Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 18.10.2023, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 198/2022
Вид
Решение № 144
Подписан
18.10.2023
В сила
10.11.2023
Състав
Николай Костадинов Кънчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. ***, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в след*** състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Нина Р. Станчева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20223410100198 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от В.

В. А. с ЕГН ********** и А. В. А. с ЕГН **********, двамата действащи със съгласието на своята майка и законен представител Т. Д. Т. с ЕГН **********, срещу В. А. А. с ЕГН **********, с адрес: ***, обл.***, с която искат от съда да постанови решение, с което:

1.На основание чл. 150 СК за изменение на първоначално определената по силата на Решение № ***/05.12.2014 г., постановено по гр. д. № ***/2014 г. по описа на РС - ***, влязло в законна сила на 05.12.2014г., издръжка, като същата бъде увеличена за всеки един от ищците от 85.00лв. на 250.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.11.2022 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж – до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

2.На основание чл.149 от СК искат да осъди ответника да заплати на всеки един от ищците издръжка в размер на 250 лв., считано една година назад преди завеждане на исковата молба заедно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното плащане.

Претендират разноски. Представят писмени доказателства В исковата си молба/уточнена с уточнена с ДИМ от 31.03.2022г./ В. В.

А. и А. В. А. излагат, че ответникът е техен баща. С решение № ***/05.12.2014 г., постановено по гр. д. № ***/2014 г. по описа на РС - ***, влязло в законна сила на 05.12.2014г., баща им е осъден да заплаща на всеки един от тях месечна издръжка в в размер на 85.00 лв.

1

Посочват, че към настоящият момент нуждите им са нараснали съразмерно с възрастта и издръжката която плаща ответника се явява крайно недостатъчна.

Ответникът В. А. чрез упълномощен от него процесуален представител депозира писмен отговор на предявените срещу него искове.

По отношение на иска с правно основание чл. 150 от СК, счита същият за допустим и основателен до размера от 177.50 лева, като за разликата от 250 лева моли да бъде отхвърлен. Не оспорва обстоятелствата и твърде***та на ищците относно необходимостта от заплащане на по-висок размер на издръжката. Но заявява, че през изминалите години е предоставял на децата които са ищци по делото, не само определе***т от съда размер на издръжката, но и допълнителни средства с оглед техните нужди. Още повече че по време на учебната година всеки ден ги вижда и общува с тях, тъй като работи в училището където те учат.

Заявява, че всички учебници и помагала купувал той и винаги е предоставял на децата си и парични средства с които да разполагат според нуждите си, освен издръжката която плащал чрез майката.

Твърди още, че досега е изпълнявал задължението си към децата си и не е дал повод за завеждане на настоящото дело. През годините не е постъпвало никакво искане нито от майката, нито от децата за повишаване размера на дължимата издръжка, поради което приема че настоящата искова молба представлявала покана за увеличаване на паричната издръжка от страна на В. и А..

Оспорва искането за заплащане на сторените по делото разноски заедно с лихвата върху тях от датата на направата им до окончателното им заплащане като недопустимо, особено в частта за лихвата, тъй като лихва върху разноски не се начислява и не се дължи.

Прави възражение на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, тъй като предвиде***т минимален размер е 300 лева.

По отношение на иска с правно основание чл. 150 от СК, заявява още следното: Изразява съгласие и приема да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 177.50 лв. за всяко едно от децата, считано от датата на подаване на исковата молба, като започвал това плащане своевременно след получаване на исковата молба.

Прави искане при постановяване на съдеб***т акт и с оглед и с оглед събраните по делото доказателства, съдът да се съобрази със следните обстоятелства: освен близнаците В. и А., ответникът има още две деца – близнаците *** В. А. и *** В. А., родени на 27.07.2016г., за които полага грижи и ги издържа. Работи като преподавател в **** гр.***, но живее със семейството си в гр.*** на квартира, за което плаща месечен наем в размер на 250 лв. През месец септември 2021г. е закупил жилище в гр.***, за което изтеглил ипотечен кредит с краен срок на издължаване 12.10.2038г. и ежемесечна вноска в размер на 424.37 лв. За да направи ремонт на това 2 жилище се наложило да изтегли още един кредит - за ремонт, със срок на погасяване – 2031 г. и ежемесечна вноска в размер на 202.49 лв.

С оглед на факта, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело, както и поради това че частично признава иска по чл. 150 от СК до размера на минимал*** размер издръжка, то на основание чл. 78 от ГПК моли разноските по делото да се възложат на родителя дал съгласие Т. Т., която упражнява родителските права и е инициирала това производство без да направи каквото и да е усилие спорът да бъде уреден по взаимно съгласие на страните.

Представя писмени доказателства.

В съдебно заседание процесуал***т представител на ищците - адв. Д. С. от АК-*** заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът се явява лично, в съдебно заседание се представлява от адв.Й. С. от АК-*** и поддържа писме*** си отговор. Иска от съда да постанови решение с което да определи размер на издръжка съобразно нуждите на ищците, възможностите на ответника да я дава и материалното състояние на майката. Иска разноските да останат така както са направени от страните.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

За успешното провеждане на така предяве*** иск следва да бъде установено, че лицето, претендиращо издръжка, е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, конкретните посочени в исковата молба нужди, както и възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.

