Определение № 467 от 02.08.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. Варна, 02.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Даниела Д. Томова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20243001000381 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 3344/27.06.2024 г. по описа на Окръжен съд Шумен, подадена от И. Д. И., чрез адв. В. В. срещу определение №78/25.06.2024 г. постановено по търг. дело №32/2023 г., по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е оставена без уважение молба с искане за изменение на решение №23/15.04.2024 г. постановено по търг. дело №32/2023 г., по описа на Окръжен съд – Шумен в частта му относно разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Основното възражение на жалбоподателя е, че с поведението си не е станал повод за завеждане на исковата молба и образуване на делото, по което е осъден да заплати разноски в полза на ищеца „Прима Ленд Груп“ АД. Твърди се, че жалбоподателят е имал законна забрана за предаване на процесната сума, тъй като със запорно съобщение получено на 16.01.2023 г. му е наредено, като трето лице срещу което съществува вземане, да не предава сумата от 70 000 лв. на „Прима Ленд Груп“ АД. Иска се отмяна на обжалваното определение, в условията на евентуалност и с оглед практиката на СЕС иска присъждане на разноски адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор. В него се поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.78 от ГПК страната, в чиято полза е решено делото има право да търси разноски от противната страна. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решението по делото. Основанието да се присъдят разноски се крие във вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяването на иска. По смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Съдът намира, че в случая не е налице нито една от кумулатвно предвидените предпоставки, при наличие на които направените от ищеца разноски, следва да останат в 1 негова тежест.

С решение № 23/15.04.2024 г. по т.д.№ 32/2023 г., ШОС е признал за установено, че И.

Д. И. дължи на „Прима ленд груп“ АД, сума в размер на 70 000 лв., представляваща неплатената част от покупна цена за придобити дружествени дялове по договор за покупкопродажба на дружествени дялове от „Плантабул“ ООД, от 17.11. 2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.04.2023 г. до изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 474 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 23.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1078/2023 г. на ШРС. Със същия съдебен акт съдът се произнесъл и по разноските, като с оглед изхода на делото осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 15 315 лв., от които 8 900 лв. разноски по делото и 6 415 лв. разноски по заповедното производство.

Не се спори в производството пред първоинстанционния съд, а и видно от частната жалба, жалбоподателят твърди наличие на облигационна връзка между него и „Прима Ленд Груп“ АД по сключен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 17.11.2021 г..

По силата на този договор „Прима Ленд Груп“ АД продава на И. И. собствеността върху тридесет и четири дружествени дяла от капитала на „Плантабул“ ООД при продажна цена от общо 220000 лв.. Като съгласно чл.3 от договора, сумата от 150000 лв. се дължи в деня на подписване на договора, а остатъкът от 70000 лв. в срок до 31.12.2022 г.. Не се спори, че е извършено плащане на сумата от 150000 лв., а остатъкът не е изплатен на „Прима Ленд Груп“ АД. Поради неизпълнение на това договорно задължение е последвало подаване на заявление от страна на „Прима Ленд Груп“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз основа на това заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист № 389 от 23.05.2023 г. (видно от приложеното гр. дело № 1078/2023 г., по описа на ШРС). В предвидените срокове за това е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника И. И. (л. 15 от гр. дело № 1078/2023 г., по описа на ШРС). В същото, длъжникът е заявил, че не дължи сумата по издадената заповед за изпълнение. Постъпило е искане по чл. 420 ГПК за спиране на незабавното изпълнение (л.

17 от делото на ШРС). Като отново от страна на длъжника И. И., жалбоподател в настоящото производство, се навеждат твърдения, че процесната сума не може да бъде предадена от нея, тъй като по силата на издадена обезпечителна заповед № 1 от 03.01.2023 г., по описа на СГС е наложен запор от страна на „Плантабул“ ЕООД на вземане в размер на сумата от 70000 лв., което „Прима Ленд Груп“ АД има спрямо трето задължено лице, именно И. И.. Последната е уведомена за налагането на запора със запорно съобщение с изх.

№ 498/10.01.2023 г., по описа на ЧСИ В.Ц., рег. № 926. Поради това се смята, че длъжникът като трето задължено лице не следва да предава посочените суми на „Прима Ленд Груп“ АД (ответник по обезпечението), поради което и не е дал повод за завеждане на иска на „Прима Ленд Груп“ АД и образуване на търг. дело №32/2023 г., по описа на ШОС, съответно за извършените по него разноски.

В случая следва да се отчете, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно, съответно към последвалия го иск по чл. 422 ГПК, вземането е било изискуемо (с оглед настъпилия падеж на 31.12.2022 г.). В развилото се заповедно производство ответникът е възразил по чл. 414 ГПК, с твърдения, че не дължи процесната сума, което от своя страна е създало предпоставки за предявяване на процесния установителен иск за вземането.

От последвалото процесуално поведение на ответника във вече инициираното исково производство се установява, че той е оспорил вземането по основание.

Неоснователни са изложените в частната жалба доводи, доколкото по своята същност налагането на запор е обезпечителна мярка, която не води до несъществуване на вземането или до неизискуемост на задължението, още по-малко до промяна на страните по правоотношението (кредитор и длъжник по договора за прехвърляне на дружествени дялове). Забраната за плащане на кредитора, която И. има като трето задължено лице по силата на наложения запор, не я освобождава от задължението към нейния кредитор, нито води до погасяване на дълга.

2

С оглед на горното съдът намира, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото (видно от материалите по гр. дело № 1078/2023 г., по описа на ШРС), като не е налице и признание на исковата претенция.

Относно въведеното с частната жалба евентуално искане за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение с оглед практиката на СЕС по дело C – 432/22 от 25.01.2024 г., то е неоснователно, тъй като в преклузивните срокове за това, страната не е отправила искане на основание чл.78, ал.5 ГПК.

По изложените съображения постановеното от ШОС определение се явява правилно и законосъобразно, поради което подадената срещу него жалба, следва да се остави без уважение.

Доколкото производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция за процесуална защита и съдействие в производството по чл.248 ГПК, то и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу частната жалба, не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Д. И., чрез адв. В. В. срещу определение №78/25.06.2024 г. постановено по търг. дело №32/2023 г., по описа на Окръжен съд – Шумен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3