Решение № 12963 от 24.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12963 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.ЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от В.ЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА Гражданско дело № 20211110135317 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Ф------“ твърди, че ответното дружество е издател на вестник „--“, а вторият ответник Б. В. А. е основател на вестника и е участвал в изготвянето на публикации в електронното издание www.19min.bg, които са позорящи за фондацията, както следва: 1) на 11.06.2020 г. са публикувани следните клеветнически и позорящи изрази (уточнени в молба на ищеца от 23.11.2021 г.): „Фондацията не само носи името на издателството и гордо е в рубриката „За нас“ на неговия сайт. Преди да я ръководи министерската кума, управителните съвети на фирмата и на неправителствената организация имат същите членове.“; ,,Още по-тревожен е фактът, че дори някой да претендира, че фондацията и издателството са различни юридически лица, ужасяващото е, че предметът на дейност на организацията на кумата на министъра е в отчайващ конфликт на интереси с неговата дейност на висш администратор.“; 2) на 15.06.2020 г. били публикувани следните изявления: „Важно е да отбележим, че съпругата на М- бе описана от нас като съдружничка на жената на министъра на образованието в консултантска фирма и шеф на фондацията на най-голямото издателство за учебници П-, работеща като консултант за европейската агенция на МОН, което е ужасяващ конфликт на интереси, предвид роднинството с министъра.“; 3) на 17 юни 2020 г. било публикувано следното: „Твърди се, че основната дейност па Фондацията се субсидира и е зависима от МОН.“; 4) на 18 юни 2020 г. било 1 публикувано: „Според сигнал, който получихме от Е--, управляваната от госпожа М---, която е в роднински връзки с министъра, фондация за последните 4 години е съпричастна към договори от ЦРЧР за 751 452 евро.“; 5) на 25 юни 2020 г. било публикувано: „Как ще коментирате сигнала, че за последните 4 години Ф------“ консултира, работи, участва в проекти по програма „Е-+” на стойност 751 452 евро от ЦРЧР - евроагенцията на МОН?; 6) на 29 юни 2020 г. било публикувано: „Съпругата на председателя М----- М-а, кума на министъра, на жена му и съдружничка на жена му в консултантска фирма, от своя страна, е шеф на фондацията П- - София на най-голямото издателство за учебници П- - София, което само се хвали на сайта си как НПО-то му работи ударно с евроагенцията на Министерството на образованието - ЦРЧР по европейската програма Е-+. Институциите не признават дали това е довело до усвояване на 751 452 евро по проекти там, които можеше да е реализирал и някой нероднина.“; 7) на 29 юни 2020 г. било публикувано: „замеси приятелско роднинския кръг, към който принадлежи в чутовен скандал за конфликт на интереси с издателство П- - София и неговата едноименна фондация, ръководена от кумата му, по отношение и на закупуването на учебници, и на европрограмата Е- +“; 8) на 1 юли 2020 г. било публикувано: „Интересно е, че ни звук, ни стон не идва от ресорната по тази проблематика Комисия за защита на потребителите. Нейният председател Д---- М-, който все още взема тлъстата заплата от нея, въпреки че мандатът му изтече преди повече от 3 месеца, стана известен с невероятните покупки на мезонети в центъра на София за 500 евро на квадрат, заради назначаването на съпругата си като изпълнителен директор на фондацията на издателство П- - София, което е лидер при учебниците, докато кумът на семейството е министър на образованието. Дейността на фондацията се финансира от европейската агенция на МОН ЦРЧР, а съпругата на шефа на КЗП е и съдружничка на министершата.“; 9) на 2 юли 2020 г. било публикувано: „Не помогна дори даването от МОН като „непознат“ текст на изпита на текст от учебната тетрадка на издателство П--София, чиято фондация е управлявана от кумата на министъра и съдружничка на съпругата му. Същата организация по случайност е и представител на РISA - онези, които мерят функционалната грамотност на нациите .“; 10) на 2 юли 2020 г. в друга статия било публикувано: „За да оправдае тоталната си неадекватност като министър, доказана с обидните резултати, В-- за пореден път обясни, че е „по-важно да се измерва функционалната грамотност на учениците и уменията им за решаване на проблеми, а не заучените знания. Тестовете за нея ги пише РISA, чийто представител за Бълг----- е оглавяваната от неговата кума и съдружник на съпругата му М---- М-а, съпруга на шефа на Комисия за защита на потребителите Д---- М-, който управлява, въпреки че повече от три месеца е с изтекъл мандат.“; 11) на 06 юли 2020 г. било публикувано: „Другата линия е финансирането на фондацията на П- - София със същото име от Центъра за развитие на човешките ресурси - евроагенцията на МОН, което според сигнал, който получихме в редакцията, е 751 452 евро“. Счита, че описаните публикации са клеветнически, тъй като позорят името на фондацията, а са неверни – Фондацията не е консултант на Центъра за развитие на човешките ресурси и никога не е осъществявала консултантска дейност срещу заплащане, като същата е частно юридическо лице и не се финансира от държавни субсидии, а между нейния председател и бившия министър на 2 образованието не е налице конфликт на интереси и това е потвърдено с решение на КПКОНПИ от 25.11.2020 г. Твърди, че фондацията не е усвоила посочената сума от над 700000 евро, тъй като по трите проекта по Е-+ с бенефициент Фондация „П- София“ са участвали 14 партньора от 8 държави и общо предвидените по тях средства са били 701 453 евро, от които за Фондацията – едва 168 347 евро, като същевременно фондацията не е представител на PISA, която е програма за международно оценяване на учениците, разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и е осъществявана от държавите, а не от частни организации. Поддържа, че от публикуваните клевети по неин адрес фондацията е претърпяла имуществени вреди в размер на 2227,12 лв., изразяващи се в заплатено възнаграждение и осигуровки на Е- по сключен с нея граждански договор от 30.04.2020 г., по който извършената работа е била безпредметна, тъй като е била свързана с дарение от фондация „Б-“, което обаче е било развалено по искане на дарителя поради злепоставеното име на ищеца в медиите и нежеланието на дарителя да бъде свързван с ищеца. Поддържа се, че изявленията накърнявали доброто име на Фондацията, защото с тях се внушава, че организацията се облагодетелства неправомерно и получава средства по проекти не благодарение на професионалната дейност на своя екип, а чрез използване на „роднински” връзки, зависимости и обвързаности с ръководството на МОН, като по този начин ищецът търпи и неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на общественото доверие и доброто име на Фондацията. Ето защо претендира обезщетяването на причинените имуществени вреди със солидарното заплащане на сумата от 2227,12 лв., ведно със законната лихва от 30.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и обезщетяването на причинените неимуществени вреди със солидарното плащане на сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва от 19.06.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.

