Решение № 53 от 25.03.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Ямбол, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Гражданско дело № 20212300100203 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Ж. Т. Н. и И. Д. Н., двамата от гр.********* против ЗК „Лев инс“ АД гр.София, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на първата ищца сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на нейния съпруг Д. И. Н., законната лихва, считано от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция – 9.11.2020 г. и ведно със законната лихва върху сумата от главница и лихва по чл.492 ал.3 от КЗ, считано от датата, на която изтичат 15 работни дни, съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ – 30.11.2020 г. до окончателното изплащане и на втория ищец да заплати сумата 26 000 лв. частично предявени от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на неговия баща Д. И. Н., законната лихва, считано от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция – 9.11.2020 г. и ведно със законната лихва върху сумата от главница и лихва по чл.492 ал.3 от КЗ, считано от датата, на която изтичат 15 работни дни, съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ – 30.11.2020 г. до окончателното изплащане.

В съдебно заседание ищците направиха и съдът прие на основание чл.214 от ГПК изменение на предявените искове за обезщетения за неимуществени вреди по размер, както следва: претенцията на Ж. Т. Н. е завишена и се счита предявена за 250 000 лв. и И. Д. Н. претенцията е завишена и се счита предявена за 200 000 лв. като по отношение на исканията за законна лихва няма изменение.

Твърденията на ищците са за това, че на ******** г. на път № 1-7, км 315+816 м между гр.Елхово и ГКПП Лесово е настъпило ПТП с участници МПС марка „Ивеко“, рег.№ 1

СН 0955 АХ, управлявано от В.А.М. и застраховано в ответното дружество и товарен автомобил с влекач марка „Волво“, рег.№ СЕ 7442 ВС с полуремарке рег.№ СЕ 4689 ХТ, управляван от молдовския гражданин О.Б.. В резултат на това ПТП мигновено е настъпила смъртта на Д. И. Н., който е бил пътник на предна двойна седалка до водача, заемайки крайна дясна седалка. Относно инцидента е образувано НОХД № 386/2020 г. по описа на ЯОС. Счита се, че отговорността за настъпването на ПТП от 0******** г. е на водача на МПС с марка „Ивеко", управлявано от делинквента В.А.М., който при грубо нарушаване на правилата за двиЖ.е по пътищата, е реализирал процесното ПТП в пряко причинноследствена връзка, с което е настъпилата и минути по-късно смърт на Д. И. Н.. По образуваното за инцидента НОХД № 386/2020 г. е постановена осъдителна присъда само срещу молдовския гражданин О.Б. поради факта на настъпилата смърт на другия участник и виновен за процесното ПТП - В.А.М..

Ищците са увредени лица по смисъла на чл.478 от КЗ в качеството на наследници на починалия Н., негова преживяла съпруга и син, но ответният застраховател категорично е отказал да им изплати застрахователно обезщетение, което довело до завеждане на настоящия иск. Ищцата Ж. Н. търпи болки и страдания вследствие смъртта на съпруга си, лишена е от пълноценното и щастливо семейство, от моралната и съпружеската опора, която пострадалото лице й е давало в продълЖ.е на 30 години брачен живот. Ж. и Д. са били задружни и винаги заедно - на кафе с приятели, на почивки, на планина и море, никой никъде не е ходел без другия. Случилото се с Д. и неговата смърт оставят един траен отпечатък върху живота на Ж. - наблюдава се промяна в поведението й - напълно се е изолирала от света и постоянно плаче, посещавала е психолог в период от два месеца.

Относно преживения стрес от смъртта на баща си се изтъква, че за И. - Д. е бил не просто баща, а приятел, опора, съветник, човек на когото винаги е можел да разчита и който е бил постоянно присъствие в живота му, били са изключително близки. И. изживява изключително тежко периода след загубата на баща си, денят на катастрофата е белязан като най-трагичният в живота му. Преди инцидента И. е бил активен, борбен и силен човек, радвал се е на спокоен живот и срещи с близки и приятели, бил е щастлив. Работил е по специалността си и не е имал грижи и проблеми. След инцидента при ищецът се наблюдава наличие на негативни психологически последици - станал по-уязвим, по-неуверен и понесигурен в своите възможности, изцяло върху неговите плещи паднала грижите за майка му, която месеци наред е неподвижна и която изключително трудно изживява трагичната смърт на съпруга си. Въз основа на изложеното за ищците е налице правен интерес да предявят настоящата съдебна претенция за изплащане на обезщетенията причинените им неимуществени преди, изразяващи се в болки и страдания, както и претърпян шок и ужас от настъпилото събитие - ПТП на 0******** г., при което същите губят своя съпруг и баща.

Тъй като застрахователят и към момента не е определил обезщетение за изплащане на ищците след като те са поискали, същите претендират и присъждане на законна лихва, както следва: основание чл.429, ал.3 от КЗ от дата на депозиране на извънсъдебната претенция - 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане върху претендирана/присъдена 2 главница, както и законна лихва съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ върху размера на застрахователното обезщетение, което съгласно КЗ включва в себе си - главница и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ определена върху главницата, ако застрахователят не го е определил и изплатил в срок считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ - а именно от 30.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него ответният застраховател оспорва изцяло предявените искова като се желае отхвърлянето им и присъждане на разноските. Според ответното дружество, водачът на МПС Ивеко, с per. № СН0955АХ - В.А.М., чиято гражданска отговорност е застрахована при „ЗК ЛЕВ ИНС" АД, няма вина за настъпването на инцидента. Вината за настъпилото ПТП е изцяло на управляващия товарен автомобил с влекач марка „Волво“, рег.№ СЕ 7442 ВС - О.Б., който не само спрял управляваното от него превозно средство, но и загасил двигателя му, без да включи габаритни, аварийни или други светлини, без да сложи светлоотразителен триъгълник и уморен от изминалия ден заспал в кабината. С присъда по НОХД № 386/2020 г. от ЯОС, водачът О.Б. е осъден ефективно на 6 /шест/ години лишаване от свобода на основание за престъпление по чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б. „б", пр. 2-ро, вр. ал.1, б. „в" вр. чл.

