Решение № 54 от 20.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Велико Търново, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за възобновяване № 20264000600038 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Делото е образувано по искане на И.Ф.Главен прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 687/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен и НОХД № 1258/2024год. по описа на Районен съдгр.Плевен, на основание чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК.

В искането за възобновяване се твърди, че при постановяване на присъда рег.№ 64/11.05.2025год. по НОХД № 1258/2024год. по описа на Районен съд-гр.Плевен, потвърдена с решение рег.№ 228/13.11.2025год., постановено по ВНОХД № 687/2025год по описа на Окръжен съд-гр.Плевен, с която подсъдимият Н. Й. М. е признат за виновен за извършено на 30.10.2021год. престъпление по чл.325в ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК са му наложени наказания една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок, и глоба в размер на 1000 лева, са допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК.

Излагат се съображения, че при определяне на наказанието е допуснато съществено нарушение на материалния закон по чл.348 ал.1 т.1 от 1

НПК, тъй като неправилно е приложена разпоредбата на чл.66 ал. 1 от НК.

Посочва се, че нарушението е било констатирано от въззивния съд, тъй като Н. Й. М. е осъждан многократно, включително на лишаване от свобода с ефективно изтърпяване на наказанието и не е реабилитиран, но нарушението не е отстранено, поради липса на съответен протест и жалба от частните обвинители.

Освен това се излагат съображения, че е допуснато и съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е отчел част от смекчаващите отговорността обстоятелства, не е отчел всички налични отегчаващи отговорността обстоятелства и наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, и на целите на чл.36 от НК, като по отношение на осъдения е проявено неоправдано снизхождение, защото наказанието е определено към минималния предвиден в закона размер.

Иска се Великотърновският апелативен съд да възобнови ВНОХД № 687/2025год. на Окръжен съд- гр.Плевен и НОХД № 1258/2024год. на Районен съд- гр.Плевен, да отмени постановените по тях въззивно решение peг. № 228/13.11.2025 год. и първоинстанционна присъда per. № 64/11.06.2025год. и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура поддържа направеното искане за възобновяване на делото по изложените в искането съображения и моли съда да го уважи.

Адвокат Н. Я. от АК-Плевен, който е упълномощен защитник на осъдения Н. Й. М., изразява становище, че с оглед разпоредбата на чл.173 ал.15 от ЗСВ, след 21.07.2025год. Б. С. не е легитимен да изпълнява функциите на Главен прокурор на Република България и не е компетентен да прави искания по чл.420 ал.1 от НПК, включително и чрез делегиране на тези функции на заместник - главни прокурори, поради което счита, че образуваното производството по възобновяване следва да бъде прекратено.

По същество защитникът на осъдения оспорва искането за възобновяване и моли Великотърновският апелативен съд да го остави без уважение, като излага съображения, че няма нововъзникнали факти, които не са били известни на решаващите съдилища, поради което според адвокат Я. визираните в чл.422 от НПК предпоставки не са налице. Освен това защитникът на осъдения посочва, че подаденото искане за възобновяване на наказателното дело се явява един извънреден способ за преразглеждане на изводите на решаващите съдилища с оглед позицията, изразена от страна на прокуратурата и в този смисъл моли искането да се остави без уважение.

2

Осъденият Н. Й. М. е бил редовно призован за проведеното по делото открито съдебно заседание във Великотърновския апелативен съд, но не се е явил без да посочи уважителни причини за неявяването си и не е участвал лично в заседанието, а само чрез упълномощения му защитник адвокат Я..

Великотърновският апелативен съд, като съобрази становищата на страните и извърши проверка за допустимостта и основателността на искането за възобновяване в пределите на правомощията си, съгласно чл.426 вр. с чл.347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба или протест на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от лице, което притежава активна процесуална легитимация по чл.420 ал.1 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Искането за възобновяване не е в интерес на осъденото лице и е направено в законоустановения шестмесечен срок по 421 ал.1 от НПК.

Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд намира за неоснователно направеното от защитника на осъдения възражение за недопустимост на искането за възобновяване, по съображения, че след 21.07.2025год. Б. С. е нелегитимен да изпълнява функциите на главен прокурор на Република България по силата на разпоредбата на чл.173 ал.15 от Закона за съдебната власт, в сила от 21.01.2025год., поради което, според защитника, към момента на подаване на искането за възобновяване Б. С. не е бил компетентен да подава искания по чл.420 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателни дела като изпълняващ функциите главен прокурор нито лично, нито да делегира функциите на главен прокурор на заместник - главни прокурори.

Искането за възобновяване е заведено с вх. № 3243/12.12.2025год. на ГП, изпратено е на Районен съд-гр.Плевен с писмо вх. № 1366/15.12.2025год. на ВКП и е заведено с вх.№ 40168/16.12.2025год. по описа на деловодството на Районен съд-гр.Плевен.

