Решение № 112 от 21.10.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Велико Търново, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20244001000111 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 49/22.04.2024 год., постановено по т. д. № 81/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд е осъдена, на основание чл. 432 от КЗ „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на А. Г. М., ЕГН ********** от с. Комарево, Общ. Долна Митрополия, *******, сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 14.01.2023 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от 40 000 лв., считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв., като неоснователен и недоказан.

Със същото решение, на основание чл. 432 от КЗ „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на А. Г. М., ЕГН ********** от с. Комарево, Общ. Долна Митрополия, *******, сумата от 377.40 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпилото на 14.01.2023 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от 1

377.40 лв., считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е осъдена „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 1 650 лв., както и разноски за вещи лица в размер на 800 лв. Осъдена е „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. П. Б. Д. от гр. София, пл. „************, сумата в размер на 3 925 лв., представляваща адв. възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред Плевенски окръжен съд. Осъдена е, на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК А. Г. М., ЕГН ********** от с. Комарево, Общ. Долна Митрополия, ******* да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67А, разноски по делото в размер на 1 552.67 лв.

Постъпила е въззивна жалба от А. Г. М., ЕГН ********** от с. Комарево, Общ. Долна Митрополия, *******, със съд. адрес: гр. София, ************, чрез адв. Н. Д. от АК – Шумен против Решение № 49/22.04.2024 год., постановено по гр. д. № 81/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в отхвърлителната му част над сумата от 40 000 лв. е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено с оглед принципа на справедливостта и трайната съдебна практика, както и при определяне на обезщетението не били съобразени конкретните в случая обстоятелства, икономическата конюнктура в страната и продължителността на оздравителния процес. Освен това присъденото обезщетение не съответствало на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди. Не били съобразени и застрахователните лимити.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в пълно претендирания размер от 80 000 лв. – неимуществени вреди, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновско шосе" № 67А, представлявано от В. И., П. Д. и М. Д. – изп. директори, чрез адв. Н. М. от АК – Плевен.

В същият се излага, че въззивната жалба е недопустима и неоснователна. Излага се, че първоинстанционният е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Правилно бил обсъдил всички доказателства събрани по делото и ги бил взел предвид при постановяване на решението. Счита възражението за заниженост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за неоснователно и необосновано.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД 2 критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 40 000 лв., а обезщетението за претърпените имуществени вреди в размер на сумата от 377.40 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 02.03.2023 3 г. А. Г. М. е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 40 000 лв. и в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да се приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – Д. Г. С. е причинил на А. Г. М. телесни увреждания: фрактура (счупване) на дясната ключица, контузия в областта на дясна раменна става и горен десен квадрант на гръден кош и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от Д. Г. С., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ:

„Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.

Не се поддържа и възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД) релевирано в първоинстанционното производство.

От гласните доказателствени средства (показанията на св. Г. К. - дъщеря на ищцата) се установява, че ищцата след катастрофата се променила, не била тази жената, която била преди – усмихната. Сега я било страх да ходи дори по тротоара, както и да се вози в автомобил. В следствие на травмата претърпяла две оперативни намеси – едната за поставяне на игла, а в последствие и за наместване на иглата. Наложило се свидетелката да я обслужва. Болките й били интензивни. Приемала болкоуспокояващи лекарства. И към настоящия момент изпитвала болки, особено при промяна на времето.

Заключението на допуснатата и изслушана допълнителна съдебно-медицинска експертиза се установява, че фрактурата на дясната ключица е довела до трайно затруднение 4 на движенията на десен горен крайник за срок от около един и половина месец при нормален оздравителен процес, като при ищцата възстановяването е продължило по-дълго от обичайното поради настъпили усложнения, а останалите описани в медицинската документация травматични увреждания са мекотъканни и в своята съвкупност следва да се преценяват като причинили болка и страдание, като периода за спонтанното им възстановяване е 7-10 дни след травмата. Вещото лице дава заключение, че при ищцата налице остатъчни последици от получените увреждания - установен е първично зараснал оперативен цикатрикс с дължина 5,5 см по хода на дясната ключица в средната й трета, без особености; флексията (сгъване) в раменната става е намалена с 10 градуса спрямо другия крайник и болезнена в крайните фази и абдукцията (отвеждане) в раменната става е придружена от болка след 90 градуса и ограничена с 30 градуса спрямо другия крайник.