Решение № 2210 от 07.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2210 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110123115 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника К. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 5143,07 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2014 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. София, **** аб. № ****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 08.12.2022 г. до окончателното й погасяване, 867,32 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г., 34,46 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 08.12.2022 г. до окончателното й погасяване, и 7,05 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 04.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2022 г. по ч.гр.д.№ 67244/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2021 г. на стойност 5143,07 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.4.2021 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 34,46 лв.

1

Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 867,32 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г. , и обезщетение за забава в размер на 7,05 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 31.03.2020 г. до 04.11.2022 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.12.2022 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът К. Л. П. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба чрез назначения особен представител, в който оспорва иска с доводи, че не е налице облигационна връзка между страните, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва да е доставено претендираното количество топлинна енергия, както и, че уредите за дялово разпределение са били изправни. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените исков

Конституираното трето лице – помага „Техем Сървисис“ ЕООД в предоставения от съда срок изразява становище, че дяловото разпределение за абонатен № **** е извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото Нотариален акт за собственост върху апартамент (жилище) по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 33, том XVIII, дело № 3433/1968 г.

Любен К.ов П. и ответника К. Л. П. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Асен Велчев“, бл. 135, ет. 1.

Представено е Удостоверение изх. № 2600-260/17.02.2011 г. на Столична община – район „Слатина“, според което жилищна сграда на бивш адрес: ул. „Асен Велчев“ е променен на ул. „Коста Лулчев“.

По делото е представено Удостоверение за наследници № 1089/29.05.1985 г., издадено от Ленински районен народен съвет, от което се установява, че Любен К.ов П. е починал на 07.03.1971 г. и е оставил единствен наследник ответника К. Л. П. – син.

Представените е Договор № 780/25.09.2001 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. „Коста Лулчев“ № 46, бл. 135 и третото лице - помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 24.09.2001 г., както и Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени обща фактура № 10056366111/31.07.2020 г., обща фактура № 1014177428/31.07.2021 г., справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. до 31.07.2021 г., както и изравнителни сметки и и главни отчети, изготвени от ТЛП.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Посочено е, че през исковия период в процесния имот е имало 4 бр. отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители на разходите за отопление с дистанционно отчитане и 1 бр. щранг – лира без ИРРО, за която ФДР начислява служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. За периода от 2014/2019 г. абонатът е 2 осигурил достъп за отчет и главните отчети са подписани, в които фигурират само показанията на водомер за топла вода в имота. През 2019 г. на абоната е изпратено писмо, че водомерът му е с изтекъл срок на метрологична проверка, поради което е незаконен. Водомерът не е подменен, поради което за 2019/2020 г. и 2020/2021 не са съставяни главни отчети, защото уредите на ФДР са с дистанционно отчитане и същевременно водомерът е негоден. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата кубатура е 171,07 куб.м. В имота се ползва топла вода, отчитана до 31.08.2019 г. по показанията на монтиран водомер, а след таза дата, поради негодността на водомера ТЕ е начислявана служебно на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител, като според ФДР потребителите са били 3 бр. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 15922,55 лева, а само за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 5337,97 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

С оглед гореизложеното и след като съобразно представените по делото писмени доказателства съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че ответникът е бил собственик на имота през процесния период по силата на покупко-продажба и 3 наследствено правоприемство от Любен К.ов П.. Следователно ответникът притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия, като собственик на процесния имот и между страните е налице валидно облигационно правоотношение, като същият дължи цената на доставена топлинна енергия и другите задължения във връзка с доставката й.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.