За И.Ф.Главен прокурор на Република България, искането за възобновяване е подписано от В. С.-заместник на Главния прокурор при ВКП, оправомощена да изпълнява правомощията на главния прокурор от 10.12.2025год. до 12.12.2025год. със Заповед РД-05-4552/01.12.2025г., издадена на основание чл.330 ал.1, чл.167 ал.1 т.1 и чл.168 ал. 7 от Закона за съдебната власт от Б. Б. С.- И.Ф. Главен прокурор на Република България.

По предложение на Пленума на Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване на И. Г. от длъжността „главен прокурор“ на Република България, с Указ № 95/15.06.2023год. на Президента на Република България, 3 на основание чл.129 ал.3 т.5 от Конституцията на Република България, И. Г. е освободен от длъжността „главен прокурор“.

С решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 21 от 16.06.2023год., т.1.1., на основание чл.175 ал.4 изр.2 от Закона за съдебната власт, за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“ е определен тогавашния заместник на главния прокурор по разследването и директор на Националната следствена служба Б. Б. С., „считано от датата на вземане на решението до встъпване в длъжност на нов Главен прокурор на Република България“.

Със ЗИД на Закона за съдебната власт, обн. ДВ бр. от 2025год., в сила от 21.01.2025год., е приета нова алинея 15 на член 173 от ЗСВ, която разпоредба гласи: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите.“ В преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗСВ, обн.

ДВ бр.6 от 2025год., няма предвидена разпоредба, указваща дали и по какъв начин разпоредбата на чл.173 ал.15 от ЗСВ следва да се прилага и по отношение на заварените случай на лица, определени преди влизане в сила на този закон, за временно изпълняващи функции на главен прокурор и председател на Върховния административен съд (каквито е имало определени към 21.01.2025год.).

Според настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, при граматическо (езиково), логическо и систематично тълкуване на нормата на чл.173 ал.15 от ЗСВ се извежда извод, че непосредствен адресат на тази норма, в правомощията на който влиза прилагането й, е Висшия съдебен съвет.

Систематично разпоредбата на ал.15 на чл.173 от ЗСВ е част от законовата регламентация на процедурата за избор на ръководители на върховните органи на съдебната власт (Председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор), организирането и провеждането на която е от компетентността на Висшия съдебен съвет.

Обсъжданата правна норма предвижда предпоставки, при наличието на които ВСС, съобразно правомощията си, е длъжен да определи временно изпълняващ функциите на председател на ВКС, председател на ВАС или главен прокурор. В същото време, при определянето от кадровия орган на лицата, които временно ще изпълняват тези функции, законът задължава ВСС да спази следното условие, представляващо отрицателна законова предпоставка, а именно условието, че едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите. Въпреки непрецизната езикова формулировка на нормата на чл.173 ал.15 от ЗСВ, при тълкуването й се извежда извод, че адресата на тази норма, натоварен с 4 приложението й, е ВСС, а предвиденото като ограничение условие: едно и също лице да няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите, не представлява мандат по смисъла на закона, с изтичането на който ex lege да се прекратяват правомощията на лицата, определени временно да изпълняват функциите на председател на ВКС, председател на ВАС или главен прокурор до избора на титуляри на тези длъжности. Ако в решението на ВСС, с което лицата са определени да изпълняват тези функции, не е изрично посочено, че оправомощаването е за срок до 6 месеца, прекратяването на правомощията им преди назначаването на нов председател на ВКС, председател на ВАС или главен прокурор, може да стане само въз основа на друго решение на Висшия съдебен съвет.

В конкретния случай, с горепосоченото решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 21 от 16.06.2023год., което представлява индивидуален административен акт, който е влязъл в сила, Б. Б.

С. е определен да изпълнява функциите на главен прокурор на Република България до встъпване в длъжност на нов Главен прокурор на Република България.

В последствие, след изменението на ЗСВ обн. ДВ бр.6 от 2025год. и влизането в сила на разпоредбата на чл.173 ал.15 от ЗСВ, с решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 31 от 24.09.2025год., в т.26.1. е прието за установено, че Б. Б. С. е определен за изпълняващ „функциите главен прокурор на Република България“ по силата на влязъл в сила административен акт- решение на ПК на ВСС по протокол № 21 от 16.06.2023год., т.1.1.

В т.26.2. на решението по протокол № 31 от 24.09.2025год., ПК на ВСС приема за неприложима разпоредбата на чл.173 ал.15 от ЗСВ спрямо възникналото правоотношение по силата на влязлото в сила решение на ПК на ВСС по протокол № 21 от 16.06.2023год., т.1.1.