати на Т. И. С., ЕГН ******, с адрес: гр. Б**, ж. к. ****, следните суми: сумата от 6700 лева /шест хиляди и седемстотин лева/, представляваща парична равностойност на дължимата храна за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г., дължимо по силата на служебно правоотношение за длъжност „******“, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1006,42 лева /хиляда и шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода от 28.12.2024 г. до 01.12.2024 г., на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Присъдената в полза на ищеца сума може да бъде преведена по банков път по банкова сметка IBAN ******, ****

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3