Решение № 217 от 29.10.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Смолян, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500305 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20/19.04.2024г., постановено по гр.д.№ 53/2023г.по описа на Районен съдЧ., с което е отхвърлен предявения иск за делба от М. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес с.К., общ. Г., обл. Б. и К. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.А., ул.„П.“ №1, чрез пълномощника им адв. Л. С.

АК - Пловдив, срещу П. М. Ч. ЕГН ********** и А. М. Ч. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.Ч., ул. „П.Д.П.“№25, по отношение на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение – жилище,апартамент, с площ 98,10 кв.м. по одобрените КККР на гр.Ч., с адрес: гр.Ч., ул. „П.Д.П.“ №25, ет.0, ведно с припадащите му се 406/3654 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Ч. с площ 3295 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при следните квоти: за жилището - 2/6 ид.ч. за М. Х. Д.; 2/6 ид.ч. за К. Х. Д.; 1/6 ид.ч. за П. М. Ч. и 1/6 ид. част за А. М. Ч.; за земята - 4/24 ид.ч. за М. Х. Д.; 4/24 ид.ч. за К. Х. Д.; 14/24 ид.ч. за П. М. Ч. и 14/24 ид. част за А.

М. Ч., катонеоснователен и недоказан. Отменено е протоколно определение от 19.03.2024 г., в частта, с която е даден ход на устните състезания по искането по чл. 344, ал.2 от ГПК от М. Х. Д. с ЕГН ********** и К. Х. Д. с ЕГН ********** за осъждане на П. М. Ч. и А. М. Ч. всеки от тях да заплаща, както следва: 1) по 100 лева обезщетение /или общо 200 лева/ – наем на М. Х. Д., считано от подаване на исковата молба - 06.04.2023 год., ведно с лихвата за всяка просрочена вноска до влизане в сила на решението за делба и 2) по 100 лева обезщетение /или общо 200 лева/ – наем на К. Х. Д., считано от подаване на исковата молба - 06.04.2023 год., ведно с лихвата за всяка просрочена вноска до влизане в сила на решението за делба, като е оставено това искане без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази част.Оставено е без разглеждане 1 искането на М. Х. Д. с ЕГН ********** и К. Х. Д. с ЕГН ********** за осъждане на ответниците П. М. Ч. и А. М. Ч. да заплатят на ищцата М. Х. Д. обезщетение – наем за минало време за периода от 06.04.2020 год. до 06.04.2023 год., ведно със законната лихва, в размер на 1800 лева за всеки един от ответниците и да заплатят на ищеца К. Х. Д. обезщетение – наем за изминало време за периода от 06.04.2020 год. до 06.04.2023 год., ведно със законната лихва, в размер на 1800 лева за всеки един от ответниците, като недопустимо. Отхвърлено е искането с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК, заявено от ищците М. Х. Д. с ЕГН ********** и К. Х. Д. с ЕГН ********** срещу ответниците П. М. Ч. ЕГН ********** и А. М. Ч. с ЕГН ********** за определяне на месечно обезщетение, под формата на наем, които ответниците да заплащат на ищците за ползване на имота, съобразно притежаваните от тях идеални части от имота, предмет на делбата, считано от влизане в сила на решението за допускане на делба до влизане в сила на решението по извършването й,като неоснователно. Осъдени са М. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес с.К., общ. Г., обл. Б. и К. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.А., ул. „П.“ №1, да заплатят на П. М. Ч. ЕГН **********, с адрес гр.Ч., ул. „П.Д.П.“ №25, сумата в размер на 1500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдени са М. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес с.К., общ. Г., обл. Б. и К. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.А., ул. „П.“ №1, да заплатят на А. М. Ч. с ЕГН **********, с адрес гр.Ч., ул.„П.Д.П.“ №25, сумата в размер на 1250 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдени са М. Х. Д. с ЕГН ********** и К. Х. Д. с ЕГН ********** да заплатят държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РСЧ. в размер на 100,00 лева, съгласно чл. 9 от ТДТГПК.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2646/10.06.2025г. от М. Х. Д. и К.

Х. Д. , чрез пълномощника им адв. Л. С. от АК- Пловдив с оплаквания за неправилност, поради нарушение на процесуалния и материален закон. Излагат се доводи, че ищците са били лишени от възможността и правото да съберат и представят доказателства в защита на своята позиция,тъй като в третото по ред заседание са представили писмени доказателства, които районният съд е отказал да приеме, позовавайки се на чл.146, 147, 148 от ГПК, които разпоредби не са пречка за събирането на доказателства. В следващите заседания съдът по своя инициатива е събирал доказателства, като съдебните заседания са отлагани по други причини. Твърди се, че съдът изцяло е посветил мотивите си на доказване на тезата за придобивна давност, като едностранно е анализирал доказателствата без да анализира доводите на ищците . В случая липсва придобивна давност, тъй като тя е била многократно прекъсвана, както и липсва намерение за своене. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно интерпретиране на фактите, което е довело до необосновани крайни изводи. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен иска за делба и акцесорните искове.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1955/10.07.2024г. от А. М. Ч. и П. М., чрез пълномощника им адв.И. С., с който се оспорва същата като неоснователна. Във въззивната жалба е посочено, че се обжалва първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за делта и акцесорните искове, с което е очертан предмета на обжалване само относно отхвърлителната част от решението, а в частта, с която е отменено протоколно определение от 19.03.2024г., с което е даден ход по същество по искането по чл.344, ал.2 от ГПК и същото е оставено без разглеждане, както и е оставено без разглеждане искането за заплащане на наем за изминало време, в посочения в решението период- не са предмет на обжалване пред настоящата инстанция, поради което считат постановеното решение в тази си част за влязло в законна сила. Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба.

