Решение № 2200 от 22.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2200 гр. Пловдив, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20215330108568 по описа за 2021 година

Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 26, ал.4 ЗЗД вр. с чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК и по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

Ищец ИЛ. М. К. чрез адв. Е. И. иска прогласяването нищожността на клаузата на чл. 4, ал.2 от договор за паричен заем № ******** сключен с ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 491,92 лева като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 ЗПК и накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и осъждането на ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата от 481,92 лева, която представлява недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем от ***** ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на подаването на исковата молба – ***** до окончателното изплащане на сумата.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ищецът поддържа, че на *******. бил сключен договор за паричен заем с ответника като съгласно чл.4 от договора ако в 3-дневен срок от подписването не бъде учредено обезпечение на задължението чрез банкова гаранция или поръчител, то се дължала неустойка в размер на сумата от 481,92 лева.

Твърди се, че сключеният между страните договор бил недействителен на 1 основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Нарушена била разпоредбата чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсва яснота по какъв начин е формиран същият. В условията на евентуалност ищецът възразява, че уговорената между страните неустойка е нищожна, тъй като нарушавала добрите нрави и е прекомерна. Освен това неустойката била недействителна на осн. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Също така клаузата за неустойка била нищожна поради противоречие със закона, доколкото чл. 71 ЗЗД предвиждал възможност при непредставяне на обезпечение кредитора да търси цялата дължима сума по договора.

Клаузата за неустойка противоречала и на чл. 33 от ЗПК. Ето и защо се заявява, че заплатената сума от 481,92 лева се явява като платена при изначална липса на основание поради нищожността на клаузата, която уговаря неустойката.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез юрисконсулт Диляна Николова. Ответникът взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че в сключения между страните договор е посочен фиксиран ГЛП. Твърди, че липсват нарушения на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като ГПР е посочен ясно в сключения договор за заем и че същият не е повисок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения. Освен това посочва, че е налице законоустановен механизъм за пресмятане на ГПР, както и че договорът за кредит не съдържа възможности за промяна в ГПР и е изчислен на база първоначално уговорен размер на лихвата т.е. в договора не е уговорена възможност за промяна на ГПР. По отношение на твърдението на ищеца за валидността на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави и прекомерност, ответникът твърди, че същата не следва да се кредитира. Предвиждането на неустойка за неизпълнение на друго договорно задължение на ищеца целяло компенсиране на риска, който поема заемодателят, поради непредоставяне на обезпечения. Позовава се на ТР № **** от ****** по тълк.дело №1/2009г., ОСТК на ВКС, с което ВКС приема, че неустойката следва да е нищожна, само ако единствената цел, за която тя е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, които хипотези, не били налице. Твърди, че с подписване на договора, ищецът се е запознал с изискванията, касаещи представяне обезпечения под формата на поръчителство или банкова гаранция. Ищецът разполагал с достатъчна информация относно характера на неустойката, както и срока и условията за изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по Договора, за да прецени реалната си възможност за предоставяне на банкова гаранция или алтернативно - двама поръчители. По отношение на твърдението на ищеца, че неустойката е недействителна на основание чл.21, а.1 от ЗПК, ответникът твърди, че ищецът не е съобразил разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, в която е предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се 2 включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Законодателят е предвидил възможността за начисляване на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Сочи, че разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК бил неприложим, тъй като не е налице нарушение на нейните изисквания.

Претендираната неустойка касаела допълнително задължение за предоставяне на обезпечение, като поради непредоставянето му е начислена същата. Периодът, за който е начислена неустойката е от изтичане на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпване на падежа на договора до изплащане на задължението.Моли за отхърляне на предявените искове. Претендира разноски

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По делото е представен Договор за паричен заем №*******, сключен на ****** между ищеца ИЛ. М. К. - от една страна и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от друга. От договора е видно, че страните са се споразумели за следното: ответникът, в качеството си на заемодател, да предостави в заем на ищеца – заемател, сумата от 1200 лева, представляваща главница по посочения договор. От своя страна, заемателят се задължил да върне сумата в указания срок- 16 седмични вноски, както и да заплати на ответника възнаградителна лихва в размер на 40 %. Общият размер на всички плащания по кредита е 1 280 лева, а ГПР – 48,14 %.

В чл. 4, ал. 1 от договора за заем е уговорено, че заемателят следвало в 3дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не полош от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.

При неизпълнение на това задължение заемателят дължал неустойка в размер на 481,92 лв – съгласно чл. 4, ал.2 от договора

3

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза с в. л. Й.П., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и от която се установява, че ГПР от 48.14% включва единствено договорна лихва като ако бъде включена неустойката по чл.4, ал.2 от договор стойността на кредита ще се оскъпи с още 37.65%. Вещото лице констатира и че размерът на платената неустойка по договора за паричен заем от *****за периода от ***** до ******е 481.92 лева.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за заем по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл.

9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

4

Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е задължително за националните съдилища на основание чл.633 от ГПК.

В смисъла на горните аргументи е и практиката на Съда на европейския съюз.

В Решение на СЕС от 09 ноември 2016 г. по отношение на приложението на Директива 2008/48/ЕО по дело С- 42/15 се приема, че чл. 10, параграф 2, буква з) и и) от Директива 2008/48 (съответстващо на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК) трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба.