Определение № 1739 от 08.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1739 гр. София, 08.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Борис Илиев Частно касационно гражданско дело № 20258003101244 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. Б. Д., действаща лично и като законен представител на К. С. Д. и М. М. Д., действащ лично и като законен представител на И. М.

Д., чрез адвокатско дружество „Георгиев и Петров“, срещу определение № 147 от 21.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 3228/ 2024 г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е оставена без уважение частна жалба с вх.№ 15548/ 09.02.2024 г. срещу определение № 15047/ 12.12.2023 г. по гр.д.№ 12624/ 2023 г. на Софийски градски съд (СГС), в частта относно определеното адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв.

Делото се разглежда за втори път от САС, след като с определение № 4768/ 23.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 2633/ 2024 г. на Върховен касационен съд (ВКС), ІІІ г.о. е обезсилено определение № 1352/ 03.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 1451/ 2024 г. на САС и определение № 5363/ 10.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 12624/ 2023 г. на СГС. С определението на ВКС делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав с указания, че издадената от първоинстанционния съд европейска заповед за плащане подлежи на обжалване в частта за разноските по реда на чл.413 ал.1 ГПК, която следва да се приложи по аналогия.

Частният жалбоподател поддържа, че според Тълкувателно решение № 5/ 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5/ 2015 г., ОСГТК, ВКС, въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за изменение или допълване на решението в частта за разноските, подлежи на касационно обжалване и поддържа, че са налице предпоставките по чл.274 ал.3 т.2 вр. чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК. В тази връзка поставя процесуалноправния въпрос „При наличие на активно кумулативно субективно и обективно съединяване на искове, всеки от които представлява самостоятелна претенция на отделни 1 ищци за изплащане на обезщетение, дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. следва ли да се определи поотделно за всеки от исковете, съобразно тълкуването в Определение № 77 от 24.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1692/2021 г., I т. о., или следва да се приеме, че дължимото адвокатско възнаграждение е едно, независимо от броя на така съединените искове?“.

Ответната страна „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ оспорва частната жалба, като поддържа нейната недопустимост, евентуално – неоснователност. Заявява, че обжалваното определение е постановено в заповедно производство, а съгласно Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, постановените в тези производства определения не подлежат на касационно обжалване.

Върховният касационен съд намира възраженията на ответната страна за основателни, а частната жалба - за недопустима.

В т.8 от цитираното от представителите на „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ тълкувателно решение, което е задължително за всички съдилища в страната, е постановено, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. А както е изяснено в определение № 4768/ 23.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 2633/ 2024 г., ВКС, ІІІ г.о., частната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт е такава по чл.413 ал.1 ГПК – т.е. частна жалба, подадена срещу определение, постановено в заповедно производство. Въззивното определение по такава частна жалба не подлежи на касационен контрол, както правилно е посочено и от самия въззивен съд в обжалвания пред настоящата инстанция акт. Следва да се отбележи също, че частната жалба не би била допустима и на основание чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Всяка от отделните претенции, за които с първоинстанционното определение е постановено издаване на европейска заповед за плащане, е с цена под 5 000 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Т. Б. Д., действаща лично и като законен представител на К. С. Д. и М. М. Д., действащ лично и като законен представител на И. М. Д., чрез адвокатско дружество „Георгиев и Петров“, срещу определение № 147 от 21.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 3228/ 2024 г. на Софийски апелативен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 1244/ 2025 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3