Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2556 от 07.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3259/2025
Вид
Решение № 2556
Подписан
07.07.2025
В сила
07.07.2025
Състав
Магдалена Давидова Янева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2556 гр. Варна, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Г.ева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110103259 по описа за 2025 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Производството е образувано по искова молба подадена от Г. П. Р. срещу „Финхъб“ ЕАД, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва:

1. с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите, както следва:

- 2946.32 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.12.2024г. до 31.12.2024г., ведно с лихва за забава в размер на 56.89 лева, начислена за периода 26.01.2025г. до 16.03.2025г., включително;

- 2946.32 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2025г. до 31.01.2025г., ведно с лихва за забава в размер на 22.31 лева, начислена за периода 26.02.2025г. до 16.03.2025г., включително;

- 803.52 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.02.2025г. до 06.02.2025г.;

- 53.04 лева, представляваща незаплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 17.68 лева месечно, за периода 01.12.2024г. до 06.02.2025г.;

2. с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1203.66 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2024г. и 2 дни за 2025г., ведно с лихва за забава в 1 размер на 17.32 лева, начислена за периода 07.02.2025г. до 16.03.2025г., включително;

3. с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2946.32 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ;

4. с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ за осъждане на ответното дружество да предаде на ищеца ваучери за периода 01.09.2024г. до 06.02.2025г. на стойност 300 лева (по 60 лева месечно) или тяхната парична равностойност..

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Финхъб“ ЕАД не депозира отговор на исковата молба.

Първо по делото заседание е проведено на 23.06.2025г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ищецът Г. П. Р. основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: по силата на трудов договор от 06.04.2024г. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „Финхъб“ ЕАД (тогава „Сепа кибер технологии“ ЕАД) за длъжността „оператор, мониторинг център“. С допълнително споразумение от 01.07.2024г. сочи, че била променена длъжността, която заемал на „системен администратор“, размера на основното трудово възнаграждение на 2946.32 лева, като между страните е уговорено и заплащане на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за всяка година. Твърди, че поради системно забавяне и пропуски в плащанията на трудовото възнаграждение, което съобразно уговореното в трудовия договор следвало да се изплаща не по-късно от 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, на 05.02.2025г. отправил до ответника изявление, заведено под вх. № 93/05.02.2025г., с което изявил воля за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. В резултат на това на 06.02.2025г. му била връчена заповед № ZPO00000000102/06.02.2025г., с която считано от 06.02.2025г. е прекратено трудовото правоотношение на горното основание. Излага, че в заповедта е вписано, че му се следва обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 6 дни, както и че дължи на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие. Твърди, че при прекратяване на трудовия договор е имал неползван платен годишен отпуск от 9 дни – 7 за 2024г. и 2 за 2025г., а не както е посочил работодателя. Наред с това счита, че с оглед основанието, на което е прекратен трудовия договор не ищецът дължи обезщетение на работодателя, 2 а последния е задължен за заплащане на такова на Р.. Твърди и, че служителите в дружеството ползвали ваучери за храна в размер на 60 лева, каквито ищецът за времето от м. 09.2024г. до прекратяване на трудовия договор не е получавал.

Поддържа, че въпреки многократните опити да получи плащане на неизплатеното му трудово възнаграждение, следващите се обезщетения и ваучери, ответното дружество не е изпълнило задълженията си, поради което и сезира съда с искане за осъждането му да заплати горните суми, ведно с изтеклите лихви и такава върху главниците от датата на депозиране на исковата молба.

Ответникът не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1580 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата за производството държавна такса, възлизаща в размер на 587.82 лева.

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „Финхъб“ ЕАД, ЕИК 206306842, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Уста Кольо Фичето“, № 16, да заплати на Г. П. Р., ЕГН **********, от гр. ******, сумите, както следва:

- 2946.32 лева (две хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и тридесет и две стотинки), представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.12.2024г. до 31.12.2024г., ведно с лихва за забава в размер на 56.89 лева (петдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки), начислена за периода 26.01.2025г. до 16.03.2025г., включително;

- 2946.32 лева (две хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и тридесет и две стотинки), представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2025г. до 31.01.2025г., ведно с лихва за забава в размер на 22.31 лева (двадесет и два лева и тридесет и една стотинки), начислена за периода 26.02.2025г. до 3

16.03.2025г., включително;

- 803.52 лева (осемстотин и три лева и петдесет и две стотинки), представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.02.2025г. до 06.02.2025г.;

- 53.04 лева (петдесет и три лева и четири стотинки), представляваща незаплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 17.68 лева месечно, за периода 01.12.2024г. до 06.02.2025г., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда 17.03.2025г. до окончателното им заплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта, с която в полза на Г. П. Р., ЕГН **********, е присъдено трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА „Финхъб“ ЕАД, ЕИК 206306842, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Уста Кольо Фичето“, № 16, да заплати на Г. П. Р., ЕГН **********, от гр. ******, сумата от 1203.66 лева (хиляда двеста и три лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2024г. и 2 дни за 2025г., ведно с лихва за забава в размер на 17.32 лева (седемнадесет лева и тридесет и две стотинки), начислена за периода 07.02.2025г. до 16.03.2025г., включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда 17.03.2025г. до окончателното им заплащане, на основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Финхъб“ ЕАД, ЕИК 206306842, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Уста Кольо Фичето“, № 16, да заплати на Г. П. Р., ЕГН **********, от гр. ******, сумата от 2946.32 лева (две хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и тридесет и две стотинки), представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 17.03.2025г. до окончателното им заплащане, на основание чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Финхъб“ ЕАД, ЕИК 206306842, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Уста Кольо Фичето“, № 16, да предаде на Г. П. Р., ЕГН **********, от гр. ******, ваучери за периода 01.09.2024г. до 06.02.2025г. на стойност 300 лева (по 60 лева месечно) или тяхната парична равностойност, на основание чл. 269, ал. 2 КТ.

ОСЪЖДА „Финхъб“ ЕАД, ЕИК 206306842, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Уста Кольо Фичето“, № 16, да предаде на Г. П. Р., ЕГН **********, от гр. ******, сумата от 1580.00 лева (хиляда петстотин и осемдесет лева), 4 представляваща направените в хода на производството пред Районен съд - Варна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Финхъб“ ЕАД, ЕИК 206306842, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Уста Кольо Фичето“, № 16, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 587.82 лева (петстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239 ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5