Определение № 848 от 08.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 848 гр. Стара Загора, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500467 по описа за 2025 година Обжалвано е определение № 237/22.05.2025 г. по гр. д. № 1005/2024 г. на Районен съд – Раднево, с което е оставена без уважение молбата на ответниците решение № 38/03.04.2025 г., постановено по делото, да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските.

Жалбоподателите твърдят, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Основният им довод е свързан с това, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения няма задължителен характер за правораздаващите органи, както и че във връзка със спорните между страните въпроси е налице безпротиворечива съдебна практика, че се е породила необходимост от събирането единствено на писмени доказателства. Във връзка с това твърди, че предявените срещу тях искове са свързани помежду си, с оглед на което за процесуалния представител на ищеца не се е изисквала сложна и разнопосочна защита, а точно обратното. Сочи, че размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде обоснован и справедлив, като това правило следвало да се прилага и при определяне на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв. Твърди освен това, че адв. М., представлявал ищеца, е предявил редица искове срещу тях с ниска фактическа и правна сложност.

Налице била по въпроса съдебна практика. Счита, че определеният от районния съд размер на адвокатското възнаграждение е несправедлив и моли обжалваното определение да бъде отменено, а молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена, като се присъди възнаграждение само в размер на 200 лв.

Въззиваемата страна не взема становище по частните жалби.

Частните жалби са подадени в срок от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и редовни, но разгледани по същество, същите са неоснователни.

1

С решение № 38/03.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1005/2024 г. на Районен съд – Раднево, са уважени предявените от А. Г. М. срещу ответниците „А.Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД искове за прогласяване нищожността договор за потребителски кредит 29.04.2021 г., сключен между „К.“ ЕАД и ищеца; за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 29.04.2021 г. към договора за потребителски кредит, сключен между „А.Т.“ ЕООД и А. Г. М., и за осъждане на „К.“ ЕАД да заплати в полза на ищеца сумата от 300 лв., представляваща недължимо платена сума във връзка с договора за потребителски кредит и договора за поръчителство. Със същото решение ответникът „К.“ ЕАД е осъден да заплати в полза на адв. М. М. сумата от 400 лв., а ответникът „А.Т.“ ЕООД – сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. С молби от 23.04.2025 г. ответниците са поискали така постановеното решение да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта му за разноските, а дължимите от всеки от ответниците суми за адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал. 2 ЗАдв. да бъдат намалени до размер от 200 лева. В обжалваното определение № 237/22.05.2025 г., с което молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК са оставени без уважение, първоинстанционният съд е приел, че делото не се характеризира с ниска фактическа и правна сложност, предвид вида и броя на предявените обективно и субективно съединени искове. Ето защо възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е определено правилно и в случая не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.

Определението е правилно.

При наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да се установи наличието на изявления за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В чл. 38 ЗАдв липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за присъждането му. С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

Съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС, приетата от Висшия адвокатски съвет НМРАВ, към която чл. 38 ЗАдв препраща, не намира приложение в никоя част, тъй като противоречи на правото на ЕС.

2

Задължителни остават разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалните правомощия на съда и критерия за упражняването им, израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съчетано се прилагат принципът за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение и правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес.

Отчита се разумната връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати -за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. /в този смисъл – определение № 1640/04.04.2024 Г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др./.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата и правна сложност на процесното първоинстанционно производство, макар и да не е висока, обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв в приетия от районния съд размер. Процесуалният представител на ищеца – адвокат М. е изготвил подробна искова молба, с която са предявени четири обективно и субективно, кумулативно и евентуално съединени искове /установителни и осъдителен/ срещу двама на брой ответници. Действително, районният съд е приел, че в случая не е настъпило необходимото за разглеждане на евентуалния иск вътрешнопроцесуално условие, предвид уважаването на главния иск за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит. Въпреки това обаче настоящият съдебен състав намира, че само по себе си предявяването за съвместно разглеждане на още един иск, макар и при условията на евентуално обективно съединяване, допринася за повишаване цялостната правна сложност на делото, което обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. При извършване на преценка за адекватността на възнаграждението следва да бъде отчетен и материалния интерес по спора, който в случая не може да бъде приет за нисък: 1/ по иска за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит – 4000 лева;

2/ по иска за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство – 2700 лева; 3/ по осъдителните искове – общо 400 лева. На следващо място трябва да се отбележи, че в хода на делото са събрани само писмени доказателства. За разглеждането му е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищеца не се е явил, но, във връзка с предоставената му процесуална възможност, адв. М. е изготвил и представил подробна писмена защита.

С оглед на горното, присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. се явява разумно и пропорционално, като, 3 за да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази и пазарната цена на труда към момента на предоставяне на адвокатската защита. Ето защо наведените с частните въззивни жалби оплаквания за несправедливост на възнаграждението се явяват неоснователни. Доколкото, в случая не е налице основание за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, правилно районният съд е оставил без уважение подадените от ответниците молби по чл. 248, ал 1 ГПК.

Предвид изложеното, частните жалби се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. С оглед характера на производството в случая не са налице основания за присъждане на разноски на която и да е от страните.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 237/22.05.2025 г. по гр. д. № 1005/2024 г. на Районен съд – Раднево.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване - чл. 274, ал.

4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4