Решение № 363 от 01.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20211001000664 по описа за 2021 година

С решение № 260 582/06.03.2021 г. поправено с решение № 260 168/ 04.03.2022 по т. д. № 1008/2019 г., СГС, ТО, 6 състав е осъдил , „Сол България“ ЕАД, ЕИК 121803715 да заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл. 99 ЗЗД сумата от 50 557,12 лв. представляваща дължим остатък по вземане, за което е издадена фактура № 1118/31.10.2018 г., като е отхвърлил иска в частта над уважения до предявения размер от 61 604,78лева, поради неоснователността му, както и на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.92 ЗЗД, сумата 1 311,85 лв., представляваща неустойка за периода на забава в плащането на сумата от 61 604, 78 лв., считано от 16.11.2018г. до 11.02.2019г. и на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.92 ЗЗД, да заплати сумата от 3 857,51лв., представляваща неустойка за периода на забава от 12.02.2019 г. до 31.05.2019 г. в плащането на сумата от 50 557,12 лв., като е отхвърлил иска над уважения до предявения размер от 4 700, 44 лв., поради неоснователността му.

Недоволни от решението са останали и двете страни, които го обжалват и молят да бъде отменено, с доводи за неправилност и необоснованост.

Въззивникът – ищец „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, 1 обжалва решението в отхвърлителната му част. Счита изложените от съда мотиви в тази част за изцяло противоречиви на ЗЗД и формираната съобразно ТР № 3/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдебната практика. Твърди, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент погасява, но този избор не обвързвал кредитора и той можел да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Точно така в случая постъпил и ищецът, като кредитор. При посочено от длъжника в платежното нареждане основание „плащане по фактури“, които били еднакво обременителни за длъжника и по всяка една от тях имало натрупани мораторни лихви за забава, „ЕСО“ ЕАД е приложило предвидената в чл. 72, ал. 2 ЗЗД, поредност на погасяване, като е погасило първо лихвите и после главниците, започвайки от най – старото по време задължение.

Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че между страните е била разменена кореспонденция, която сочила, че цесионерът е отправил недвусмислена покана до длъжника, да извърши плащане на главниците по трите фактури, общо на сумата от 152 840, 64 лв. Заявява, че след като „ЕСО“ ЕАД в резултат на сключения договор за цесия е придобило вземания, които са лихвоносни и които не са платени от ответника на падежа, а със забава, то не е нужна покана към длъжника за заплащане на предвидените в договора неустойки. Обратното, никога „ЕСО“ ЕАД не е „опрощавало“ неустойките на „Сол България“ ЕАД, за да била приложима разпоредбата на ал. 1 на чл. 76 ЗЗД.

Въззивникът – ответник „СОЛ България“ ЕАД обжалва решението в частта, в която исковете са уважени.

Твърди, че след като се е противопоставил на прехвърлянето на процесните вземания, то съобразно чл. 103, ал. 3 ЗЗД длъжникът може да извърши прихващане на задълженията си, срещу всички свои вземания към предишния кредитор.

Поддържа становище, че правопораждащия претендираните вреди факт е неизпълнение от „Енерджи пауър“ ЕООД на договор за доставка на електроенергия, а не прекратяването или развалянето на договора.

Неизпълнението на договора било настъпило с отнемане на лиценза за 2 търговия на доставчика и от този момент били настъпили и вредите за насрещната страна, т. е преди разваляне на договора, поради което не били породени от развалянето, за да имат извъндоговорен характер и били противопоставими на цедента с възражението за прихващане.

Застъпва разбирането, че щом като процесните вземания са прехвърлени, след като договора за доставка на електроенергия е бил развален, то в обема им и техните принадлежности не били включени дължими неустойки, тъй като към момента на прехвърлянето, същите не са били изискуеми, не са били начислени и не е действала договорната клауза, въз основа на която могат да бъдат начислявани. Отношенията между цесионера и длъжника не можело да се регулират от договорни клаузи, чието действие е прекратено преди прехвърлянето на вземанията.

Отстоява тезата, че релевираното възражение за прихващане е процесуално действие за защита срещу иска, при което за разлика от материалноправното възражение, не се изисквало вземането е изискуемо или ликвидно. Затова, съдът неправилно приел, че за да се извърши съдебно прихващане е необходимо, двете насрещни вземания, да произтичат от един и същ юридически факт.

