Решение № 166 от 02.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Бургас, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20232100600786 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341 ал.1 и чл.306 ал.1 т.3 и ал.3 предл. първо от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Красимир Кацарски от АК - Бургас, в качеството му на упълномощен защитник на осъдения Д. П. П. ЕГН **********, против Определение № 33 от 02.06.2023г., постановено по ЧНД № 66/ 2023г. по описа на Районен съд - Поморие. С определението районният съд привел в изпълнение на основание чл.70 ал.7 от НК остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, 2 месеца и 28 дни, наложено на осъдения П. по НОХД № 1076/ 2016г. по описа на Окръжен съд-Бургас, от изтърпяването на което П. е бил условно предсрочно освободен с определение № 131 от 13.05.2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас, поради извършено в изпитателния срок ново умишлено престъпление, за което се предвиджда наказание „лишаване от свобода“. Със същото определение съдът определил приведеното в изпълнение наказание да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим по смисъла на чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС.

С жалбата се оспорва законосъобразността и обосноваността на съдебния акт само в частта, с която съдът е постановил приведеното в изпълнение наказание „лишаване от 1 свобода“ да се търпи при „строг“ режим. Изложени са доводи, че при условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието по НОХД № 1076/ 2016г. по описа на Окръжен съд-Бургас, осъденият П. е търпял наказанието при по-лек режим.

Заявена е теза, че и приведеният в изпълнение на основание чл.70 ал.7 от НК остатък от наказанието следвало да се търпи при режим, съответен на този, при който осъденият е търпял наказанието преди предсрочното му освобождаване. Отправено е искане от ЗатвораБургас да се изиска справка относно вида на режима, действащ спрямо осъдения при условното му предсрочно освобождаване. Претендира се изменение на оспореното определение в частта относно режима на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание.

Във проведено съдебно заседание, въззивният прокурор оспорва жалбата с доводи, че липсват слабости в първоинстанционния съдебен акт, които да го опорочават или да сочат на неправилно приложение на материалния закон. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения Д. П. поддържа жалбата с изложените в нея съображения, с твърдение, че приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде търпяно при първоначален „лек“ режим, който съответствал на режима на предходното наказание „лишаване от свобода“ което осъденият П. търпял, и от чието пълно изтърпяване бил условно предсрочно освободен.

Осъденият П., редовно призован, не се явява при разглеждането на делото, не взема отношение по жалбата, не представя и не ангажира доказателства.

Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка на определението в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в чл.319 ал.1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчни по обем и съдържание доказателства, от които се установява следното:

С Присъда № 12/16.01.2018 г., постановена по НОХД № 1076/ 2016 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, изменена отчасти с Решение № 183/ 03.04.2019 г. по ВНОХД № 94/ 2018 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, потвърдено с Решение № 167/ 29.10.2019 г., по н.дело № 765/ 2019 г., по описа на ВКС, в сила на 29.10.2019 г., осъденият Д. П. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. 2 и 3 вр. чл.115 вр. чл.18 от НК, осъществено на 30.08.2005 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 6 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС.

С определение № 131/13.05.2021 г., постановено по ЧНД № 415/ 2021г. по описа на 2

Окръжен съд – Бургас, осъденият П. е условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК, от изтърпяване на останалата част, в размер на 1 година, 3 месеца и 11 дни, от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 6 месеца, наложено му по НОХД № 1076/ 2016 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, като на основание чл.70, ал.6 от НК му е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, определен към датата на влизане в сила на определението, а именно 1 година, 2 месеца и 28 дни.

Определението влязло в сила на 21.05.2021г.

Със споразумение № 14 от 24.03.2023 г., постановено по НОХД № 248/ 2022 г. по описа на Районен съд - Поморие, в сила от 24.03.2023 г., за извършено на 27.07.2022 г. престъпление по чл.343б ал.1 от НК, на осъдения П. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, търпимо ефективно при първоначален „общ“ режим по смисъла на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

При така установените факти, правилно районният съд е достигнал до обоснован и съобразен със закона извод, че в случая по отношение на осъдения П. действително са налице предпоставките на чл.70 ал.7, изречение първо, предложение първо от НК, съгласно което освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, или не изпълнява постановената пробация. В конкретния случай, осъденият П. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяването на остатъка на наложеното му по НОХД № 1076/ 2016 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 6 месеца, считано от 21.05.2021г., когато влязло в сила определението на съда по ЧНД № 415/ 2021г. От същата дата започнал да тече определеният от съда по реда на чл.70 ал.6 от НК изпитателен срок, в размер на 1 година, 3 месеца и 11 дни. В рамките на този срок, на 27.07.2022 г. осъденият П. осъществил умишлено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което със споразумението по НОХД № 248/ 2022 г. по описа на Районен съд - Поморие му било наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца.

Няма спор, че престъплението по НОХД № 248/ 2022 г., по описа на Районен съд Поморие е умишлено, за него на осъдения е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“, и то е било извършено в изпитателния срок, установен с определение № 131/13.05.2021 г. по ЧНД № 415/ 2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Налице са всички предвидени в чл.70 ал.7 от НК условия за привеждане в изпълнение на неизтърпяната част от наказанието, в размер на 1 година 2 месеца и 28 дни, наложено с присъда № 12/16.01.2018 г. по НОХД № 1076/ 2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Непълно несъстоятелни и несъобразени със законовата регулация са твърденията на защитата, че приведената в изпълнение част от наказанието по НОХД № 1076/2016 г., по описа на Окръжен съд – Бургас следвало да се търпи от осъдения при първоначален „лек“ режим, какъвто бил режимът, при който П. търпял наказанието преди да бъде условно предсрочно освободен. Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС, наказанието „лишаване от свобода“, наложено за умишлено престъпление, се изтърпява от 3 осъдения при първоначален „строг“ режим, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от НК, независимо от реабилитацията. Разглежданият случай е именно такъв, поради което приведената в изпълнение неизтърпяна част от наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 1076/ 2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас следва да се изтърпи от осъдения П. при първоначален „строг“ режим. Фактът, че към момента на условното му предсрочно освобождаване от изтърпяването на наказанието по НОХД № 1076/ 2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, осъденият П. го е търпял при „лек“ режим, няма отношение към определянето на първоначалния режим за неговото изтърпяване при привеждането му в изпълнение по реда на чл.70 ал.7 от НК, предвид императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС.

За пълнота тук следва изрично да се посочи, че при одобряване на споразумението по НОХД № 248/ 2022 г. по описа на Районен съд - Поморие, районният съд незаконосъобразно определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното на П. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, тъй като и за това наказание са били налични предпоставките по чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС – наложено е за умишлено престъпление от общ характер, и към датата на влизане в сила на съдебния акт не са изминали повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода (по НОХД № 1076/ 2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас), което не е било отложено на основание чл.66 от НК.

От изложеното е очевидно, че оспореното първоинстанционно определение не страда от пороците, посочени в жалбата на осъдения и поддържани пред въззивната инстанция.

При преценка за наличието на предпоставките по чл.70 ал.7 от НК за привеждане в изпълнение на неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 1076/ 2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, и при определяне на първоначалния режим на изтърпяване на приведената част от наказанието районният съд е следвал стриктно доказателствата и законните разпоредби. При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното определение по реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция необоснованост, нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна, което изисква то да бъде потвърдено.

Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 33 от 02.06.2023г., постановено по ЧНД № 66/ 2023г. по описа на Районен съд-Поморие.

4

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5