Решение № 1848 от 22.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1848 гр. Варна, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110112787 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****, с която против „ДЗИ-ОС” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 4 1 0 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца лек автомобил „ Мерцедес CLK 200“ с peг. №****, при ПТП настъпило в гр.

Варна, на 20.08.2024 г., по вина на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ с peг. №****, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № ****, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.10.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски, както и адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.3 ЗА.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Ищецът е собственик на на лек автомобил „Мерцедес CLK 200“ с peг.

№****. На 20.08.2024 г. в гр. Варна, на ул. ***, настъпва ПТП между автомобила на ищеца и л.а. „Тойота Ярис“ с peг. №****. Виновен за 1 настъпване на инцидента е водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ с peг.

№****. Същият при извършване на маневра на заден ход, излизайки от място на паркиране и навлизайки в лентата за движение, отнема предимството на лек автомобил „ Мерцедес CLK 200“ с peг. №****, а последният, в опит да избегне настъпване на ПТП, блъска паркирания вдясно на платното за движение лек автомобил с peг. № ***. Мястото на ПТП е посетено от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна и е съставен Протокол за ПТП №*** г., в който като виновен за настъпване на ПТП е вписан водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ с peг. №****, спрямо когото е започнато и административнонаказателно производство. За автомобила на делинквента е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, съгласно полица №***, действаща към датата на възникване на ПТП.

Ищецът уведомява застрахователя на виновния водач за настъпилото събитие като отправя искане за определяне и изплащане на обезщетение.

Образувана е застрахователна щета №***; извършени са огледи на увредения автомобил, като са направени снимки и е изготвен опис по щета, в който са отразени всички увредени детайли от превозното средство. Вследствие уврежданията, нанесени при ПТП, автомобилът на ищеца не можел да бъде приведен в движение. Наложило се полицейските служители да поискат съдействие от „Пътна помощ“, за преместване на автомобила и освобождаване на пътното платно. За предоставената услуга по транспортиране на превозното средство, на ищеца била издадена фактура №*** г., за сумата от 120 лв., която той заплатил.

В исковата молба се сочи, че на 03.09.2024 г. ответникът изплатил на ищеца, застрахователно обезщетение в размер на 451,78 лв. Според ищеца, обезщетението е в много нисък размер, като същото не е в състояние да покрие щетите. Намира, че за възстановяване на автомобила е необходима сума в размер на 1500 лева, а отделно е налице имуществена вреда, в размер на 120 лева, която не е възстановена.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че претенцията е удовлетворена извънсъдебно, като на ищеца е изплатена парична сума в размер на действителния размер на вредите. Сочи, че въз основа на образуваната преписка по щета, на ищеца е определено е изплатено 2 обезщетение, което репарира вредите изцяло. Оспорва размера на предявения иск като завишен. Намира, че обезщетението следва да бъде в размера, необходим за отстраняване на вредите, като в противен случай ще се стигне до неоснователно обогатяване за ищеца. Сочи, че ищецът не представя доказателства, които да определят заплащане на сума в претендирания размер.

Заявява, че извършеното проучване от ищеца не може да обвърже съда. При горните доводи настоява за отхвърляне на предявения иск.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

С доклада по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: между собственика на л.а. „Тойота Ярис“ с peг. №**** и ответника е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на процесното ПТП – 20.08.2024 г., на която, по вина на водача на л.а. „Тойота Ярис“ с peг. №****, възниква ПТП с л.а. „Мерцедес CLK 200“ с peг. №****; при ответника е образувана преписка по щета № *** за обезщетяване вредите от пътния инцидент, по която, на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 451,78 лева.

Видно от приетия по делото протокол за ПТП № *** г., съставен от младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Варна, в присъствието на двамата участници в произшествието, са вписани обстоятелствата, нарушенията, причините и условията за ПТП, като е изготвена и схема на настъпването му. Съгласно същия, щети са нанесени само по автомобила на ищеца.

От приобщения по делото опис на заключение по щета № ***/20.08.2024 г., съставен на 27.08.2024 г., при процесния инцидент, са увредени следните детайли от л.а. „Мерцедес CLK 200“ с peг. № *** – предна броня, преден десен калник, преден десен подкалник ПВЦ; лайстна предна броня, предна дясна кормилна щанга, предна дясна калозащитна ламарина, преден десен носач, десен заден калник.