Оспорва мотивите на съда, че нормата на 68, ал. 4 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ се прилагат субсидиарно, като твърди, че те имат императивен характер, защото членовете на балансираща група на отстранения от пазара доставчик, преминавали автоматично към балансиращата група на ДПИ, като най – ранния момент от който можели да сключат договор с друг доставчик, това бил първия ден от следващия месец.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна, следното:

На 27.06.2018 г. е сключен договор между „Енерджи пауър“ ЕООД, като продавач и „Сол България“ ЕАД, като купувач, за доставка на електрическа енергия при цена от 77, 50 лв./ МВтч, със срок на действие на договора до 31.07.2019 г. С т.5.2.1 е договорено, че доставената електроенергия ще се фактурира от продавача на последния ден от съответния месец, а купувачът според т. 5.2.3 е задължен да заплати дължимата сума по издадената фактура до 15 число на месеца, следващ доставката. Съобразно т. 5.2.5. при забава на 3 плащанията от купувача, същият дължи на продавача неустойка с обезщетителен характер в размер на 0.07 % върху неиздължената сума, за всеки ден забава.

Не се спори между страните, че от 24.10.2018 г. на основание чл. 68 ПТЕЕ „Енерджи пауър“ ЕООД е изведено от пазара на електроенергия като търговски участник, поради което и от тази дата, договора със „Сол България“ ЕАД е прекратен, а дружеството, на основание чл. 68, ал. 4 ПТЕЕ е включено в балансиращата група на ДПИ.

За доставена през последния месец октомври електроенергия, „Енерджи Пауър“ ЕООД е издало фактури на „Сол България“ ЕАД, както следва:

Фактура № 1112/15.10.2018 г. за доставена електроенергия за периода 01.10.2018 г. – 15.10.2018 г. на стойност 89 794, 91 лв., като във фактурата е посочено, че срокът за плащане е в деня на издаването й 15.10.2018 г.

Фактура № 1118/31.10.2018 г. за доставена електроенергия за периода 16.10.2018 г. – 23.10.2018 г., със срок за плащане 15.11.2018 г.

Фактура № 1119/31.10.2018 г. за доставена електроенергия за периода 01.10.2018 г. – 23.10.2018 г., със срок на плащане 15.11.2018 г.

Не се спори, а и от представените по делото фактури, издадени от „НЕК“ ЕАД се установява, че за периода от 24.10.2018 г. до 31.10.2018 г.

„СОЛ България“ ЕАД е закупило по реда на чл. 68, ал. 4 ПТЕЕ електроенергия от ДПИ в размер на 114, 372 Мвч електроенергия, за сумата от 21 396, 52 лв. без ДДС, която е следвало да бъде заплатена в срок до 20.11.2018 г.

От 01.11.2018 г. „Сол България“ ЕАД е закупувало електроенергия от „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД. Според представените по делото фактури, първия отчетен период е закупената електроенергия за времето от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. и срока за плащане е от 30.11.2018 г. до 30.12.2018 г.

На 05.11.2018 г. е сключен договор между „Енерджи пауър“ ЕООД, като цедент и „ЕСО“ ЕАД, като цесионер, с който са прехвърлени вземанията на цедента по Фактура № 1112/ 15.10.2018 г., Фактура № 1118/ 31.10.2018 г. и Фактура № 1119/ 31.10.2018 г. в общ размер на 152 840, 64 лв., ведно с принадлежностите им.

Установява се от кореспонденцията между „ЕСО“ ЕАД и „Сол 4

България“ ЕАД, че уведомлението на цесионера за извършеното прехвърлените на вземанията е достигнало до длъжника на 27.11.2018 г.

С писмо от 29.11.2018 г. „Сол България“ ЕАД е отправило възражение до „ЕСО“ ЕАД за размера на прехвърлените вземания, релевирайки претърпени вреди в размер на 193 877, 23 лв. от прекратяването на договора с „Енерджи пауър“ЕООД, преди изтичането на срока на действие, и от включването на дружеството в балансиращата група на ДПИ, така и от сключването на договор с нов доставчик, на по – висока цена, от договорената преди с „Енерджи пауър“ ЕООД, поради което, прихваща вземането от „Енерджи пауър“ ЕООД за описаните вреди, със задължението си по цедираните вземания по фактури.

