Решение № 6124 от 08.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6124 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100502610 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20129267/13.09.2024 г. по гр.д. № 14649/2021 г. по описа на СРС, 39 състав е отхвърлен предявения от Д. И. К. против С. Б. Я. иск с правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с искане ЧСИ С. Б. Я. да бъде осъден да заплати на Д. И.

К. сумата от 326,09 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20158440403572, която сума включва: сумата от 70 лева такса за проучване на имуществото, сумата от 105 лева платени такси към банката за теглене на пенсия от гише за периода от 14.01.2021 г. – 12.03.2021 г., сумата от 25 лева държавна такса за жалба пред СГС, сумата от 112,58 лева, удържана за несвоевременно вдигане на запора, сумата от 13.51 лева, представляваща пропорционална такса, удържана за несвоевременно вдигане на запора.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25021386/07.10.2024 г. (пощенско клеймо от 03.10.2024 г.), подадена от Д. И.

К., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът поддържа, че съдът не се е произнесъл и обсъдил 1 всички приложени доказателства по делото, не е посочил кои приема и защо и кои доказателства не приема и защо. Нямало и произнасяне по искания в исковата молба и допълнения към нея за установяване на конкретни доказателства и факти, касаещи хода на делото и изходът от правния спор. От доказателствата по делото било видно, че официално е получила отговора на ответника, но не и доказателствата към него, за да може да вземе становище по него. След изслушване на съдебно-счетоводната експертиза, въззивницата установила драстични разминавания, поради което в съдебно заседание е поискала фактури от 09.05.2022 г. да бъдат обявени за неистински по реда на ГПК. Съдът неправилно отказал да бъдат изискани от ЧСИ Я. фактури, но не била и извършена процедура по прогласяване на неистинността им. Съдът ги е кредитирал без да обоснове защо кредитира тях и защо не кредитира фактурата, издадена на взискателя и отговора на вещото лице какви разноски са направени по изпълнителното дело. Посочва, че относно разноските по изпълнителното дело изрично била поискала в исковата молба ответникът да бъде задължен да даде обяснение как са формирани разноските. След това искането било поддържано с друга молба, но нямало произнасяне на съда.

Поддържа, че в коментираните фактури от 09.05.2022 г. нямало начислена такса от 20 лева без ДДС за образуване на изпълнително дело, поради което и образуваното изпълнително дело било незаконосъобразно. Фактурите установявали, че ЧСИ не е бил упълномощаван от взискателя, за каквито и да било действия спрямо въззивницата, а само да бъде поканена да изплати дълга си. Ответникът бил признал, че е действал извън упълномощаването, като е начислил такса за проучване на имуществото, но това били обстоятелства, които не били обсъдени от съда. Останалите такси били начислени самоволно от съдебния изпълнител, а по отношение на други такси била възразила, но нямало отговор. Съдът не се бил произнесъл дали законосъобразно е наложен запор. Нямало други предпримани действия и затова изпълнителното дело било прекратено на 27.10.2017 г., но независимо от това на 07.03.2018 г. бил наложен запор. След което отново не били предприемани действия, но ЧСИ не вдигал запора. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25003022/28.02.2025 г. от въззиваемия С. Б. Я., с който заявява, че я 2 оспорва. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 14649/2021 г. по описа на СРС, 39 състав е образувано по искова молба, подадена от Д. И. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители, във връзка с чл. 441 от ГПК, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите против С. Б. Я..

Ищцата твърди, че на 05.11.2015 г. получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20158440403572. Твърди, че на 16.11.2015 г. внесла 100 лева и входирала уведомление и приложила храт, ме ще внася по 100 лева на месец. Впоследствие установила, че с молба от 21.01.2015 г. адв. Ц. образувал изпълнително дело и в адвокатското пълномощно указал да й се връчи покана за доброволно изпълнение и само при отказ да се пристъпи към другите способи. Нямало изрично искане от взискателя да й се прави проучване на имуществото. Въпреки че била предприела доброволни действия за ицпълнение съдебният изпълнител Я. направил справки, които не били поискани от взискателя. Твърди, че подала възражение от 05.11.2015 г. срещу формиране на таксите в резултат на непоисканото проучване. Твърди, че неправилно в поканата за доброволно изпълнение било записано, че дължи суми на държавата, но те били частично погасени по давност, а сумата от 35,81 лева платила и това обяснила с уведомление от 19.01.2016 г. Въпреки това нямало произнасяне по възражението и искането ЧСИ да преизчисли таксата съобразно този факт. По това възражение нямало произнасяне. Внасяла суми и твърди, че била погасила задължението и не гледала изпълнителното дело от 2018 – 2019 г.