Ответникът Б. В. А. оспорва исковете, като поддържа, че изнесените в статиите обстоятелства не представляват такива, които обективно да имат характер на обидни и клеветнически твърдения, като публикуването им не е противоправно, а е израз на правото на мнение на автора. Твърди, че не е автор на твърденията, посочени в цитираните в исковата молба публикации, като никъде не било посочено неговото име под статиите, нито пък бил собственик или главен редактор на изданието. Признава, че е автор единствено на двете телевизионни прояви. Оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди, а по отношение на претендираните имуществени вреди счита иска за неоснователен, доколкото ищецът е сключил граждански договор със свой служител, когото е наел именно с цел да осъществява посочените дейности, предмет на договора.

Ответникът „Б-“ АД не подава отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника Б. В. А., изразяващо се в изготвянето на описаните публикации в електронното издание на вестник „--“, съдържащи описаните клевети. По исковете с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че физическо лице е извършило виновно противоправно поведение (в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди в претендирания размер) при или по повод изпълнението на възложена работа от ответника-юридическо лице. В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да установят погасяване на паричното си задължение, респ. верността на изложените твърдения.

На първо място, във връзка с възраженията в отговора на исковата молба следва да се отбележи, че исковата претенция се основава на твърдения за единадесет публикации, съдържащи клеветнически изявления, причинили вреди на ищеца, които обаче са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време (в рамките на по-малко от един месец в периода 11.06.2020 г. – 06.07.2020 г.), поради което претендираното обезщетение следва да се определи глобално и ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. В този смисъл – решение № 204/12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о.

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства е видно, че описаните в исковата молба и уточнителната молба на ищеца от 23.11.2021 г. статии са публикувани на посочените дати в електронното издание на вестник „--“, чийто издател е ответното дружество „Б-“ АД. Спорно между страните е обстоятелството дали с цитираните изказвания е извършено противоправно поведение, от което ищецът да е претърпял имуществени и неимуществени вреди, респ. дали ответникът Б. В. А. е участвал в изготвянето и публикуването на статиите.

Свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация са защитени от чл. 40, ал. 1, чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република Бълг-----. Според чл. 39, ал. 1 от Конституцията, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Пределите на законосъобразно упражняване на това право са определени в разпоредбата на чл. 39, ал. 2, според която същото не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В същия смисъл е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, според която „всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници“. Според чл.

10, ал. 2 „ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и 4 отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието”.