Решение № 541 от 26.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8523/2025
- Вид
- Решение № 541
- Подписан
- 26.01.2026
- Състав
- Галя Митова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 2 · Закон за закрила на детето
- §1, т. 5 · Закон за закрила на детето
РЕШЕНИЕ
№ 541 гр. София, 26.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 2-РИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галя Митова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Гражданско дело №
20251100108523 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от М. А. – гражданин на Република Турция, по чл. 7, б.”f“, вр. чл.
8, вр. чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по - нататък в Решението Хагска конвенция), чрез Министерство на правосъдието на Република България – Централен орган по смисъла на Хагската конвенция.
Молителят М. А. прави искане за връщане на сина му А.Х. А., роден на ******** г., в държавата по обичайното му местопребиваване – Република Турция.
В молбата се излагат твърдения, че ответницата и майка на детето – З. М. А., неправомерно е прехвърлила и задържала детето А. на територията на Република България.
Молителят поддържа, че не е давал съгласие синът му да остане да живее в с. Зайчино, Община - Кърджали и да се промени обичайното му местопребиваване.
Молбата е поддържана в хода на съдебното производство лично от молителя и от Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител – юрисконсулт М.С., както и чрез пълномощник - адвокат Д. З.. Представя писмена защита. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответната страна – З. М. А., оспорва молбата лично в съдебно заседание и чрез процесуален представител – адвокат С. М., както и в депозирана писмена защита.
Претендира присъждане на разноски за производството.
Софийският градски съд, като взе предвид данните по делото и анализира относимата към предмета на делото доказателствена съвкупност, доводите и възраженията на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по свое убеждение, приема от фактическа и правна страна следното:
1
Възникването на правото да се върне малолетното дете А.Х. А. в Република Турция по реда на Хагската конвенция се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в Република Турция непосредствено преди неговото прехвърляне в Република България; 2) детето да е било прехвърлено и/или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Република Турция като държава по обичайното му местопребиваване правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към средата в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация (чл. 13, ал. 1, б.“б“ от Хагската конвенция); 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защита на правата на човека и основните свободи (чл. 20 от Хагската конвенция); 8) Детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при която е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, съответно детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение (чл. 13, ал. 3 от Хагската конвенция).
Съобразно с този фактически състав и относимата към изброените предпоставки доказателствена съвкупност по делото, както и предвид изявленията на страните, съдът намира, че не са налице предпоставките в тяхната кумулативност за връщане на малолетното дете А.Х. А. в държавата по обичайното му местопребиваване Република Турция.
Страните не спорят по част от релевантните факти, които се установяват и от ангажираната доказателствена съвкупност. Молителят и ответницата са родители на малолетното дете А.Х. А., родено от брака им, на ******** г., в град Истанбул – Република Турция. Родителите са живели заедно и съвместно са упражнявали родителските права до 05.09.2024 г., когато майката З. А. напуска с детето Република Турция и се връща в с.
Зайчино, Община. – Кърджали, Република България. Тези факти се доказват от приетите писмени доказателства на л. 21 - л. 33 от делото, представени в заверен превод на български език, включително и приложимото турско право относно родителската отговорност.
От приетата по делото Декларация № 13872 от 21.10.2024 г. по описа на Нотариална Кантора “Юскюдар“ - нотариус Суат Екенток е видно, че молителят М. А. на същата дата е декларирал, че оттегля и отменя Декларация за съгласие относно пътуване на дете в чужбина, дадена на 15.03.2024 г. с нот. дело № 2751 в полза на съпругата му З. М. А.. Въз основа на този документ съдът стига до извода, че детето на страните - А. А., не е 2 прехвърлено неправомерно на територията на Република България, тъй като съгласието на бащата за пътуването му е оттеглено малко повече от месец след като майката и детето са се върнали в с. Зайчино.
Молителят обаче се противопоставя на оставането на дететето в с. Зайчино и не приема промяната в обичайното му местопребиваване, извършена от ответницата З. М. А., поради което малолетният син на страните е неправомерно задържан на територията на Република България. Този извод на съда не се опровергава от показанията на свидетеля М.
Т. (баща на ответницата), доколкото в тази им част същите не се подкрепят от останалия събран доказателствен материал и съдът не ги кредитира. Изложеното се отнася и до заявеното от другия свидетел на ответната страна – Р.А., който също сочи, че страните са се разбрали по взаимно съгласие да се разделят, но тези твърдения на свидетеля не се подкрепят от други надлежни данни по делото.