2

Изложените във въззивната жалба оплаквания за нарушение на процесуалния и материалния закон са изцяло бланкетни и не са подкрепени с правни доводи. Неоснователни са твърденията, че съдът е лишил ищците от възможността и правото им да съберат и представят доказателства в защита на своята позиция. В случая са представените множество доказателства без опис в третото по ред заседание, проведено на 09.11.2023г., като в предходните две съдебни заседания искане за представяне на писмени доказателства от ищцовата страна не са правени. Явно е непознаването на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ГПК от страна на ищците, което от тяхна страна се сочи като нарушение на материалния и процесуалния закон от съда. В жалбата си ищците се опитват да извлекат полза от собственото си незаконосъобразно поведение, изразявайки недоволството си от поведението на съда. Правилно районният съд не е приел представените доказателства, като се мотивира с разпоредбите на чл.146, ал.З ГПК и неналичието на предпоставките на чл.147 от ГПК.

Неоснователно е и оплакването, че съдът по свой почин е събирал доказателства, като е назначил СОЕ. Тази инициатива е предприета от съда, за да събере доказателства в подкрепа на искането на ищците, по чл.344, ал.2 от ГПК, което искане, за да защитят претенцията си ищците е следвало да осъществят, но не са го направили. С постановеното решение съдът правилно и законосъобразно е анализирал всички приети по делото доказателства, като е подкрепил крайният си извод със събраните писмените и гласните доказателства и с посочване на съдебна практика. Неоснователни са оплакванията, че съдът е подходил тенденциозно и едностранно е обсъдил доказателствата само на ответната страна. В жалбата се сочи, че липсва придобивна давност и че същата била многократно прекъсвана, както и че лисва намерение за своене, без да се обосновават тези твърдения. С оглед бланкетните и напълно голословни оплаквания въззивната жалба е неоснователна. Ищците,освен заплащането на данъци за имота, което правилно не е прието от съда като доказателство за наличието на право на собственост върху процесиите имоти, не навеждат друго съображение в подкрепа на оспорването си, което се дължи на липсата на такива доказателства, които да обосновават изключване на владението и намерението за своене от А. Ч. върху процесния имот. Според трайната съдебна практика плащането на данъци за недвижим имот е административно задължение и не доказва права на собственост върху същия. Районният съд е анализирал всички доказателства по делото и е достигнал до правилния извод за неоснователност на иска за делба и акцесорните искове. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите чрез пълномощника си адв. С. поддържат жалбата си.

Въззиваемите чрез пълномощника си адв.С. оспорват въззивната жалба и поддържат отговора й.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказатеелства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна , срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна , а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с предявен от М. Х. Д. и К. Х. Д. срещу П. М. Ч. и А. М. Ч. иск за делба на наследствен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,. находящ се в гр.Ч. ул.“П.Д.П.“ № 25, етаж 0, с предназначение жилище, апартамент с площ от 3

98,10 кв.м., ведно с припадащите му се 406/3654 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по одобрените КККР на гр.Ч. с площ 3295 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при следните квоти: за жилището по 2/6 ид.ч. за М. Х. Д. и за К. Х. Д. и по 1/6 ид.ч. за П. М. Ч. и за А. М. Ч.,а за земята по 4/24 ид.ч. за М. Х. Д. и за К. Х. Д. и по 14/24 ид.ч. за П. М. Ч. и за А. М. Ч.. Ищците са предявили и осъдителен иск да бъдат осъдени ответниците да заплатят на всеки от тях обезщетение за лишаване от ползване на посочените по-горе съсобствени имоти в размер на по 1800 лева наем за минало време за периода от 06.04.2020 год. до 06.04.2023 год., ведно със законната лихва, както и да бъдат осъдени ответниците всеки от тях да заплаща на всеки от ищците по 100 лева обезщетение /или общо 200 лева/ – наем на М. Х. Д., считано от 06.04.2023 год., ведно с лихвата за всяка просрочена вноска общо 200 лева – наем на К. Х. Д.,считано от 06.04.2023 год., ведно с лихвата за всяка просрочена вноска. В молба-уточнение с сх.№ 1424/23.05.2024г. ищците сочат, че искането за заплащане на обезщетение за наем, считано от датата на завеждане на исковата молба- 06.04.2023г. представлява привременна мярка по смисъла на чл.344 ал.2 от ГПК.

От фактическа страна се установява следното:

Ищците М. Х. Д. и К. Х. Д. са законни наследници- деца на Х.К. Д., починал на 09.07.2005г., който приживе е имал сключен втори граждански брак на 10.05.1981г. с майката на ответниците П. М. Ч. и А. М. Ч.-М. А.а Д., починала на 15.11.2004г. , което се установява от представените удостоверения за наследници изх.№ 323/11.12.2013г. и изх.№ 95/08.04.2016г.и удостоверение изх.№ 20-00-2824/02.06.2023г., удостоверяващо сключения граждански брак.

Със заповед №71/24.03.1986 год. на Председателя на ОНС– Ч. и договор за ОПС от 23.04.1986г. на М. А.а Д. по време на брака й с Х.К. Д. е отстъпено право на строеж върху държавна земя,съставляваща 1/24 ид.ч. от парцел * /петно №4/ в кв.26 по рег.план на гр.Ч., а със Заповед №70/24.03.1986 год. на Председателя на ОНС – Ч. и договор за ОПС от 23.04.1986 год. на П. М. Ч. е отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляваща 1/24 ид.ч. от парцел * в кв.26 по регулационния план на гр.Ч..