Определение № 3565 от 08.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3565 гр. София, 08.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002101725 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 583/13.02.2024 година, подадена по пощата на 12.02.2024 година, от Т. В. Т., срещу решение № 230/28.12.2023 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 385/2023 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Силистра е потвърдил първоинстанционното решение № 260 001/19.01.2023 година на Районен съд Дулово, постановено по гр. д. № 716/2022 година, с което са отхвърлени както предявеният от Т. В. Т. срещу Н. Н. Н., Д. А. Н., М. И. Н., Ц.

И. Р. и Р. К. Р. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относително недействителни спрямо него на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.10.2017 година, сключен между Н. Н. Н. и Д. А. Н.; на договор за продажба на недвижим имот от 19.12.2017 година, обективиран в нотариален акт № , т., per. № , д. № 1295/2017 година на К. Г. К.нотариус с район на действие района на Районен съд Д., вписан под № в регистъра на Нотариалната камара, сключен между Н. Н. Н., като продавач и Д. А. Н., като купувач и на договор за продажба от 02.02.2018 година, обективиран в нотариален акт № , т. , per. № , д. № 110/2018 година на горепосочения нотариус, сключен между Д. А. Н. и М. И. Н., като продавачи и Ц. И. Р., като купувач, така и предявените от Т. В. Т. срещу същите ответници 1 евентуалните искове за прогласяване на нищожността на двата договора за продажба на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД и на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД.

В подадената от Т. В. Т. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него искове да бъдат разгледани и евентуално уважени в поредността им на съединяване. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Силистра по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по ал. 2,пр. 1 и пр. 3 от ГПК.

Ответниците по подадената касационна жалба Ц. И. Р. и Р. К. Р. са подали отговор с вх. № 1419/12.04.2024 година, с който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 230/28.12.2023 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 385/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

Ответникът по подадената касационна жалба Н. Н. Н. е подал отговор с вх. № 1459/16.04.2024 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 230/28.12.2023 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 385/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

Ответниците по подадената касационна жалба Д. А. Н. и М. И. Н. са подали отговор с вх. № 1407/11.04.2024 година, с който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 230/28.12.2023 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 385/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

Последните два отговора обаче са подадени след изтичането на 2 установения за това срок.

Т. В. Т. е бил уведомен за обжалваното решение на 16.01.2024 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е вх. № 583/13.02.2024 година, като е подадена по пощата на 12.02.2024. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Силистра е изложил съображения, че пред първоинстанционният съд Т. В. Т. бил предявил искови претенции против ответниците Н. Н. Н., Д. А. Н., М. И. Н., Ц. И. Р. и Р. К. Р., с искане да бъдели прогласени за недействителни по отношение на него: договор за продажба на недвижим имот от 19.12.2017 година, обективиран в нотариален акт № , т. , per. № , д. № 1295/2017 година на К. Г. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Д., вписан под № в регистъра на Нотариалната камара; предварителен договор за продажба от 23.10.2017 година и договор за продажба от 02.02.2018 година, обективиран в нотариален акт № , т. , per. № , д. № 110/2018 година на горепосочения нотариус. В условията на евентуалност, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД и чл. 26, ал.

2, пр. 5 от ЗЗД се искало същите договори да бъдат прогласени за нищожни поради противоречие на закона, поради заобикаляне на закона, поради накърняване на добрите нрави, и поради привидност на договарянето. Пред първоинстанционния съд били представени доказателства, от които се установявало, че Т. В. Т. бил кредитор на ответника Н. Н. Н. по силата на изпълнителен лист от 22.05.2019 година, издаден по гр. д. № 208/2018 година по описа на Районен съд Силистра, въз основа на който последният му дължал сумата от 27 000.00 лева и въз основа на който било образувано изпълнително дело № 529/2019 година по описа на Г. П. Г.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд С., вписан под № в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, като към момента на първоинстанционното производство дългът възлизал на 45 985.00 лева.

3

Установено било също, че Н. Н. Н. бил собственик на два земеделски имота, които продал на Д. Н. първоначално с предварителен договор от 23.10.2017 година, а впоследствие с окончателен договор от 19.12.2017 година, обективиран с нотариален акт № , т. , per. № , д. № 1295/2017 година на К. Г.

К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Д., вписан под № в регистъра на Нотариалната камара за сумата от 5000.00 лева. Впоследствие, на 02.02.2018 година новият собственик Д. А. Н. и съпругата му М. И. Н. били продали имотите на Ц. И. Р., като продажбата била обективирана в нотариален акт № , т. , per. № , д. № 110/2018 година на К. Г. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Д., вписан под № в регистъра на Нотариалната камара, за сумата от 3000.00 лева. Т. В. Т., считал, че с първата продажба Н. Н. Н. съзнателно го бил увредил в качеството му на кредитор.

