Решение № 1850 от 17.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1850 гр. Бургас, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120102252 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава десета от АПК.

Производството е по реда на чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба вх. № 15122/10.04.2024 г., от Т. В. С., К. В. Д., Д. Н. И. и Б. Л.

И . срещу, решение, материализирано с Протокол № 2608/04.03.1993 г., Решение № 2608/14.03.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** с искане за обявяването им за нищожни, както и за отмяна на Решение № 5ч/17.01.2005 г. по преписка № 2608/06.01.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С**** като незаконосъобразно, на основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Твърди се, че наследодателят на жалбоподателите Я. Н. К. е бил собственик на земеделски земи в землището на гр. Ч****, внесени за коопериране в ТКЗС. Сочи се, че наследник е подал заявление за възстановяване на правото на собственост върху наследствените земи, въз основа на което е постановено Решение № 2608/04,03,1993 г., с което част от заявлението е уважено, а друга част - отхвърлено. Излага се, че оспорените решения са нищожни, поради това, че са издадени от некомпетентен орган.

Направено е искане за отмяна на решенията.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

С нарочна молба от 10.09.2024 г., към оспорването на решенията се е присъединил като страна Б. Л. И., на основание чл. 182 ал. 3 от АПК.

В законоустановения срок по чл. 163 ал. 2 от АПК ответникът Общинска служба по земеделие – С*** представя писмен отговор на жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

1

В съдебното заседание, чрез процесуалните си представители, жалбоподателите подържат жалбата.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът оспорва жалбата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е удостоверение за наследници на Н. С. К., от което се установява, че наследници на същия са жалбоподателите.

По заявление № 2608/04.02.1992, депозирано от Н. С. К., са постановени оспорените решения, представени по делото на л. 10, с които част от заявените земи са възстановени, а за друга част е отказано възстановяване.

Представени и приети по делото са оспорените решения, находящи се на л. 10, л. 30 и л. 28.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В хода на проведената по реда на чл. 158 от АПК служебна проверка относно редовността на предявената жалба, съдът констатира, че същата е депозирана от активно – процесуалноправно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от обжалване на акта.

Искането е за обявяване на нищожност на акта, поради което може да бъде направено без ограничение във времето – чл. 149 ал. 5 от АПК. Жалбата ангажира надлежно правораздавателната компетентност на сезирания съд, който е и родово и местно компетентен да упражни съдебен контрол по отношение законосъобразността на оспорвания акт.

По правилото на чл. 170 ал. 1 от АПК тежестта на доказване на съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му лежи върху административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят – в случая ответника по делото.

Основание за оспорване на административните актове е липсата на компетентност у органа издал акта – чл. 146 т. 1 от АПК. Когато органът издал акта е колективен, некомпетентност ще е налице, ако същият е издаден от незаконен състав. В случая, съобразно изискването на императивната норма, съдържаща се в разпоредбата на чл. 60 ал. 4 от ППЗСПЗЗ /в редакцията приложима към момента на издаване на оспореното решение/ поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. Видно от представените решения - решение, материализирано с Протокол № 2608/04.03.1993 г., Решение № 2608/14.03.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С**** е, че същите са постановени от незаконен състав, тъй като са постановени от в състав от четен брой членове, а също така не са подписани от секретар; Решение № 5Ч/17.01.2005 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С**** нищожни. тъй като са основание на изброените нищожни решения.

Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод за нищожност на оспорените решения. По тези съображения, съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, респ. решенията следва да бъдат обявени за нищожно, а преписката – върната на административния орган за произнасяне с валидни и законосъобразни решения, съобразно чл. 173 ал. 2 от АПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК на жалбоподателите следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебно - деловодни разноски. По делото са представени доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения по 600 лева, от жалбоподателката и от присъединилия се по реда на чл. 182 ал. 3 от АПК жалбоподател.

2

Доколкото съобразно чл. 143 ал. 1 от АПК възнаграждение за един адвокат се дължи за всеки представляван жалбоподател, то такова следва да се присъди на всеки от тях, съобразно представените доказателства и списък за разноски.

Съобразно Тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието, по жалби срещу административни актове се събира проста такса от физически лица в размер на 10 лева. Такава не е събрана, поради което на основание чл. 77 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК във вр. чл. 143 ал. 1 от АПК административният орган следва да бъде осъден с решението.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожно решение, материализирано с Протокол № 2608/04.03.1993 г., Решение № 2608/14.03.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** с искане за обявяването им за нищожни, както и за отмяна на Решение № 5ч/17.01.2005 г. по преписка № 2608/06.01.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С***, на основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.

ВРЪЩА преписката по заявление № 2608/04.02.1992, депозирано от Н. С. К. на Общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** за издаване на валидни и законосъобразни решения, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие - гр. С*** да заплати на Т. В. С., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. ****, К. В. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к.

****, Д. Н. И., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ул. **** и Б. Л. И., ЕГН ********** с адрес гр. С***, ул. „**** сумата по 600 лева /шестстотин лева/ на всеки от тях, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие - гр. С*** да заплати по сметка на РС – Бургас сумата от 10 лева /десет лева/, представляваща държавна такса, на основание т. 2б от Тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Бургас, в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3