Решение № 178 от 22.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Варна, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.ичка Д. Славкова

Членове:

Жулиета Г. Шопова

Светлозар Г. Георгиев при участието на секретаря Дебора Н. И.ова в присъствието на прокурора М. В. С. като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно административно наказателно дело № 20223100600611 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба срещу постановеното на 21.04.2022г. по НАХД № 1093/22г. от Варненски районен съд, решение, с което обв. И. К.

С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК, за това, че на 17.09.2021 г. в гр. Варна потвърдил неистина - че е изгубил Свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издадено на ******** г. от МВР - Варна на негово име, в писмена декларация с p e r. № 993/17.09.2021 г., която по силата на постановление на Министерския съвет - чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с постановление на Министерски съвет № 13 от 08.02.2010 г., се дава пред орган на властта - Началника на Сектор „Пътна полиция" на ОД на МВР - Варна, за удостоверяване истинността на някои обстоятелств.

На основание чл. 78а НК деецът е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева.

Недоволен от постановената присъда е останал обв. С., който чрез защитника си, адв. В. В. го e обжалвал в срок, считайки, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал.

2 от НК.

Представителят на Окръжна Прокуратура Варна изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, а наложеното наказание справедливо.

След преценка на доводите на жалбоподателя и неговия защитник, както и след 1 цялостна служебна проверка на решението на основание чл. 313 и 314 НПК, настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови атакувания акт, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа и правна страна, че

Обвиняемият И. К. С. бил правоспособен водач на МПС и притежавал Свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********. издадено на ******** г. от МВР Варна на негово име. При посещение в Република Румъния през месец юли 2021 г. същото било отнето от компетентните румънски полицейски органи, като му била наложена забрана за шофиране на територията на страната за срок от 90 дни, считано от 08.07.2021 г. Обвиняемият решил да се сдобие с ново СУМПС като обяви отнетото в Румъния за изгубено.

В изпълнение на решението си на 17.09.2021 г. обвиняемият се явил в сградата на Сектор „Пътна полиция на ОД на МВР - Варна, където саморъчно попълнил писмена декларация с per. № 993/17.09.2021 г., която по силата на постановление на Министерския съвет - чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с постановление на Министерски съвет № 13 от 08.02.2010 г., се дава пред орган на властта - Началника на Сектор „Пътна полиция" на ОД на МВР - Варна, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В декларацията обв. С. потвърдил неистина, а именно, че при неясни за него обстоятелства е изгубил Свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издадено на ******** г. от МВР - Варна на негово име.

Обвиняемият подписал декларацията и я предал на св. Румяна Христова Момчилова, която тогава била на смяна като системен оператор на гише в салона за обслужване на граждани в Сектор „Пътна полиция" на ОД на МВР- Варна.

Правилно ВРС е приел, че при така установената фактическа обстановка от правна страна с деянието си обв. И. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, тъй като на 17.09.2021 г. в гр. Варна потвърдил неистина - че е изгубил Свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издадено на ******** г. от МВР - Варна на негово име, в писмена декларация с per. № 993/17.09.2021 г., която по силата на постановление на Министерския съвет - чл.

17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с постановление на Министерски съвет № 13 от 08.02.2010 г., се дава пред орган на властта - Началника на Сектор „Пътна полиция" на ОД на МВР - Варна, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.

Описаната фактическа обстановка е безспорно установена.

Съдът е изложил подробни мотиви обосноваващи направените правни изводи. Правилно е прието, че изпълнителното деяние се изразя в потвърждаване на неистината, т. е. действие при което деецът отразява в декларацията, определени факти и обстоятелства с правно значение.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действия- заявяване на невярните обстоятелства в инкриминираната декларация и нейното подписване.

Подаването и се изисква по силата на Правилник за издаване на български документи за самоличност, приет с Постановление на Министерския съвет на Р.България и пред 2 съответните органи на властта за обявяване на факта, че съответния документ е откраднат.

Правилна е преценката на първоинстанционният съд, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с оглед установените обстоятелства , че обв. С. е съзнавал потвърждаването на неистина в описаната декларация, а именно че е изгубил свидетелството за управление на МПС, въпреки, че знаел, че СУМПС му е отнето от компетентните румънски органи.

Правилно, след като е преценил, че са налице основанията на чл. 78а от НК, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“ в минимален размер.

Изводите си съдът е основал на съвкупна и изчерпателно мотивирана преценка на приобщените по реда на НПК към материалите по делото и относими към предмета на доказване обстоятелства.

Първоинстанционият съд е изградил вътрешното си убеждение в условията на непосредственост, като е направил необходимото за обективното, пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелства по делото и за осигуряване разкрИ.ето на обективната истина. Кредитираните от съда доказателства се характеризират с обективност, безпротиворечивост и синхронност и са достатъчни за безспорното установяване на обстоятелствата по чл. 102 НПК. Деянието правилно е квалифицирано чл. 313 ал.1 от НК. Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция: фактическата обстановка е правилно установена, а правната квалификация на деянията – законосъобразна. След надлежното установяване на изискуемите предпоставки, законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 78а от НК.

Настоящият съдебен състав намира несъстоятелен доводът на защитата на обвиняемия, че следва да се приложи разпоредбатана чл. 9 ал. 2 от НК.

Касае се за официален документ, приравнен с документ за самоличност. Деянието не е нито малозначително, нито с незначителна обществена опасност.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 336 от НПК, съставът на ВОС РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО РЕШЕНИЕТО на Варненски районен съд, постановена на 21.04.2022г. по НАХД № 1093/22г по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4