Твърдял, че въпреки, че гр.д. № 208/2018 година по описа на Районен съд Силистра, по което било постановено решение № 74/18.03.2019 година и бил издаден на 22.05.2019 година изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително производство, е било образувано след сключване на посочените договори, Н. целял да го увреди, тъй като на 19.12.2017 година последният е получил отправената към него покана в 08.41 часа на домашния си адрес, а първият договор бил сключена същия ден, най-вероятно след девет часа, тъй като такова било работното време на нотариусите. Въззивният съд намирал за доказано, че Н. бил осъзнавал, че увреждал Т. В. Т., но при исковете по чл. 135 от ЗЗД било необходимо да се изследва въпросът доколко третото за спора между кредитора и длъжника и обикновено купувач по атакуваните по чл. 135 от ЗЗД договори лице било действало с цел да увреди ищеца. Т. В. Т. считал, че първоинстанционният следвало да обсъди и неговите аргументи относно знанието на Д. А. Н., че с продажбата на земите се целяло да се осуети вземането му към Т. В. Т.. Според изложените от него обстоятелства, неоспорени от страните, а също и подкрепени с доказателства, приложени по делото-гр. д. № 483/2017 година по описа на Районен съд Дулово, Н. Н. Н. бил закупил двете ниви от Е. Р. Я., който бил действал по сключения между тях договор и като пълномощник на брат си К. Р. Я., като двамата били съсобственици в двете ниви по наследство с равни идеални части. Тази продажба на нивите била извършена на 03.07.2017 година и обективирана в нотариален акт № , т. , per. № д. № 530/2018 година на К. Г. К.нотариус с район на действие района на Районен съд Д., вписан под № в 4 регистъра на Нотариалната камара. Само няколко дни след това – на 06.07.

2017 година бил сключен неосъществения предварителен договор между Т. В.

Т. и Н. Н. Н. за същите имоти при цена 18 000.00 лева. На 18.07.2017 година по искане на К. Р. Я. върху двете ниви била наложена от Окръжен съд Силистра възбрана за обезпечение на негов бъдещ иск с основание, според молбата по обезпечителното ч. гр. д. 178/2017 година на Окръжен съд Силистра, липса на пълномощия за сделката от 03.07.2017 година, защото той, К. Р. Я., твърдял чрез адвокат, че никога не бил предоставял на брат си Е. Р. Я. пълномощно за продажба на неговата част от двете ниви. Впоследствие, по жалба срещу допуснатото обезпечение, подадена от продавача по сделката от 03.07.2017 година Е. Р. Я., действал лично и като пълномощник на брат си К.

Р. Я., и от купувача по нея Н. Н. Н. Апелативен съд Варна с определение № 493/25.08.2017 година, постановено по в. ч. гр. д. 413/2017 година бил отменил възбраната върху собствената на Е. Р. Я. половина от двете ниви. По делото било доказано, че на 23.10.2017 г. Д. А. Н. заплатил на К. Р. Я. сумата от 14 625.00 лева, съгласно две разписки от 23.10.2017 година за сумата от 9000.00 лева в брой и сумата от 5625.00 лева. От същата дата били и нотариално заверена декларация от К. Р. Я. за потвърждаване на всички действия на брат му Е. Р. Я. при сключване на договора с Н. на 03.07.2017 година, и за отказ от правото му на иск по гр. д. 483/2017 година по описа на Районен съд Дулово и за отказ от претенции в бъдеще относно неговите идеални части от двете ниви, както и предварителен договор, сключен между Н. като продавач същите и Д.

А. Н. като техен купувач. Т. В. Т. считал, че всички тези обстоятелства, както и текстът на чл. 9, ал. 2 от предварителния договор от 23.10.2017 година, съгласно който купувачът можел да се откаже от сключване на окончателния договор , ако се окажело, че трети лица имат права върху имота били доказателство, че Н. бил наясно с проблемите за нивите и че били възможни претенции на трети лица в момента и за в бъдеще за собствеността и владението на същите. Във връзка с това считал за доказано, че както Н. Н. Н., така и Д. А. Н. знаели, че със сделката го увреждали. Въззивният съд считал, че макар и обсъждането на доказателствата от първоинстанционния съд да било непълно, направеният от него извод за неоснователност на иска по чл.

135 от ЗЗД по отношение на предварителния договор и договора обективиран в нотариален акт № , т. , per. № , д. № 1295/2017 година на К. Г. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Д., вписан под № в регистъра на 5

Нотариалната камара бил правилен. Нямало основание да се приеме, че знаейки за проблемите, свързани с гр. д. № 483/2017 година по описа на Районен съд Дулово, Д. А. Н. знаел, че Т. имал вземане към Н. и че бил узнал за получената от него нотариална покана сутринта на 19.12.2017 година минути или часове преди сключване на договора в нотариална форма.

Клаузата по чл. 9 от предварителния договор също можела да бъде преценена като застраховка във връзка със спора между братята Я. и не била директна препратка към взаимоотношенията между Н. и Т.. Тъй като в случая била атакувана поредица от сделки, преимуществено значение имал фактът дали последният приобретател бил знаел за увреждането. Както било посочено в ТР № 2/09.07.2019 година, постановено по тълк. д. № 2/2017 година на ОСГТК на ВКС правилото на чл.1 35, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД давало защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът бил договарял, ако били недобросъвестни или са се били облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът можел да бъде уважен. Въпреки, че Ц. И. Р. и Р. К. Р. се позовавали на това, че техният договор бил сключен преди вписване на исковата молба по настоящото дело, според цитираното ТР и по аргумент за противното от чл.