Във връзка с непроизнасянето по възражението подала жалба за бавност, за което платила 25 лева. На 30.05.2018 г. й се обадили от кантората и се запознала с разпореждане на ЧСИ, с което й били поискани 48 лева. Подала допълнение към жалбата, като оспорила и тези суми. Установила, че я е посещавал служител на ЧСИ Я., за да й връчи книжа, но не я бил открил.

3

Оспорва посещенията на куриер. После получила съобщение, че жалбата й се връща. Твърди, че през м. март 2018 г. не можела да изтегли инвалидната си пенсия, защото картата й била блокирана. При справка била уведомена, че върху сметката й бил наложен запор до размер на 112 лева (която тя не дължала) и била уведомена, че може да тегли само на гише. Освен това, след налагането на запора не били предприемани други изпълнителни действия, поради което и делото подлежало на прекратяване, но въпреки това запорът не бил вдигнат. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобрази действия в изпълнителното производство в общ размер на 326,09 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който С. Б.

Я. оспорва предявения иск. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира направените по делото разноски.

С Определение № 278/19.05.2021 г. като трети лица помагачи на страната на ответника са конституирани ЗД „Евро Инс“ АД и Мелпомена ООД, които не са заявили становище по изложените твърдения, както и не са изложили становище по съществото на спора.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Отговорността на съдебния изпълнител отговаря за вреди, които е причинил неправомерно при изпълнение на своята дейност (чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители). Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи действие на частен 4 съдебен изпълнител при, по повод или във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия при осъществяване на принудителното изпълнение, противоправност на действията или бездействията, причинени имуществени или неимуществени вреди, както и причинно – следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите вината на частния съдебен изпълнител се предполага до установяване на противното.

Трайната съдебна практика по чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители (решение № 264/08.04.2010 г. по гр. д. № 474/09 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 120/08.07.2011 г. по т. д. № 1123/10 на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 281 от 10.12.2014 г. по гр. д. № 3219/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО и други) е приела, че пасивно легитимирани да отговарят по този иск са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност.

Определящ е вида дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Неправомерно е действието на съдебния изпълнител, ако то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или ако не са налице предпоставки за това. Бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на закона или въпреки направеното искане за това, макар и да са налице условията за извършването му. Действието или бездействието могат да бъдат осъществени в рамките на образувано изпълнително производство. Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства е, че изпълнително дело № 3572/2015 по описа на ЧСИ С. Я. е образувано по молба вх.№ 045469/21.10.2015 г., подадена от Х.Д.Й. и К.Р.Й. въз основа на изпълнителен лист от 15.10.2015 г. по гр.д. № 56729/2009 г. по описа на СРС, 43 състав. Установява се, че с изпълнителния лист Д. И. К. е осъдена да заплати на Х.Д.Й. и К.Р.Й. сумата от 300 лева разноски. В молбата си взискателите са направили искане да бъде изпратена призовка за доброволно изпълнение и при липса на такова да бъдат предприети други способи за изпълнение. В изпълнение на направеното от взискателя искане съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело като едновременно с изпращане на призовка за доброволно изпълнение е постановил извършване на справки във 5 връзка с имуществото на длъжника.

Действително съгласно чл. 426, ал. 4 от ГПК е посочено, че взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото съС.ие на длъжника, да прави справки и да изисква документи. Тази възможност на взискателя е свързана с необходимостта да посочи изпълнителен способ, чрез който да бъде събрана дължимата сума. В конкретния случай, обаче, в молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен изпълнителен способ, а е направено общо искане да се предприемат способи за принудително изпълнение. Извършването на справки само по себе си не представлява действие по принудително изпълнение и при липсата на изрично възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител не може сам да предприеме предвидените в закона изпълнителни способи, поради което и не може да представлява действие, с което на ищцата са причинени вреди.

Не е спорно между страните, че след получаване на призовка за доброволно изпълнение ищцата е започнала да плаща доброволно суми, поради което и не е било налице основание взискателят да посочва способи за изпълнение. Не е спорно, а и се установява, че по молба на взискателя Х.Д.Й. е наложен запор върху банкова сметка на ищцата в Банка ДСК ЕАД до размер на сумата от 112,58 лева. Неоснователен е доводът на въззивника, че запорът е наложен след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.