Разпореждане № 833 от 16.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 833 гр. Благоевград, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500903 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от А. С. К., ЕГН **********, С. И. Т., ЕГН ********** и Р. К. Т., ЕГН **********, чрез адв. М. Р., против решение № 160/ 04.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1361/ 2024 г. по описа на РС – Петрич, с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на доказателствата избирателно.

Поддържа се, че в съдебната практика се приема, че ревандикационният иск е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, като предмет на делото е правото на собственост на ищеца. При осъдителния иск по чл. 108 от ЗС, следва да се установи: че ищецът е собственик на вещта предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане в ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание, като доказателствената тежест за доказване на тези предпоставки и за уважаване на иска е за ищеца.

При произнасянето си по иска по чл.108 от ЗС съдът следва да изложи мотиви за изводите си относно тези предпоставки и да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца и осъдителен за предаването на владението. Ако в 1 хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за предаване на владението на имота. (Решение № 533 от 21.08.2024 г. по гр. д. № 467 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение;

Решение № 27 от 20.03.2020 г. по гр. д. № 2224 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение; Решение № 100 от 02.08.2017 г. по гр. д.

№ 3560 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение; Определение № 248 от 20.04.2016 г. по гр. д. № 1290 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение; Решение № 162 от 02.02.2017 г. по гр. д. № 2357 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение].

Поддържа се, че по делото няма твърдения и не се доказа, че ответниците владеят претендираната от ищеца част от трите имота, а за единия имот се доказа противопоставимо право. Допускането от съда процесът да се движи без посочване на конкретни действия, нарушаващи или пречещи на владението на ищеца водят до неизясняване на обстоятелствата, които следва да се докажат или оборят и водят до нарушаване правото на защита на ответниците.

Сочи се, че съдът е обсъдил доказателствата по делото, дори и тези, които нямат пряка връзка с предмета на делото, но не е обсъдил събраните свидетелски показания в цялост, както и не е взел предвид значението на някои от доказателствата с оглед изложените доводи и възражения на ответниците и по този начин е направил неправилни изводи. Съдът не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност и съобразявайки ги с неоспорването от ищеца владението на К. на имотите в местността „Горченица" и осъществените действия от ответника К. като манифестация на своене.

Поддържа се, че съдът не е обсъдил изложените от ответника доводи, че не владее половината от едната нива в местността „Горченица" и нивите в местността „Китковец", както и свидетелствата на свидетелката П.а в тази насока. Без да зачете направените възражения за невладението на част от имотите от ответниците и приел това за безспорно. Навежда се, че съдът не е 2 изложил мотиви относно осъдителната част на решението за предаване на владението. Това е довело да необоснованост на фактическите констатации относно релевантните за спора факти и обстоятелства и неправилност на съдебното решение. Сочи се, че сдът не е отчел , изразената в отговора и поддържаната по делото позиция на ответника А. С. К. - че той признава факта, че ищеца е роден от Яна Цветанова Велева и С. Ангушев С. и излага съображения относно издаваните му удостоверения за наследници, в които е вписан като единствен наследник и който са официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила, само с оглед на това, че не знае и няма как да знае дали това житейски осъществено събитие - осиновяването, е осъществено и съобразно правните разпоредби- със съдебно решение.

Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност се придобива върху недвижим имот с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Като владението трябва да бъде явно и несъмнено, да се манифестира такова поведение, което да не оставя никакво съмнение, че се упражнява фактическата власт за себе си. Съгласно съдебната практика позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, които се зачитат към момента на изтичане на законовия срок. С показанията на всички разпитани по делото свидетели се потвърдиха твърденията на А. К. за осъществено от него непрекъснато , спокойно , явно владение започнало още след започване на реституирането на земеделските имоти - „след връщането им" на цялата „долна" нива в местността „Горченица" и половината - оградената част от горната нива в тази местност, без спорове от страна на ищеца А. П., до 2022 година, когато владението е предадено на купувача - другия ответник С. И. Т..

Действията, които А. К. е извършвал - ограждане с ограда, засаждане със трайни насаждения, отглеждането и събирането на плодовете от засятото, неговото непрекъснатото, явно и поС.но владението на тези имоти в периода от 1995 година до 2022 година са действия, които са демонстрация и доказателство за собственически права . Започнал е да осъществява владението им вследствие на реституция, по официално издадени удостоверения за наследници като единствен наследник на Ангуш С. К. и договорено съгласие с ищеца А. С. П.. Не имало никакви действия на отблъскване или оспорване на това владение. Тези действия по владение на 3 тези имоти ( засаждане, обработка, почистване, ограждане и други) несмущавани от никого, са признаците на визираното в закона непрекъснатото, явното и спокойното владение на имота, даващо основание да се придобият те на основание давност, което право на ответника К. е противопоставимо на претендираните права от ищеца. Като е приел обратното съдът е направил неправилния извод , че А. К. не е придобил правото на собственост върху целия поземлен имот с идентификатор *** и 3000 квадратни метра от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Скрът, община Петрич на основание придобивна давност.

