Определение № 1646 от 20.05.2026, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1646

Плевен, 20.05.2026 г.

Административният съд - Плевен - II състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ административно дело № 20257170700884 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от В. А. В. от гр. Левски, подадена чрез адв. В. П. от АК – Плевен, с която се оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0293-000056/23.09.2025г. на началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Левски, с която по отношение на А. П. А. от гр. Павликени е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** – немска регистрация, за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание на 21.04.2026 г. делото е обявено за решаване.

Жалбоподателят чрез процесуалния представител адв. П. изразява становище за незаконосъобразност на оспорения адм. акт и прави искане същия да бъде отменен.

Ответникът чрез юрк. Ф. излага становище за неоснователност на подадената жалба и алтернативно за недопустимост на същата. Претендира присъждане на разноски в размер на 150 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след съобразяване становищата на страните, съдът намира за установено следното:

При проверката за редовността и допустимостта на постъпилата жалба преди насрочване на делото за разглеждане с Определение № 3624/ 02.12.2025 г., съдът първоначално е приел, че подадената жалба е допустима за разглеждане, макар и подателят й да не е адресат на оспорената заповед, тъй като от представения с жалбата заверен препис от Договор за покупко-продажба на употребяван автомобил на немски език с превод на български език се установява, че В. А. В. от гр. Левски е закупила автомобила, предмет на обжалваната ЗППАМ от А. А. в Германия на 10.07.2025 г., т.е. на дата, предхождаща издаването на процесната ЗППАМ, поради което към момента на налагане на мярката тя е била собственик на този автомобил. По тези съображения съдът е счел, че макар и В. да не е адресат на оспорения административен акт, за същата е налице правен интерес от оспорването му, тъй като с постановяване на принудителната мярка тя е лишена от възможността да използва автомобила си. Правото на собственост е гарантирано от Конституцията на Република България и неговото ограничаване обуславя наличие на правен интерес от страна на собственика и същият се явява процесуално легитимиран по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК да обжалва административния акт, с който това е сторено, независимо, че не е посочен като негов адресат. В този смисъл е налице и съдебна практика, обективирана в Определение № 179 от 08.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14396/2017 г., V отделение, докладчик съдията Г. К..

В хода на съдебното производство обаче така представеният като писмено доказателство договор за покупко-продажба е оспорен от процесуалния представител на ответника. В тази връзка с протоколно определение от 27.01.2026 г. съдът е задължил жалбоподателя да представи в оригинал договора за покупко-продажба на лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** – немска регистрация. Т. указание е дадено и с протоколно определение от 10.03.2026 г., но страната не го е изпълнила до последното по делото съдебно заседание.

С протоколно определение от 27.01.2026 г., както и с Определение № 880/19.03.2026 г., съдът е задължил на основание чл. 192 от ГПК вр. чл. 144 от АПК трето неучастващо по делото лице, а именно Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР с адрес гр. София, [жк] [улица], да изиска от Германия и да представи информация кое лице е собственик на МПС ВМW 730 ХDRIVE WBA7C410406525966 RPV 8888 към 20.06.2025 г. – датата на извършване на адм. нарушение, както и към 21.09.2025 г. и 23.09.2025 г. – датата на издаване на ЗППАМ, респективно към 13.11.2025 г. – датата на подаване на жалбата, въз основа на която е образувано настоящето съдебно производство.

Във връзка с горното по делото е постъпило Писмо вх. рег. № 2326/20.04.2026 г., от което е видно, че по данни от централния автомобилен регистър на запитаната държава процесният автомобил е прекратен от регистрация на 10.07.2025 г. и след тази дата не е пререгистриран в Германия. Собственик на автомобила към 20.06.2025 г. е бил А. П. А.. Той е регистрирал същия на свое име с посочените регистрационни табели на 10.06.2025 г. и тази регистрация е прекратена от него на 10.07.2025 г. Автомобилът не е бил пререгистриран след тази дата.

От същото писмо е видно, че на 17.04.2026 г. е извършено посещение от полицията на адреса на А. в Германия, който не е установен там и по данни на собственика на имота същият не живее в страната от месец октомври 2024 г.

Въз основа на посочените по-горе обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

Представеният с жалбата в заверен препис договор за покупко-продажба на процесния автомобил няма достоверна дата и не доказва, че към датата на издаване на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а именно 23.09.2025 г., жалбоподателката В. А. В. е била собственик на лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** – немска регистрация.

На първо място от Писмо вх. рег. № 2326/20.04.2026 г. е видно, че регистрацията на автомобила е била прекратена в Германия от посочения в договора като продавач А. П. А. на 10.07.2025 г., но в същото време не е извършена нова регистрация въз основа на договора за покупко-продажба на името на новия собственик В. В., което поставя под съмнение твърдението на жалбоподателя, че договорът е сключен в Германия. По делото от жалбоподателя не са представени доказателства по какъв начин и на коя дата автомобилът е пристигнал в Република България. Няма и доказателства за времето от 10.07.2025 г. до издаване на АУАН серия GA № 3360204 от 21.09.2025 г. да са предприемани действия от новия собственик за регистрация на въпросния автомобил в България. При съставяне на посочения по-горе АУАН нарушителят е представил единствено СРМПС, издадено от Германия, което очевидно към тази дата не е било валидно, тъй като регистрацията на автомобила в Германия вече е била прекратена. Не са направени възражения при съставянето на акта, нито в 7-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, свързани със собствеността на автомобила. От жалбоподателя в хода на съдебното производство не са представени и доказателства за заплащане на продажната цена, за което съдът е дал указания с протоколно определение от 27.01.2026 г., тъй като същата е в размер над 10 000 лв. и съобразно чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, плащанията над тази стойност трябва да се извършват само по банков път.

Както бе посочено по-горе, жалбоподателят не представи и двукратно изискания оригинал на договора за покупко-продажба, което препятства извършване на графична експертиза на подписите във връзка с извършеното оспорване на това писмено доказателство от процесуалния представител на ответника.

Съобразно разпоредбата на чл.161 от ГПК във вр. чл.144 от АПК, с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

Ето защо и въз основа на съвкупната преценка на всички обстоятелства, съдът намира, че представения по делото препис от договор за покупко-продажба на лек автомобил не представлява валидно доказателство по отношение на датата, на която е извършена промяната на собствеността на процесното моторно превозно средство, респективно не е доказано обстоятелството, че към датата на издаване на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка автомобилът е бил собственост на В. А. В. от гр. Левски.

Предвид горното и след съобразяване разпоредбата на чл. 159 АПК, съдът намира, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е процесуално легитимирано да оспори Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0293-000056/23.09.2025г. на началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Левски, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати на основание чл. 159, т. 4 от АПК.

От ответника е направено своевременно искане за присъждане на разноски, което съобразно чл.143, ал.3 от АПК следва да бъде уважено, но не в претендирания размер от 150 евро. Съдът намира, че следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, именно 102,26 евро.

Водим от изложените мотиви, Административен съд - гр. Плевен, втори състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението си от открито съдебно заседание на 21.04.2026 г., с което е даден ход по същество и делото е обявено за решаване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. А. В. от гр. Левски, подадена чрез адв. В. П. от АК – Плевен против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0293-000056/23.09.2025г. на началник РУ към ОДМВР - Плевен, РУ Левски, с която по отношение на А. П. А. от гр. Павликени е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** – немска регистрация, за срок от 6 месеца.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 884/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОСЪЖДА В. А. В., [ЕГН], адрес: гр. Левски, обл. Плевен, [улица], да заплати в полза на ОД МВР – Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд в срок от 7 дни от съобщаването му на страните.

Съдия: