Решение № 354 от 16.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Благоевград, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20231200500357 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. К. М. и В. А. М., живущи в гр.Благоевград, ул. „***“ №15, вх.А, ет.2, ап.7, против решение №906981/13.12.2022г. на РС-Благоевград по гр.д.№273/21г. по описа на с.с., подадена чрез пр. представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение e уважен предявеният положителен установителен иск по чл.124 ГПК и иска по чл.537, ал.2 ГПК и в полза на ищеца са присъдени разноските по делото.

Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, които го считат за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настояват за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции, ведно с разноските пред двете инстанции.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и подържа атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се обосновава. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали 1 обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е установила родствените връзки, по силата на които ищцата Д. К. К. и ответникът Д. К. М. са брат и сестра, като и двамата са наследници на Кирил Х. М., п. 01.11.1997г., а последният от своя страна е пряк наследник (едно от петте деца) на

Х.М.И., п.13.10.1950г(вж.у-ние за н-ци изх.

№4120/23.12.2020г).

Липсва спор по въпроса, че ответниците Д. М. и В. М., респ. ответниците Ю. С. и Д. С. са съпрузи, че ответникът М. М. е син на Д. и В. М.и и съпруг на дъщерята на Ю. и Д. С.и-М. М. (вж. у-ние за семейно положение, съпруг и деца изх.№104/11.02.2021г., у-ние за съпруга и родствени връзки изх.

№14/26.01.2022г. и у-ние за съпруга и родствени връзки изх.

№15/26.01.2022г.).

От приетата по делото преписка на ОСЗГ-Благоевград по възстановяване на земеделски имоти на наследниците на Х.М.И. се установява, че с решение №2924/08.11.2019г е възстановена собствеността на наследниците на Х.М.И. върху притежавани от същия приживе недвижими имоти, сред които и спорните:нива от 3дка, находяща се в землището на гр. Благоевград, м. „***“ и нива от 2.3дка, се в землището на гр. Благоевград в м.„П-Г/А.“,подробно описани.

В преписката липсват данни за предходно реституиране на процесните имоти.Налице е искане по чл.45д, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, подадено от Д. К. М., искане по пар. 27, ал. 2 от ПРЗ на ЗИД ЗСПЗЗ на Началник на ОСЗБлагоевград от 26.06.2019г за издаване на решение за предоставяне на имоти, собственост на наследниците на Хр.И., описани в Решение № 709 от 08.01.1996г, с предложение да бъдат настанени в посочените имоти, сред които и №106.34, землището на гр. Благоевград, местност „А.“ в размер на 2,3дка. и №145.22, землището на гр. Благоевград, местността „***“ 3дка.ОбСБлагоевград е предоставил за възстановяване правото на собственост на 2 поземлен имот от общински поземлен фонд на наследниците на Хр.И. върху посочени поземлени имоти, сред които и процесните, като е отбелязано, че имотите са актувани като частна общинска собственост №2564/27.05.2013г и №2987/28.03.2014г(вж. и Решение №246 по протокол №11 от заседание на ОС-Благоевград, проведено па 27.09.2019г).

С НА№151/18.05.20г ответникът Д.М. е признат за собственик по давност на три имота, сред които и процесните(вж.т.т.1 и 2). Впоследствие спорните имоти са продадени на Ю.С.,по време на бракът й с Д.С.

(вж.НА№197/17.06.20г), които от своя страна ги даряват на М.М. с НА№127/21г.

Анализирани са и свидетелските показания, действителните отношения между страните във времето. които разкриват

При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките на иска по чл.124, ал.1 ГПК, признавайки ищцата за собственик на 1/10 ид.ч. от процесните недвижими имоти.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на доказателствения материал, закона, теорията и константата съдебна практика.

Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК препраща към първоинстанционните мотиви.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, за допуснати съществени процесуални нарушения, понеже РС не е обсъдил безспорно установените факти, че Д. М. е придобил по давност съсобствен имот.Възражението за придобиването на имотите по давност е разгледано подробно от решаващия състав, при което правилно е заключил че Д.М. обективно е невъзможно да е изработил давността владение в предвидения от чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен период от време. Това е така, защото този ответник се е снабдил с констативен нотариален акт за придобиване на процесните имоти по давност на 18.05.2020г (вж. НА№151/20г.), а е възстановен на наследниците на Хр.И. от ОСЗГ-Благоевград с решение от 08.11.2019г.Според константната съдебна практика, цитирана и от БРС един земеделски имот може да бъде обект на давностно владение едва след неговата реституция (вж. така Р№547/12.01.2011г. по гр.д.№660/10г на II ГО на ВКС, Р №584 от 25.09.2009г по гр.д.№ 2949/2008г. на ВКС, І г.о., Р №241/25.06.2010г по гр.д.№775/09г. на ВКС и др.). В случая придобивна давност по отношение на процесните имоти 3 би могла да тече едва след 08.11.2019г, откогато е очевидно, че към датата на предявяване на иска не е изтекла по обективни причини изискуемата се 10годишната давност по чл.79, ал.1 ЗС. Ето защо и ответникът Д.М. не се легитимира за собственик на процесните имоти по давност. Не е придобил следователно частта (1/10) от същите, принадлежаща по силата на наследство на ищцата Д.К..При това положение обсъждането на останалите предпоставки на придобивната давност е безпредметно.

Впредвид възприетото разрешение РС правилно е приел, че прехвърлителните последващи сделки нямат вещно-правно действие досежно ищцовата 1/10 ид.ч. и не са в състояние да легитимират приобретателите за техни собственици.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че решаващият съд е извършил оценка на гласните и писмените доказателства в нарушение на процесуалните правила, като при формиране на правните изводи е кредитирал само и единствено ищцовите свидетели, без да анализира показанията на ответните.Първата инстанция е подложила на задълбочена преценка събрания доказателствен материал при постановяване на атакувания акт. Писмените и гласните доказателства са обсъдени по отделно и в съвкупност, поради което доводите за едностранчивата им преценка са неоснователни, поради което доводите за едностранчива преценка не намират опора в данните по делото.

Несъстоятелни са и доводите за непълнота на доклада поради неизпълнение на задължението по чл.145, ал.2 ГПК за конкретизация на твърденията на страните. По арг. от чл.145, ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят протИ.речията в тях. Очевидно е, че тази норма се прилага тогава, когато има неясноти или протИ.речия в твърденията на страните, поради което, след като в процесния казус такива не са налице, не е необходимо и даването на указания по реда на чл.145, ал.2 ГПК.

Уважаването на предявения иск има за последица и уважаване на иска по чл.537, ал.2 ГПК, както правилно е процедирал и районния съд, отменявайки НА№151/20г за над 9/10 ид.ч. от процесните имоти.

В този контекст обжалваният акт се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.

4

На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите дължат на въззиваемата Д.К. направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които според доказателствата възлизат на 800лв, платени в брой за адвокатско възнаграждение (вж. договора за правна защита и съдействие на л.30 от въззивното дело и списъка по чл.80 ГПК).

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №906981/13.12.2022г. на РС-Благоевград по гр.д.№273/21г. по описа на с.с.

ОСЪЖДА Д. К. М. и В. А. М., живущи в гр.Благоевград, ул. „***“ №15, вх.А, ет.2, ап.7, да заплатят на Д. К. К., с.Ж., общ.С., сумата от 800лв, представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5