Определение № 128 от 16.01.2023, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Враца, 16.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20231420100085 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 118 ГПК, във вр. с чл. 135, ал. 5 АПК.

С искова молба с вх. № 3807/01.12.2022 г. Административен съд – Враца е сезиран от Г. В. В., ЕГН: **********, с иск с посочено в исковата молба правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС, във вр. с чл. 13 ЕКЗПЧОС, във вр. с чл. 35 ЕКЗПЧОС, във вр. с чл. 5, ал. 4 КРБ, във вр. с чл. 9 ЗСВ, против Административен съд – Враца за заплащане на сумата от 17 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от правораздавателната дейност по изрично посочени административни дела, образувани в Административен съд – Враца.

С Определение № 166/09.01.2023 г. по адм. д. № 11711/2022 г. по Описа на ВАС предявеният иск е изпратен за разглеждане на Административен съд – Монтана поради постъпили отводи на съдиите в Административен съд – Враца.

С Определение № 9/11.01.2023 г. по адм. д. № 20/2023 г. по описа на Административен съд – Монтана е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Враца.

За да достигне до тези изводи съставът на Административен съд – Монтана е намерил, че исковата молба не следва да се разглежда от него, тъй като от правните й основания и изложените в нея искания и обстоятелства се установява, че ищецът не претендира Административен съд – Враца да бъде осъден на основания, попадащи в разпоредбата на чл. 1 ЗОДОВ, а цитираните от него основания и позоваването на нарушени права, защитими от ЕКЗПЧОС, са основание исковата му претенция да бъде разгледана по реда на ГПК съгласно правилото на чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ.

Настоящият състав на Районен съд – Враца счита, че не е компетентен да се произнесе по така подадената молба, защото твърденията, изложени в нея, с които се обосновава спорното право и заявеното искане, налагат извод за предявен иск за реализиране н а отговорността на държавата за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.

Видно от обстоятелствата, изложени в исковата молба, ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от правораздавателната дейност на Административен съд – Враца, като твърди нарушение на правото му на справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд по изрично посочени административни дела, образувани в Административен съд – Враца. Ищецът твърди, че заведените от него дело са разпределяни 1 на един състав в Административен съд – Враца, без да се спазва принципът на случайно разпределение, с което поддържа, че е лишен от достъп до правосъдие, в резултат на което за него са настъпили неимуществени вреди. Посочва, че с действията по делата са нарушени правата и законните му интереси, произтичащи от чл. 3, чл. 6, пар. 1, чл. 13, чл. 14, чл. 17 и чл. 18 ЕКЗПЧОС, чл. 3 ЗИНЗС, чл. 6, чл. 29, ал. 1, чл. 31, ал. 5, чл. 35, чл. 45, чл. 56,чл. 57, ал. 1 и чл. 117 КРБ.

Съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), исковете срещу държавата за вреди от нарушения на правото на ЕС, в случаите при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и

ВАС, се разглеждат по реда на

Административнопроцесуалния кодекс, а извън горепосочените случаи – по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Настоящият случай, при изложените твърдения и доводи на ищеца за увреждащи действия от Административен съд – Враца, довели до нарушаване правото му на справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, покрива хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Същевременно по силата на чл. 6, § 3 ДЕС основните права, които са гарантирани от ЕКЗПЧОС (в случая правото по чл. 6, § 1, на което се позовава ищецът) и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. При това положение съдът е следвало да приеме, че е сезиран с искане за обезщетяване на вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, което нарушение се основава на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС /в този смисъл Определение № 4232 от 16.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3728/2022 г., 5-членен с-в, ГК/.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че делото следва да бъде изпратено на Административен съд – Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия по образуваното административно дело. На основание чл. 135, ал. 5 АПК спорът за подсъдността на делото следва да бъде разрешен от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд.

При тези съображения и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 135, ал. 5 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА спор за подсъдност с Административен съд – Монтана п р е д състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, за определяне на компетентния съд, който да разгледа искова молба с вх. № 3807/01.12.2022 г., подадена от Г. В. В., ЕГН: **********, с иск с посочено в исковата молба правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС, във вр. с чл. 13 ЕКЗПЧОС, във вр. с чл. 35 ЕКЗПЧОС, във вр. с чл. 5, ал. 4 КРБ, във вр. с чл. 9 ЗСВ, против Административен съд – Враца.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на ВКС за решаване на повдигнатия спор и определяне на компетентния съд за разглеждане на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

2