Определение № 254 от 07.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. София, 06.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Частно касационно търговско дело № 20238003901351 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Аркус“ АД срещу определение №315/17.05.2023г. по ч. т.д.№124/23г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него са потвърдени определение от 31.05.2022г. по т.д.

№675/2021 г. на Софийски градски с ъ д , ТО, VІ -12 състав, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения иск по чл.22 ал.1 от ЗБН, както и определение от 12.12.2022г. по т.д.№675/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -12 състав, с което е допълнено определението от 31.05.2022г., като е прекратено и производството по иска по чл.22 ал.2 т.1 от ЗБН.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 пр.3 от ГПК. При позоваване на предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК са поставени ш е с т въпроса относно правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на определено право на ответника, упражняването на което засяга съществуването и реализацията на субективно право на ищеца и относно предмета на делото в тази хипотеза. Частният 1 касационен жалбоподател поддържа, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителните разяснения в ТР №8 от 27.11.2013г. по т.д.№8/2012 на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС, формирана с решение №504 от 12.07.2011г. по гр.д.№603/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №256 от 11.06.2012г. по гр.д.№1154/2011г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №352 от 14.10.2011г. по гр.д.№1301/2010г. на ВКС, ГК, І г.о.

В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК са поставени още шестнадесет въпроса относно правото на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и разпределена сума по влязла в сила и подлежаща на изпълнение от синдика сметка за разпределение по чл.99 ал.2 от ЗБН, да предяви иск за установяване несъществуването на правото на банката за прихващане на дължимата му по сметката сума; относно приложението на разпоредбата на чл.637 ал.6 от ТЗ; относно възможността на синдика да откаже да изпълни одобрена и влязла в сила сметка за разпределение; относно процесуалния ред за защита на правото на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и разпределена сума по влязла в сила сметка за разпределение, при отказ на синдика да изплати сумата поради направено възражение за прихващане с насрещно вземане на банката срещу кредитора. Развити са съображения и за очевидна неправилност на определението вследствие нарушаване правилата на формалната логика.

Ответниците по жалбата „КТБ“АД /н./, както и Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, упражняващи правомощията на синдик на банката, изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, съответно неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. , констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 о т ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.

В исковата си молба „Аркус“ АД твърди, че е кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД с вземания по договор за банков влог в размер на 5 851 455,56лв., ведно със законната лихва, дължима за периода след 22.04.2015г. до окончателното погасяване на задължението. Твърди, че вземанията му са включени в списък на приетите от синдика вземания от 2

17.08.2015г., под №741 в описаните размери, като няма възражения по списъка, който е обявен в TP на 14.05.2016г. Излага доводи, че е включен във втора частична сметка за разпределение на налични суми на кредиторите на „КТБ“АД/н./ с приети вземания по чл.69, ал.1 о т ЗБН под №418, като със сметката му е разпределена сума в размер на 506769,22 лв. обявена в ТР на 09.07.2020г. Сметката за разпределение била одобрена с Решение №96/18.08.2020г. на Фонда за гарантиране на влоговете в банкита/ФГВБ/, обявено в ТРРЮЛНЦ, но синдикът отказал изпълнението й. Вместо това до ищеца било отправено изявление за прихващане приложено към писмо изх.

№ЧСР II-10/25.02.2021г. на банката, с което синдикът на „КТБ“ АД /н/ прихваща претендираните от него вземания на „КТБ“ АД по Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. реф.№ 36/033, с размер на ангажимента 1 568 400 щ. д., представляващи комисиона за издаване и комисиона за ангажимент за периода от 01.01.2014г. до 24.02.2021г. в общ размер на 1 024 165,20 щатски долара с левова равностойност в размер на 1 649 581,92 лв. срещу задължението към „Аркус“ АД по втора частична сменка за разпределение в размер на 506763,92 л в . Предвид изложеното ищецът „Аркус“ АД, е предявил при условията на евентуалност срещу „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ и Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ следните обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 о т ГПК, във вр. с чл.26. ал.1, предл. първо и второ ЗЗД, вр. с чл.44 от ЗЗД, вр. с чл.103 и 104 о т ЗЗД, и чл.22, ал.1, т.1 и т.2 от ЗБН : - за приемане за установено на основание чл.124 ГПК, във вр. с чл.26. ал.1, предл. първо и второ ЗЗД, вр. с чл.44 от ЗЗД, вр. с чл.103 и 104о т ЗЗД, че изявление за прихващане, приложено към отговор с изх.№ ЧСРII-10/25.02.2021г. по регистъра на КТБ/н ./, с което синдикът на КТБ /н./ прихваща вземането на „Аркус“ АД в размер на 506 763,92лв., включено под №418 във втората частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“АД/н/, обявена в ТТРЮЛНЦ на 09.07.2022г., със задължения на „Аркус“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф. №36/033 в размер на 1 024 165,20 щ .д. с левова равностойност в размер на 1649 581,92лв., до размера на по - малкото от двете вземания, е нищожно, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, - евентуално за прогласяване на изявлението за прихващане за 3 нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността, на основание чл.124, ал.1 о т ГПК, вр. с чл.22, ал.1, т.1 от ЗБН, евентуално на основание чл.22, ал.2, т.1 от ЗБН; евентуално да бъде постановено решение на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.103 и чл.104 о т ЗЗД, с което да бъде прието за установено, че изявлението за прихващане е неоснователно и не е породило правни последици, поради липса на активно вземане и липса на насрещност.