Независимо от така установеното не са налице предпоставки за връщане на детето в Република Турция, предвид липсата на каквито и да било надлежни доказателства, че от бащата са осигурени подходящи условия за гарантиране на защитата на детето след неговото връщане - арг. от чл. 27, § 3 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, вр. с чл. 13, ал. 1, б.“б“ от Хагската конвенция.
За установяване на положението и интереса на детето в хода на съдебното дирене са приети социални доклади на компетентната по местоживеене на детето Дирекция “Социално подпомагане“ (Д“СП“) - Кърджали, последният от които е изготвен след посещение в дома на майката, проведени срещи – разговори с двамата родители на детето А.
А.; наблюдение на детето, информация от детската градина, която посещава; от личния лекар, информация от “ЦОП“ – Кърджали, информация от свидетел на бащата и от регистриран сигнал за детето. Психологът от “ЦОП“ - Кърджали дава становище, че мярка с извеждане на малолетното дете А. А. от средата с майката би била против интереса на детето и психичното му благосъстояние. При извършване на социалното проучване социалните работници установяват, че малолетният А. посещава смесена група в Детска градина “Знаме на мира“ в с. Чилик, Община - Кърджали, където контактува с другите деца, спокоен е и бързо се е адаптирал. Има личен лекар, като са му поставени всички задължителни ваксини за възрастта, съобразно с имунизационния календар на Република България. Майката и детето живеят в дома на родителите й, където имат осигурено всичко необходимо и потребностите на малолетния А. се посрещат адекватно. Специалистите са наблюдавали детето и дават сведение, че е във видимо добро здравословно състояние, спокойно е и привързано към своите близки. Не установяват тревожност или отклонения в поведението му. Заключителното становище на Д“СП“ - Кърджали е, че не съществува риск за здравето и живота на детето А. А.. За него се полагат адекватни грижи в позната семейна среда от страна на майката, с помощта и подкрепата на родителите й. Според социалните работници връщането на детето в Република Турция вероятно ще се отрази 3 негативно върху развитието му, предвид това, че е привикнало към средата, в която се отглежда в Република България.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, б.“б“ от Хагската конвенция под съществуване на сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация, не визира точно хипотезата, при която детето се е адаптирало напълно социално, образователно и здравно в държавата, в която е отведено, но по арг. от обратното от текста на чл. 27, § 3 от Регламент (ЕС) 2019/1111, след като не е установено от молителя дали са осигурени подходящи условия за гарантиране на защитата на детето след неговото връщане в държавата по обичайното му местопребиваване, следва, че съобразно с висшия интерес на детето, за който съдът следи служебно, следва да се откаже неговото връщане.
Връщането на дете, съгласно чл. 20 от Хагската конвенция, не трябва да противоречи на основните принципи на Република България за защита на правата на човека и свободите, които включват защита на най-добрия интерес на детето; неговото право да бъде изслушано в процеса, който засяга неговите права, съгласно българското и международното право; забрана на дискриминация; право на семеен живот, включващо право на поддържане на връзка с двамата родители. Детето А. А., родено на ******** г., не е навършило възрастта за изслушване, която да позволява да се зачете неговото мнение – арг. от чл. 15, ал. 2 ЗЗДт.
Най – добрият интерес на детето е дефиниран с нормата на §1, т. 5 от ДР на ЗЗДт и изисква преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Предвид конкретиката на случая и установеното от извършеното социално проучване, обективирано в приетите по делото социални доклади, и ниската възраст на детето, съдът намира, че съществува неяснота относно това ще бъде ли защитен най – добрият интерес на малолетното дете при връщането му в Република Турция и дали няма да се постави в по - неблагоприятна за него среда, от тази, в която пребивава на територията на Република България.
Правото на детето на лични отношения с родителя, който не го отглежда и възпитава преимуществено, ще бъде реализирано с постановяване на решенията по делата, заведени между страните за прекратяване на брака им, и последиците от това относно упражняване на родителски права, местоживеене и режим на лични контакти, с детето А. А..
Съобразно изложеното настоящият съд обосновава краен извод, че молбата за връщането на детето А.Х. А. в Република Турция, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
4
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответницата З. А., възлизащи на сумата от 1 200.00 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 51 от делото).
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. А., роден на ********** г. в Република Турция, живущ в Турция, постъпила чрез Министерството на правосъдието на Република България, като Централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца - за връщането на детето А.Х. А., ЕГН **********, в Република Турция, като неоснователна.