По делото са безспорно установени и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответника В. А. е баща на ищците В. А. и А. А., както и че с решение № ***/05.12.2014 г., постановено по гр. д. № ***/2014 г. по описа на РС - ***, влязло в законна сила на 05.12.2014г., упражняването на родителските права по отношение на ищците са предоставени на тяхната майката Т. Т., като бащата В. А. е осъден да заплаща на всяко едно от децата си В. В. А. с ЕГН ********** и А. В. А. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по 85.00 лв..

Между страните не е спорно, а и от представените удостоверение за раждане от 28.07.2016г., издадено въз основа на Акт за раждане № 0381/28.07.2016г. и удостоверение за раждане от 28.07.2016г., издадено въз основа на Акт за раждане № *** се установява, че ответника е баща на още две деца *** В. А. – родена на 27.07.2016г. и *** В. А. – родена на 27.07.2016г., които понастоящем са малолетни

3

От събраните по делото доказателства се установява, че от момента на определяне на издръжката на ищците решение № ***/05.12.2014 г., постановено по гр. д. № ***/2014 г. по описа на РС - ***, е изтекъл значителен период от време /около 9 години/, през който е променена икономическата обстановка в страната /с ПМС № 497/29.12.2022 г. минимална работна заплата за страната, считано от 01.01.2023 г., е определена на 780 лв./, както и нуждите на ищците, които с оглед възрастта им включват освен разходи за храна и облекло, но и такива за учебни пособия, извънкласни занима***, и др.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице трайно изменение на обстоятелствата, налагащи увеличаване на дължимата по отношение на ищците издръжка.

Предмет на настоящия спор е въпросът за размера на дължимата издръжка, която бащата следва да заплаща в полза на всеки един от ищците, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142, ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен минимал***т размер на издръжката на едно дете /1/4 от размера на минималната работна заплата/, която към настоящия момент е не по-малко от 195 лв.

От представеното удостоверение/л.44 от делото/, издадено от „***“ ***, се установява, че получените от майката на ищците доходи за периода м.01.2022 г. - м.06.2022 г. възлизат на сумата от 10 096.64 лв. или средномесечно 1 682.77 лв.

От удостоверение /л. 45 от делото/, издадено от **** гр.*** се установява, че получените от ответника доходи за периода м.12.2021 г. м.05.2022 г. възлизат на сумата от 12 070.97 лв. или средномесечно 2 011.83 лв.

Към настоящия момент ответникът е в работоспособна възраст, работи по трудово правоотношение и реализира доста добри доходи. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Следва да се отбележи, че ответникът освен ищците има още две деца, които са малолетни и за които полага грижи и осигурява издръжка.

Майката на ищците също е в работоспособна възраст, работи по трудово правоотношение и реализира доста добри доходи.

След съвкуп*** анализ на събраните по делото доказателства и след като взе предвид възрастта на ищците, обичайните му нужди от храна, облекло и транспорт /изключителни нужди не се изтъкват, съответно доказват/, необходимостта периодично да им бъдат закупувани учебни материали и пособия, дрехи, както и икономическата обстановка в страната, 4 съдът приема, че общо дължимата от родителите месечна издръжка за всеки един от ищците които са им деца следва да бъде определена в размер на по 480 лв., от които бащата следва да заплаща сумата 250 лв. за всяко дете, а майката - 230 лв. По-голямото парично участие на бащата е обусловено от обстоятелството, че ищците живеят при майката, която полага непосредствени грижи за тях.

Следва да се отбележи още, че размера на дължимата издръжка е съобразена с доходите на ответника и с факта че издържа и други двама низходящи, както и с доходите на майка. Няма данни за влошаване на здравословното му състояние.

По отношение на твърдението на ответника, че е теглил кредити които трябва да погасява, следва да се отбележи че той самият се е поставил в такова положение, като вноските по кредита не следва да се отразяват на задължението му за заплащане на издръжката която дължи на децата си, които понастоящем живеят с майката.

По изложените съображе*** съдът приема, че искът следва да бъде уважен, като дължимата от бащата издръжка бъде увеличена от 85.00 лв. на 250 лв.

Съдът намира, че така увеличената издръжка от 85.00 лв. на 250 лв. месечно може да бъде заплащана от бащата, както и че с този размер могат да бъдат задоволени доказаните потребности на ищците и негови деца.

Определянето на този размер на издръжката е социално и икономически оправдан, доколкото ответникът не полага преки грижи за ищците, съответно не извършва никакви допълнителни разходи в тяхна полза.

По отношение на предяве***т иск с правно основание чл.149 от СК – за заплащане на издръжка за минало време, съдът намира същият за неоснователен. Такъв иск може да бъде предявен, ако се търси заплащане на издръжка за първи път и досега ответника не е заплащал такава на двамата ищци. В случая е налице влязло в сила съдебно решение, с което ответникът е осъден да заплаща издръжка на двете си деца и ищци по делото в определен размер и до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

С оглед на това предяве***т иск за заплащане на издръжка за минало време се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.