Решение № 747 от 15.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20231110160528 по описа за 2023 година

Предявен от ищеца П. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, срещу М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, Е. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, Л. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ап. 35, Ю. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ап. 35 и П. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ап. 35, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, заемащ целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се на адрес: гр. София, ***, със застроена площ 71 кв.м., състоящо се от входно антре, кухня, хол, спалня и баня с тоалетна, при съседи: на същия етаж и над обекта – няма, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***, заедно с изба в сутерена под първия етаж, със съответно принадлежащото му право на строеж върху общинска земя, на основание давностно владение продължило от 18.02.2013 г. до момента на предявяване на иска – 03.11.2023 г.

Ищцата П. С. Д. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор

***, заемащ целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се на адрес: гр. София, ***, със застроена площ 71 кв.м., състоящо се от входно антре, кухня, хол, спалня и баня с тоалетна, при съседи: на същия етаж и над обекта – няма, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***, заедно с изба в сутерена под първия етаж, със съответно принадлежащото му право на строеж върху общинска земя, е бил собственост на бившият й съпруг Петър А. И.. Бракът между тях бил прекратен с Решение № 1693/27.06.1966 г., постановено по гр.д. № 1212/1966 г. по описа на ВС, но в средата на 80-те години двамата отново заживяват на семейни начала в горепосочения имот, което положение не се променя до смъртта на Петър А. И. през 1

2013 г. Твърди, че след смъртта на Петър А. И., ищцата установила самостоятелно владение върху имота, упражнявайки фактическа власт върху същия явно и непрекъснато от 18.02.2013 г. и до сега, необезпокоявана от никого, включително и от наследниците по закон на бившият й съпруг – ответниците по настоящия иск. Освен упражняваната фактическа власт в период от 10 години, същата го счита за свой собствен и го владее като такъв за посочения период, поради което счита, че го е придобила по давност. По повод предприети действия от страна на ищеца за снабдяване с нотариален акт за собственост по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от един от наследниците – ответникът Е. П. К.. Същевременно между ответниците било образувано дело за делба с предмет процесният имот, поради което за ищцата е налице интерес от предявяване на настоящият иск за установяване правото и на собственост срещу посочените ответници, които противопоставят конкуриращо се придобивно основание – по наследство от Петър А. И..

Ответниците Л. К. И., Ю. А. И. и П. А. И. са подали общ отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорват предявения иск с твърдения, че ищцата не е упражнявала фактическа власт и не е владяла процесния имот в посочения период, като излагат твърдения, че в периода от 2013 г. до 2018 г. до смъртта на сина й *** И., същата е живяла в едно домакинство с него в село Волуяк. Сочат, че в този период ищцата не е ползвала процесния имот, нито пък е обявила някакви претенция по отношение на имота. Оспорват владението да е било явно при твърдения, че само ищцата и никой друг не е бил на ясно, че тя владее имота. Оспорват и твърдението на ищцата, че владението й било необезпокоявано, тъй като между ответниците било образувано дело за делба – гр.д. № 3449/2022 г., което към момента било висящо пред СГС по жалба на ответника М. П. И., която искала възлагане на имота. Поради изложените съображения, молят за отхвърляне на исковете.

Ответникът Е. П. К. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявеният иск с твърдения, че настоящият процес е симулативен, подтикнат от ответника по настоящия иск М. П. К., която е дъщеря на ищцата, и чието искане за възлагане на процесния имот в делбеното производство по гр.д. № 62753/2020 г. по описа на СРС, било отхвърлено. Сочи, че ищцата за първи път заявява самостоятелни собственически права върху процесният имот едва на 15.03.2022 г. в приложената молба-декларация пред Столична община. Счита, че 10 годишният срок на владение, не е бил изтекъл, нито към датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата – декември 2021 г., нито към датата на подаване на молбата –декларация с вх. № РВТ22-ГР94-1037/15.03.2022 г., не е бил изтекъл, поради което същата не е придобила по давност имота. Веднага след узнаването за заявените права от ищцата, ответникът подал възражение до Столична община и е сигнализирал органите на прокуратурата. Твърди, че след постановяване на решението по извършване на делбата, с което процесният имот е изнесен на публична продажба, съделителката и ответник М. П. И. е допуснала ищцата доброволно в имота, въпреки че той не е годен за обитаване. Твърди, че към момента на огледа от вещото лице по делбеното дело, имотът бил необитаем. Оспорва ищцата да е имала намерение за своене по отношение на процесния имот, нито пък е отричала явно правата на ответника по отношение на имота и винаги е била със знанието, че имотът е съсобствен и принадлежи на ответниците. Твърди, че ищцата имала учредено вещно право на ползване върху имота, което прехвърлила на дъщеря си М. И., за да осигури възможност последната да иска възражение. Същевременно сочи, че за периода от 2013 г. до 2018 г. ищцата е обитавала друго жилище със сина си *** И..

2

Ответникът М. П. И. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.

1 ГПК, с който не оспорва предявения иск, тъй като изложените в исковата молба твърдения съответстват на фактическото и правно положение по отношение на имота.