342, ал.1 от НК във p. с чл. 58, ал.1, вр. чл. 54 от НК. По тези причини се счита, че пасивно процесуално легитимирано по иска за обезвреда от настъпилото застрахователно събитие следва да бъде Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, а не „ЗК ЛЕВ ИНС" АД.

Ответникът оспорва всички твърдения за съществуването на отношения на общност, привързаност, грижовност и разбирателство между ищците и техния наследодател, които да са били прекъснати единствено по причина на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Оспорват се всички твърдения за търпени от ищците неимуществени вреди, които да са настъпили в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие, твърденията за настъпване на неимуществени вреди, обосноваващи размера на предявената искова претенция.

Направено е възраЖ.е за съпричиняване от страна на загиналия в катастрофата наследодател на ищците с твърдението, че получените от Д. И. Н. травми са настъпили вследствие на неговото виновно поведение и поради неспазването на задълЖ.ето му като пътник в МПС да ползва предпазен колан. С това си поведение Д. И. Н. е създал условия и е улеснил настъпването на вредоносния резултат, поради което при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл.

52 ЗЗД.

Оспорва се размерът на претенциите, които ако бъдат преценени от съда за основателни, да бъдат приети за прекомерно завишени по размер.

Оспорени са акцесорните искове за присъждане на законни лихви, считано от 09.11.2020 г. до окончателното им изплащане, както и допълнително претендираните законни лихви, считано от 30.11.2020 г. до окончателното им изплащане като 3 неоснователни. Според ответника периодите, за които се претендира заплащане на законна лихва се припокриват, което води до опасност от анатозицъм. Отделно от това се твърди, че вдействителност, независимо от спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ от страна на ищците, същите са станали причина застрахователят да не им изплати обезщетение, тъй като не са представили данни за банковите си сметки, както и не представят същите с настоящата искова молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищците Ж. Т. Н. и И. Д. Н. са преки наследници на Д. И. Н., негови съпруга и син, видно от удостоверение за наследници № ГС/02-007819/14.10.2020 г.

Относно установяване настъпилото ПТП, по делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1039-221 от ******** г., съгласно който на тази дата, на път № 1-7, км 316 м между гр.Елхово и ГКПП Лесово е настъпило ПТП с участници МПС марка „Ивеко“, рег.№ СН 0955 АХ, управлявано от В.А.М. и застраховано в ЗК „Лев инс“ АД и товарен автомобил с влекач марка „Волво“, рег.№ СЕ 7442 ВС с полуремарке рег.

№ СЕ 4689 ХТ, управляван от молдовския гражданин О.Б. със застраховка в МТСБУ. Сред пострадалите лица е наследодателят Н. – починал. Посочено е от съставителя на протокола, че МПС марка „Ивеко“ се е движело в посока от гр.Елхово към ГКПП Лесово и удря отзад товарния автомобил, който е спрял на лентата за двиЖ.е.

По случая е образувано ДП № 381/2020 г., както и НОХД № 386/2020 г. по описа на ЯОС, по което е постановена присъда, невлязла в сила към момента поради депозирани въззивни жалби, съгласно справка от ЯОС. С тази присъда № 260000/19.01.2021 г., ЯОС е признал за виновен молдовския гражданин О.Б. в това, че на ******** г. при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Волво“, с ДК № СЕ 7442 ВС, с прикачено към него полуремарке, с посока на двиЖ.е и в платното за двиЖ.е от гр.Елхово към ГКПП, нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата, установени в разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1; чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като паркирал управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната за него лента за двиЖ.е, вследствие на което предизвикал процесното ПТП с движещото се по това време, по същия път, в същата посока и в същата лента за двиЖ.е моторно превозно средство - автобус, марка и модел „Ивеко 50 Ц 14 В“, с ДК № СН 0955 АХ, управляван от В.А.М. с ЕГН ********** от гр. Сливен и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, като сред починалите лица е Д. И. Н.. В мотивите към присъдата, ЯОС е приел, че с неправомерното си поведение на пътя пострадалият /загинал/ водач на пътническия микробус В.М. в значителна степен е улеснил настъпилото ПТП и е допринесъл съществено за настъпилия тежък вредоносен резултат /за настъпилото ПТП и последвалата смърт на три лица и различни по вид и брой телесни повреди на 12 лица/ - твърде високата скорост на двиЖ.е на управлявания от пострадалия автобус "Ивеко 50Ц 14 В", с ДК № СН 0955 АХ, несъобразена с конкретната пътна обстановка.

4

В настоящото производство бе назначена, изслушана и неоспорена авто-техническа експертиза, по която вещото лице авто-експерт дава заключение, като описва следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: Към момента на настъпване на произшествието товарната композиция е била спряла върху платното за двиЖ.е в активната лента, като полуремаркето е било леко косо разположено спрямо оста на платното.

Скоростта на автобус Ивеко преди ПТП е около 99 km/h, а към момента на удара - около 60 km/h. Опасна зона на двиЖ.е е около 127 м. Максимално разрешената скорост на двиЖ.е за автобуса в конкретния пътен участък е 80 km/h, а разстоянието от автобуса Ивеко до мястото на удара в момента на възприемане на опасността от водача е около 94,5 м.