Решение № 129 от 14.07.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Разлог, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200293 по описа за 2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н.Х.М., с ЕГН*, с адрес г.Б., у.И.№16, против ЕФ №* за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси (ЕССПТ), по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание глоба от 300.00 лева за нарушение по чл.139, ал.6 от същия закон.

С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен поради това, че същият е неправилен и незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че посочените като нарушени правни норми не съответстват на изложената в ЕФ фактическа обстановка, което от своя страна води до нарушение на правото на защита. Сочи се, че ЕФ е издаден в нарушение на принципа за пропорционалност на европейското право.

Наложената санкция не съответства на тежестта и х-ра на нарушението. Същата е явно несъразмерна на х-ра и последиците от нарушението, което е в противоречие с принципите на справедливост и пропорционалност. Релевира се, че АНО не е установил никакви обстоятелства за твърдяното нарушение, въз основа на които да отчете смекчаващите или отегчаващите обстоятелства,вр. с извършването му и в този смисъл се иска от съда да постанови решение, с което да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна - редовно призована ч-з процесуалния си представител, оспорва жалбата. Намира ЕФ за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски.

Съдът след като обсъди събраните по делото док-ва, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.03.2024 г., в 13:12 часа, у-во №*, представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10. ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320, е заснело ППС - т.а. Д.Д., рег.№*, с технически допустима макс. маса 1936, движещо се в о.Р., по път 19 км 30+320, с посока нарастващ клм., включен в обхвата на платената пътна мрежа, без заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП, съобразно категорията на ППС, при което бил издаден ЕФ №* за налагане на глоба за нарушение, установено от горепосочената ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено адм. наказание глоба от 300.00 лева за нарушение по чл.139, ал.6 от същия закон.

1

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 29.04.2025 г. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото снимков материал и писмени док-ва, които са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондират помежду си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право и интерес да обжалва. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена с-ма за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние – т.1 - такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за ППС по чл.10а, ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно ППС да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Съгл. чл.10а ал.1 от ЗП, винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса. В зависимост от срока винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на винетните такси се определя с наредбата по чл.10, ал.7. Съгл. чл.10а, ал.7 от ЗП, винетна такса се заплаща за следните ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона. Именно такова е било управляваното от жалбоподателя ППС – т.а. Д.Д., рег.№*, с техн. допустима макс. маса 1936, движещо се в о.Р., по път 19 км 30+320, с посока нарастващ клм., включен в обхвата на платената пътна мрежа, без заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП, съобразно категорията на ППС.

Съгл. чл.139, ал.6 от ЗДвП - водачът на ППС е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, в случаите когато такава е дължима според категорията на ППС, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Това задължение не е било изпълнено.

Съдът прие за установено извършването на описаното в оспорения ЕФ адм. нарушение.

Съгл. чл.179, ал.3 от ЗДвП, водач който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, се наказва с глоба от 300.00 лв. Именно такъв е конкретния случай, при който е предвиден фиксиран размер на глобата без възможност за индивидуализация. Наказанието е правилно определено като квалификация и размер.

Независимо от това обаче, съдът намира че ЕФ е незаконосъобразен. Това е така, защото санкционната разпоредба на чл.179, ал.3 от ЗДвП, противоречи на Правото на Общността, предвиждайки фиксиран размер на глоба, без да държи сметка за принципа на съразмерността. В този смисъл чл.179, ал.3 от ЗДвП, е в противоречие с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО от 19.06.1999 г., където е прогласен принципа на съразмерността. С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. (образувано по отправено от АС-Х. преюдициално запитване) е разгледан въпросът за съответствие на националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на р-ра на таксата за ползване на пътната инфраструктура с принципа за съразмерност на наказанията, регламентиран с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на ЕС от 17.06.1999 г. относно таксуването на ПС за използване на пътни инфраструктури. Съгласно изречение последно от цитираната норма установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на р-ра на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Съдът изрично е посочил, че в случая чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, 2 предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300.00 лв., 1`800.00 лв. или 2`500.00 лв., като освен това ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от х-ра или тежестта на извършеното нарушение. Т.е. националната ни система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от чл.189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. При това нормативно положение съдът е заключил, че тази с-ма от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл решение от 22.03.2017 г., Euro-Team и Spiral-Gep, C-497/15 и C498/15, EU: C: 2017: 229).

По аргумент на тези съображения съдът е приел, че на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че чл.9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от х-ра и тежестта им, включително когато тази с-ма предвижда възможността за освобождаване от адм. нак. отговорност ч/з заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Тук е мястото да се посочи, че макар и държавите членки да са компетентни да изберат средствата, в това число санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно им изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, м/у национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат. В този смисъл националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор м/у няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

По силата на чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Р.Б. При съобразяване на задължителното 3 тълкуване на Общностното законодателство /решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС/ се налага и изводът, че процесното адм. нак. производство, и в частност наложената глоба, определена съгласно действащото бълг. законодателство, противоречи на основаните принципи на Общностното право, което обуславя незаконосъобразност на процесния ЕФ на самостоятелно основание. Иначе казано, р-рът на наложената глоба е в противоречие с чл.9а от Директивата поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености. В този смисъл е и Решение №2096 от 28.04.2025 г. на Бл.АС по к. а. н. д. №258/2025 г., Решение №1215 от 07.03.2025 г. на Бл.АС по к. а. н. д. №1105/2024 г.