Признава, че нейната майка П. С. Д. и нейният баща Петър А. И. са били в граждански брак до 27.06.1966 г., когато същият бил прекратен, но след 1980 г. те отново заживели заедно в жилището в гр. София, *** и до ден днешен, като никога от 80-те години до сега не е напускала жилището. След смъртта на баща й, майка й продължила да живее в жилището и да го поддържа според възможностите си. Признава, че е образувано дело за делба по отношение на процесният имот, по който съделители са всички ответници, в качеството им на наследници на баща й, но това производство не прекъсва владението на ищцата. Не оспорва твърдението на ищеца, че е придобила по давност процесният имот.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото Удостоверение за граждански брак, издадено от Димитровски народен съвет (л. 23), се установява, че ищцата П. С. Д. е имала сключен граждански брак с **** на дата 02.10.1960 г., който брак е бил прекратен с Решение № 1693/27.06.1966 г. по Върховния съд на РБ (л. 22).

Видно от приложения на л. 9 от делото Договор за доброволна делба от дата 19.06.2006 г. с нотариална заверка на подписите на съделителите, същият е станал изключителен собственик на Втори жилищен етаж, обособен със самостоятелен вход, от масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ****, със застроена площ от 71 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, хол, спалня, баня с тоалетна, заедно с Изба в сутерена под първия жилищен етаж, заедно с правото на строеж на този етаж и избата върху дворното място, в което е построена къщата, представляващо държавна земя и съставляваща УПИ IX-520 по действащия тогава регулационен план на м.“Гърдова глава“, одобрена със Заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 г. на гл. архитект на гр. София. Преди сключването на договора за доброволна делба имотът е бил съсобствен между **** и Др А. И., придобит по наследство от майка им Е. А К, като видно от Удостоверение за наследници на Е. А К (л. 273! Същата е починала, като вдовица на 02.08.1997 г. и към 16.06.2006 г. (датата на делбата) е оставила наследници синовете си Петър А. И. и Др А. И..

Между страните не е спорно, а това се установява и от приложената на л. 39 от делото Схема № 15-1346860/29.12.2023 г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК, че имотът предмет на делбата, съобразно действащия кадастрален план, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заемащ целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се на адрес: гр. София, ***, със застроена площ 71 кв.м., при съседи: на същия етаж и над обекта – няма, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***.

Представено е и удостоверение от ГИС София (л.341), видно от което процесният недвижим имот, описван със стар адрес: гр. София, *** е с настоящ адрес: гр. София, ***.

Видно от приложеното по делото Удостоверение за настоящ адрес с изх. № РВТ23-УГ-7070/12.06.2003 г. на СО – район „Витоша“, ищцата има регистриран настоящ адрес на *** от дата 31.07.1996 г., което е видно и от приложения на л. 21 препис на личен регистрационен картон на ищцата, воден в служба ЕСГРАОН, а Петър А. Николов има регистрация на същия адрес, за която липсват данни от кога датира, но не е променяна след 01.01.2000 г. – Удостоверение за промени на настоящ адрес (л. 24) и Удостоверение за промени на постоянен адрес (л.15).

По делото е представена молба – декларация, подадена от ищцата П. Д. на 15.03.2022 г. до Столична община – район „Витоша“ с оглед снабдяване с нотариален 3 акт за признаване правото й на собственост върху процесния имот на основание чл. 79 ЗС, във връзка с което е издадено удостоверение, че при Дирекция „ПАМДТ“ за имота е подадена декларация от лицата – Ю. А. И., П. А. И., М. П. И., Е. П. К. и Л. К. И. (л.6 – гръб), Удостоверение за липса на съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС (л.7) и Удостоверение от СО – район „Витоша“ относно данни за собствеността върху процесния имот.

По делото не е спорно, а това се установява и от представеното на л. 11 от делото Удостоверение за наследници изх. № РВТ18-УГ01-14732/27.11.2018 г. на СО – район „Витоша“, че Петър А. И. е починал на 18.02.2013 г. и е оставил за наследници ответниците М. П. И. (дъщеря), Е. П. К. (дъщеря), Л. К. И. (съпруга на починалия след него син *** И.), Ю. А. И. (внук) и П. А. И. (внучка).

Видно от Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца (л.12) *** И., починал на 12.11.2018 г. и ответникът М. П. И. са общи деца на ищцата и Петър А. И..

Удостоверението на л. 13 от делото не може да се цени, тъй като липсват данни от кого изхожда и не може да се обоснове, че представлява официален документ.

Въз основа на подадена от ответника Е. П. К. искова молба за делба на процесния имот, срещу другите ответници - М. П. И., Л. К. И., Ю. А. И. и П. А. И., е образувано гр.д. №62753/2020 г. по описа на СРС, 56 с-в, по което е постановено Решение № 20201750/22.10.2021 г., с което е допусната делба на процесния имот и са определени квотите на ответниците в съсобствеността.

На л. 80 – 82 от делото е приложено Постановление от 05.12.2022 г., с което е отказано образуването на наказателно производство е прекратена пр.пр. № 29118/2022 г. по описа на СРС, образувана по жалба на ответника Е. П. К. срещу ищцата П. С. Д. по повод действията на последната по деклариране на процесния имот, като нейна собственост.

Видно от приложената на л. 83 от делото справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1993 г. до 16.02.2022 г. по партидата на ответника М.

П. И., се установява вписване на покупко-продажба на притежавана от ответника 1/6 ид.част от поземлен имот в село Еница, вписана в Имотния регистър на 03.10.2018 г. и покупко-продажба имот, притежаван от ответника – жилище в кв. „Св. Троица“, вписан на 26.01.2022г.