Този извод, водещ до признаване на установителната част от иска по отношение на тези имоти е неправилен, тъй като почива на неправилните изводите на съда относно правното значение на извършеното разпределение (неформална делба между страните), некредитирането на свидетелските показания, включително и на съпругата на ищеца затова, че те нямат претенции към нивата в „Горченица". Събраните по делото доказателства относно имотите с идентификатори *** и 3000 квадратни метра от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Скрът, община Петрич доказаха възраженията на А. К., че е придобил правото на собственост върху тях на основание давност. Този извод има значение само по отношение на имот с идентификатор ***, защото, ако има нарушение на претендираните права от ищеца, то е в 1 /2 идеална част от този имот.

Поддържа се, че в исковата молба ищецът А. С. П. излага твърдения само, че имот с идентификатор *** и 3000/5881 идеални части от имот с идентификатор *** са продадени без негово съгласие и е извършено разпореждане с неговата идеална част и че е налице оспорване от ответника А.

С. К. на правата му по отношение на имотите с идентификатори *** и *** по КККР на с. Скрът, община Петрич. В исковата молба и по време на процеса ищецът не е изложил твърдения относно възпрепястване на владението му на 1/ 2 от процесиите имоти, дори и по отношение на имот с идентификатор - *** - П.а заяви, че те нямат претенции към тоя имот, а другите са работили, но са се разболели и сега не ги работят, заяви ,че не знае К. да пречи да се владеят нивите. Със събраните по делото свидетелски показания се доказали възраженията на К., че е владял единствено целия имот с идентификатор *** и 3000 квадратни метра - оградената част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Скрът, община 4

Петрич и то до момента на продажбата, другата част от *** е свободна, а останалите имоти никога не е владял. Съдът не е кредитирал тези доказателства и без да изложи мотиви относно събраните доказателства за владението, приема че това обстоятелство не е спорно и след изложението по установителната част направо е изложил твърдение, че иска по чл.108 от ЗС е основателен и е постановил и осъдителен диспозитив относно всички имоти.

По този начин е постановил необосновано решение. Навежда се, че още в отговорите на исковата молба от ответниците е направено възражение, че А.

С. К. се е дезинтересирал от поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Скрът , не владее същите, че същите се владеят изцяло от ищеца, че от имота с идентификатор *** , *** преди продажбата е владял половината, а другата половина е свободна и се е владяла и няма пречки да се владее от ищеца. Ето защо, независимо от това, дали реалното осиновяване на ищеца е извършено по предвидения от закона ред, неговите права, които съществуват по закон и такива, каквито страните са се споразумели да бъдат, не са накърнени.

Съгласно свидетелските показания на свидетелката П.а - разминаванията в данните за гражданско съС.ие в различните регистри от една страна и в Националната база данни на населението и кредитирането им от компетентните органи, са причина за предявяване на исковете по настоящето дело, а не действителен, реален спор между страните и претенции от страна на ищеца А. П. по отношение на продадените имоти.

Твърди се, че съдът не се е произнесъл с диспозитив, макар и да е изложил мотиви, по оспорването на удостоверение за наследници №32 от 27.06.2022, относно вписването в него, че е издадено съгласно данните от Националната база данни „Население", тоест съгласно тях А. С. П. е наследник на Ангуш С. К.. Верността на този факт се опровергава от представените към удостоверение № 7 от 27.10.2025 година на Кмета на с.

Скрът, община Петрич извадки от същата база. Въпреки, че в регистрите на населението се съдържат такива данни, данните от Националната база „Население" послужили за издаване на удостоверението не удостоверяват този факт. По отношение на приетото от съда, че молбата за промяна на името по отношение на фамилията П. следва да се отчете, че тази фамилия носи не само ищеца, но тази фамилия е приела и неговата съпруга (свидетелката П.а) при сключването на брака им, което безспорно е станало много преди молбата от 5

2000 година. Ако съдът беше уважил искането дни да се изиска от Паспортна служба при РУ на МВР Петрич копие от представения акт за раждане на А. П., при подаването на заявление за лични документи през този период, щеше да се убеди , че лично той е попълнил документите с искане за тази фамилия и там безспорно ще се съдържа акт за раждане, в който ще е вписан като син на осиновителите С. Щерев П. и Петра Георгиева П.а, както са данните в Националната база „Население".

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение решение № 160/ 04.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1361/ 2024 г. по описа на РС – Петрич, за отмяната му изцяло, като бъдат отхвърлени предявените искове.