С определение от 31.05.2022г. по т.д.№675/2021г. Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав е върнал исковата молба и е прекратил производството по иска по чл.22 ал.1 от ЗБН, както и по отношение на синдиците на „КТБ“ АД /н./. Съдът е приел, че активната легитимация за иска по чл.22 о т ЗБН следва да се изведе в контекста на чл.60, ал.3 и ал.5 от ЗБН, като нормата не предоставя такава на кредитора. Приел е, че синдиците на банката не са пасивно легитимирани по всички предявени в производството искове, тъй като те са самостоятелни страни само в производството по несъстоятелност, но не и по отношение на третите лица, спрямо които съгласно чл.31, ал.1, т.1 и т.7 от ЗБН, представляват обявената в несъстоятелност банка и участват в производствата по делото, по които банката е страна, и завеждат от нейно име дела. С определение № 266279 от 12.12.2022г. по т.д. №675 /2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, съдът е допълнил определението от 31.05.2022г, като е прекратил производството и по предявения от „Аркус“ АД иск по чл.22, ал.2, т.1 от ЗБН.

За да потвърди обжалваното определение съставът на САС е изложил мотиви, че след като вземането на ищеца е установено в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./ то не може да бъде оспорвано, нито от синдиците, нито от несъстоятелната банка, нито от другите й кредитори.

Посочил е, че ищецът има право да получи плащане по одобрената частична сметка за разпределение, на което съответства задължението на синдиците да изпълнят същата. Вземането на ищеца вече е установено в производството по предявяване на вземанията на несъстоятелната банка, то е придобило качеството на безспорност и има същата сила като силата на пресъдено нещо.

С оглед на това е заключил, че л ипсва правен интерес от предявяването на процесните искове, защото не може да има правен спор между кредитор с прието вземане, включено в частичната и одобрена сметка за разпределение и синдиците на несъстоятелната банка.Според състава на САС ф актът на неизпълнение на това законоустановено задължение от страна на синдиците е 4 предмет на други, изрично уредени от законодателя производства , свързани с контрола върху дейността на синдиците и ангажиране на отговорността им, но не може да обоснове правен интерес от предявените искове. Съдът е обосновал липсата на правен интерес от предявените искове по чл.22, ал.1, т.1 от ЗБН и по чл.22, ал.2, т.1 от ЗБН и с аргумента, че дори и същите да бъда т уважени, ищецът няма да получи целения пряк резултат, а именно плащане на сумата разпределена му с частичната сметка за разпределение. Наред с това се е позовал и на разпоредбата на чл.637, ал.6 о т ТЗ, съгласно която след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен в изрично предвидените хипотези.

Посочил е, че в ЗБН липсва изрична разпоредба, която да урежда допустимо ли е след откриването на производството по несъстоятелност да бъдат образувани нови дела срещу длъжника, с какъв предмет и т.н., поради което предвид разпоредбата на чл.612, ал.2 о т ТЗ следва да намери приложение разпоредбата на чл.637, ал.6 от ТЗ. Приел е, че предявените срещу длъжника и синдиците, като негови представители, искове с правно основание чл.22, ал.1, т.1 от ЗБН и чл.22, ал.2, т.1 от ЗБН, не са сред изключенията, посочени в чл.637, ал.6, т.1 - т.3 о т ТЗ, поради което и съдебното производство , образувано въз основа на тях се явява процесуално недопустимо и следва да бъде прекратено.

Настоящият състав на ВКС намира, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно.

Първите шест поставени процесуалноправни въпроса са теоретични и не отразяват специфичните предпоставки за допустимост и изискванията за процесуална легитимация по установителните искове по чл.22 ал.1 и ал.2 от ЗБН. Поради това те не разкриват връзка с решаващите аргументи на въззивния съд и не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване.

Част от въпросите, които касаторът поставя като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото, също не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на производството по предявените искове по чл.22 ал.1 т.1 и чл.22 ал.2 т.1 от ЗБН. Въпросите по т.1, т.2, т.8, т.15 и т.16 от раздел ІІ от изложението не касаят исковете по чл.22 5 ал.1 и ал.2 от ЗБН, а останалите установителни искове, предявени от „Аркус“ АД при условията на евентуално обективно съединяване, производството по които не е прекратено от първоинстанционния съд. Въпросите по т.4 и т.5 също не касаят допустимостта на исковете, разглеждани от въззивния съд, а визират общо хипотези на отказ на синдика да изпълни одобрената сметка за разпределение. Въпросът по т.6 относно възможността на синдика да откаже да изпълни сметка за разпределение поради отправено от него изявление за прихващане касае основателността на предявените искове, а не тяхната допустимост, която е предмет на проверка в настоящото производство.

Въпросите по т.9, т.10, т.11, т.12 и т.13 касаят приложението на разпоредбата на чл.637 ал.6 от ТЗ, на която въззивният съд се е позовал в обжалваното определение, но само като допълнителен аргумент, доколкото изложеният от него решаващ довод е за липса на правен интерес от предявените искове.