Видно от фактура № 000000*** г. и приложен касов бон от дата 20.08.2024 г., за оказаната пътна помощ на л.а. „Мерцедес CLK 200“ с peг. № ***, ищецът е заплатил сумата от 120 лева.

По делото е допуснато провеждане на съдебно-автотехническа 3 експертиза /САТЕ/, от приетото заключение на която се установява стойността на ремонтните дейности, необходими за възстановяване на превозното средство до състоянието му преди произшествието.

Според вещото лице, средната пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредените детайли: предна броня; калник преден десен; подкалник ПВЦ преден десен; лайстна предна броня дясна; кормилна щанга предна дясна; калозащитна ламарина предна дясна; носач преден десен долен; калник заден десен на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег.№***, възлиза на сумата от 1693,30 лв., а съпътстващите разходи извън тази стойност за транспорт на увредения автомобил и регулировка преден мост е в размер на 170 лв., поради което, общата сума необходима за обезвреда на причинените вреди е в размер общо на 1863,28 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено увреждане. Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл, ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира от застрахователя обезщетение за причинените му вреди, а ответното застрахователно дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тази претенция.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.

Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на 4 застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.

По предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие – ПТП, механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка между произшествието и вредоносния резултат. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност, за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да установи възраженията си въведени с отговора на исковата молба.

Страните не спорят, че между ответното дружество и виновния водач е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който застрахователят се е задължил да покрие, в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди на трети лица.

По делото се установи, че на 20.08.2024 г., по вина на делинквента – водач на л.а. „Тойота Ярис“ с peг. №****, в гр. Варна, настъпва ПТП, при което на собствения на ищеца лек автомобил са нанесени имуществени вреди.

Механизмът на настъпване на произшествието, вината на водача на увреждащия автомобил, наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на делинквента и вредоносния резултат, не са спорни между страните.

Не се установяват доказателства за наличие на правопогасяващи или правоизключващи отговорността на застрахователя обстоятелства. Поради това, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.

Спорът се свежда до размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно нормата на чл.400, ал.2 КЗ, възстановителната застрахователна стойност е тази за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Ответникът е длъжен да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди, вследствие настъпилото застрахователно събитие, като това обезщетение следва да бъде в размера необходим за възстановяване на 5 автомобила в състояние, което е годно за неговата употреба.

По делото е проведена съдебно-автотехническа експертиза за установяване размера на вредата и възстановителната стойност. Експертното заключение е компетентно и мотивирано, като вещото лице детайлно сочи стойността на всички елементи, образуващи крайната цена за възстановяване на автомобила. Посочена е цена за труд на сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество и такива, които не са сертифицирани. Представена е цена на необходимите части. Съобразена е цената за транспорт на увредения автомобил и регулировка на предния мост – също вреди вследствие процесното пътно произшествие, настъпило по вина на застрахования водач, на л.а. „Тойота Ярис“ с peг. №****. При спазване принципа за пълна обезвреда, следва присъденото обезщетение да съответства на разходите за възстановяване на увредената вещ до състоянието преди увреждането, поради което съдът намира, че при определяне на възстановителната стойност, следва да съобрази размера, установен с експертното изследване. Вещото лице сочи, че за възстановяване на автомобила и обезвреда на всички търпени вреди, настъпили в резултат на пътния инцидент от 20.08.2024 г., е необходима сумата от общо 1863,28 лева.

Ответникът не проведе успешно доказване на своето възражение срещу размера на предявения иск. Макар да твърди, че претендираната от ищеца сума е прекомерна и не отговаря на действително търпените вреди към датата на ПТП, по делото не се събраха доказателства, в подкрепа на това твърдение.

Не се събраха доказателства и за начина, по който е бил определен размерът на изплатеното застрахователно обезщетение. Всяка една от вредите, установени от вещото лице, се намира в пряка-причинно следствена връзка с противоправното деяние, извършено от делинквента, поради което същите подлежат на възстановяване изцяло.