С писмо от 29.11.2018 г. „ЕСО“ ЕАД е оспорило доводите на длъжника, за наличието на основание за извършване на прихващане и е отправило покана до дружеството да заплати сумата от 152 840, 64 лв.

С писмо от 11.02.2019 г. до „ЕСО“ ЕАД, длъжникът е заявил, че определя размера на щетите от прекратяване на договора с „Енерджи пауър“ ЕООД на сумата от 51 553, 10 лв. и прихваща тази сума от задължението си към цесионера, в размер на 152 840, 62 лв. След приспадане на сумата по прихващането, остатъка от 101 287, 54 лв. е заплатен от „Сол България“ ЕАД в същия ден, по банкова сметка на „ЕСО“ ЕАД, като получаването на сумата не се оспорва от ищеца.

Съобразно приетата по делото ССЕ, договорът за цесия е осчетоводен от „ЕСО“ ЕАД на 15.11.2018 г.

Във връзка с оспорването от ответника на автентичността на договора за цесия, по делото е приетата съдебно – графологична експертиза, според която, положените подписи са на посочените в договора лица.

С оглед спора между страните, кои задължения, претендирани от ищеца /главници и неустойки по чл. 5.2.5 от договора за доставка/, са погасени с извършеното на 11.02.2019 г. плащане на сумата от 101 287, 54 лв., по делото са приети две ССЕ, със заключения за различните варианти на погасяване – по чл. 76, ал. 2 ЗЗД и по чл. 76, ал. 1 ЗЗД.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По правилото на чл. 71 ЗЗД, изпълнение на срочно задължение, може да 5 бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения. В случая, задължението за заплащане на цената по договора за доставка на електроенергия е срочно, тъй като с т. 5.2.1 от договора е уговорено, продавачът да фактурира задълженията за плащане на последния ден от месеца, през който са извършвани доставките и според т. 5.2.5 сумите по тях се заплащат до 15 число на следващия доставките, месец. По делото не е установена нито една от двете предпоставки, оправомощаваща кредиторът „Енерджи пауър“ ЕООД да иска заплащане на сумата за доставената енергия предсрочно, поради което и независимо от факта на идване на фактура № 1112 на 15.10.2018 г., вместо на 31.10.2018 г., срокът й за плащане е този, съобразно договореното между страните, а именно, до 15.11.2018 г.

След като падежът на всички фактури е 15.11.2018 г., то към датата на сключване на договора за цесия 05.11.2018 г., длъжникът не е бил в забава за заплащане на главниците и към тази дата не са били изискуеми, задължения за неустойки по т. 5.2.5 от договора за доставка.

Трайно в съдебната практика е установено разбирането, че задълженията за неустойки, са акцесорни задължения, които съобразно чл. 99, ал. 2 ЗЗД преминават върху новия кредитор заедно с главното вземане. Едновременно с това обаче, могат да бъдат прехвърлени само вземания за неустойки, които съществуват към датата на сключване на договора за цесия, но не и такива, които не са били изискуеми. /виж определение № 539/ 10.07.2012 г. по т. д. № 844/ 2011 г. ТК, ВКС, определение № 57 от 17.12.2022 г. по т. д .№ 1617/ 2020 г. ТК, ВКС/. Задълженията за неустойка представляват граждански плодове от вземанията и за да бъдат прехвърлени, те не могат да бъдат бъдещи вземания, за които не е ясно, дали въобще ще възникнат. Трябва прехвърлителя да ги е притежавал. Това е така, защото договора за цесия има обективен характер и е комутативен, а не алеаторен. При комутативните договори, всяка от договарящите се страни предоставя и получава еквивалентна и реципрочна стойност. Затова и при възмездния договор за цесия, размера на прехвърляните вземанията, трябва да бъде ясен, тъй като той формира еквивалентността на насрещната престация – цената дължима от купувача. Ето защо, след като към датата на сключване на договора за цесия 6 между „Енерджи пауър“ ЕООД и „ЕСО“ ЕАД, цедента не е притежавал вземания за неустойки по т. 5.2.5 от „Сол България“ ЕАД, то такива вземания не са прехвърляни на купувача. Доколкото впоследствие, длъжникът е изпаднал в забава спрямо цесионера, то кредиторът има право да претендира единствено законната лихва за забава на парични задължения по чл. 86 ЗЗД, тъй като това задължение е регламентирано в закона, но не и неустойки по т.