Решение № 4208 от 28.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4208 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330103390 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.23 ЗПК.

В исковата молба от „Макроадванс” АД против А. А. Д. са изложени обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 18556/2023г. на ПРС, като във връзка с подаденото от длъжника възражение се предявявали настоящите искове. Посочено е, че между страните на 23.04.2021г. е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който дружеството предоставило кредит от 1500 лв., със срок 24 месеца. Сумата била усвоена от ответника на датата на сключване на договора. Сключеният договор за потребителски кредит № *** бил прогласен за недействителен с решение на ПРС от 19.03.2023г. по гр.дело № 13107/2022г., с оглед на което усвоената от ответника сума била получена без основание. За погасяване на сумата били постъпили общо 1152 лв., поради което незаплатена оставала само сумата от 348 лв.

Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 348 лв., главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

1

От приложеното ч.гр.дело № 18556 по описа на ПРС за 2023г. се установява, че е издадена заповед № 8840 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.12.2023г., с която е разпоредено А. А. Д. да заплати на кредитора „Макроадванс“ АД сумата от 348 лв. неплатена главница по договор за потребителски кредит № ***/23.04.2021г., прогласен за нищожен съгласно Решение № 1198/19.03.2023г. по гр.д. № 13107/2022г. по описа на РС – Пловдив, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на сумата от 25 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Представен е по делото договор за потребителски кредит № *** от 23.04.2021г., сключен между „Макроадванс“ АД и А. А. Д., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1500 лв., със срок на издължаване 24 месеца. Представен е и погасителен план, както и Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица. Приложен е също Стандартен европейски формуляр, както и разписка за извършено плащане на сумата от 1500 лв. от страна на ищцовото дружество в полза на А. А. Д. от дата 23.04.2021г.

С решение № 1198 от 19.03.2023г. по гр.дело № 13107 по описа на ПРС за 2022г. е признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № *** от 23.04.2021г. е недействителен, поради несъответствие с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Представено е уведомление за прихващане от А. Д. до „Макроадванс“ АД, с което А. Д. заявява, че прави прихващане между двете насрещни вземания – това на дружеството по настоящето дело и това на г-н Д. срещу дружеството по гр.дело № 11910/2024г. /по което искът за сумата от 903.07 лв. бил признат от страна на „Макроадванс“ АД, в качеството му на ответник/.

По делото по реда на чл.192 ГПК е приобщена към доказателствения материал разписка от „Изипей“ АД в оригинал от дата 23.04.2021г. за получена от А. Д. сума в размер от 1500 лв., с наредител „Макроадванс“ АД.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 18556 по описа на Районен съд Пловдив за 2023г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** от 23.04.2021г., както и че заемната сума в размер на 1500 лв. е преведена на А. Д. на дата 23.04.2021г. Няма спор, че с влязло в законна сила решение № 1198 от 19.03.2023г. на ПРС по гр.дело № 13107 по описа на ПРС за 2022г. е признато за установено, че сключеният договор за потребителски кредит 2

№ ***/ 23.04.2021 г. е недействителен, поради несъответствие с изискването на чл. 11 ал. 1 т.

10 от Закона за потребителския кредит. С оглед недействителността на договора за кредит, приложима е разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото не се спори, че за погасяване на сумата от страна на ответника е внесена общо сумата от 1152 лв., поради което незаплатената сума, остатък от чистата стойност на кредита, е сумата от 348 лв. С оглед на това съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Според настоящия състав твърдяното от ответника извънсъдебно прихващане не би могло да бъде зачетено. Действително прихващането е форма на погасяване на задълженията, приложима в хипотезата на взаимни насрещни вземания, както в случая – за парични средства и би могло да бъде извършено извън съдебно, като се осъществява с изявление на един от титулярите на двете вземания, отправено до неговия длъжник. За да бъде извършено обаче е необходимо задължително да са налице предпоставките на чл.103-105 ЗЗД, а в случая вземането по гр.дело № 11910 по описа на ПРС за 2024г. не е ликвидно, тъй като производството по делото все още е висящо. Освен това от представените от ответника писмени доказателства не би могъл да се направи извод какви правоотношения има между страните по делото, съответно че ответникът няма задължения към ищеца по други договори за потребителски кредити, така че да се приеме, че вземането на дружеството по настоящето дело и това на ответника срещу дружеството по гр.дело № 11910 по описа на ПРС за 2024г. изчерпват насрещните им вземания.

Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Направените от дружеството разноски по заповедното и по исковото производство възлизат на сумата от по 425 лв., от които 25 лв. внесена държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. А. Д., ЕГН ********** от *** дължи на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.

3

„Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14 сумата от 348 лв. /триста четиридесет и осем лева/, представляваща незаплатен остатък от чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните на 23.04.2021г., обявен за недействителен с решение № 1198 от 19.03.2023г. по гр.дело № 13107 по описа на ПРС за 2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 14.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 8840 за изпъление на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.12.2023г. по ч.гр.дело № 18556 по описа на ПРС за 2023г.

ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН ********** от *** да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14 сумата от 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ направени разноски по ч.гр.дело № 18556 по описа на ПРС за 2023г., както и сумата от 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ направени разноски по настоящето производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4