Решение № 369 от 20.11.2023, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 952/2021
- Вид
- Решение № 369
- Подписан
- 20.11.2023
- В сила
- 27.08.2024
- Състав
- Елица Юлиянова Орманова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 185, ал.2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 369 гр. гр. Лом, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20211620100952 по описа за 2021 година
Обективно съединяване на искове по чл. 108 от ЗС, вр. чл. 111 от ЗС, вр. чл. 56 от ЗС и иск по чл. 109 ЗС вр. чл. 111 от ЗС вр. чл. 56 ЗС.
Насрещен иск по чл. 108 ЗС.
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. А. Н. с ЕГН **********, с адрес в гр. *****, срещу А. А. Ф. с ЕГН **********, с адрес: с. ********, с която са предявени при условията на кумулативно обективно съединяване искове по чл. 108 от ЗС, вр. чл. 111 от ЗС, вр. чл. 56 от ЗС и иск по чл. 109 ЗС вр. чл. 111 от ЗС вр. чл. 56 ЗС.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което: 1. на основание чл. 108 от ЗС във вр. чл. 56 от ЗС да бъде признато за установено спрямо ответника А. А. Ф., че ищецът Н. А. Н. притежава право на ползване върху 174 кв. м., съставляващи идеална част от поземлен имот с идентификатор № 444238.505.1761 по КККР на гр. Лом, с площ за целия имот от 523 кв.м. и право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 444238.505.1761.2 по КККР на гр. Лом – жилище, със застроена площ от 60,33 кв. м., ведно съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и върху прилежащите към него мазета и килер, като съдът осъди ответника да предаде на ищеца владението върху 18,33 кв. м. реална част от посоченото жилище, включваща спалня с площ 15,20 кв. м. и антре към спалня с площ 3,13 кв. м., и прилежащите към същото жилище мазета и килер; 2. на основание чл. 109 от ЗС във вр. чл. 56 от ЗС ответникът А. А. Ф. да бъде осъден да премахне зазиждането на врата, намираща се между две антрета, през която се преминава до антрето към спалнята и до самата спалня в 1 жилището - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 444238.505.1761.2 по КККР на гр. Лом. Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата има право на ползване върху следните недвижими имоти, а именно: А/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 174 кв.м., представляващ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Лом, общ. Лом, обл.
Монтана по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 5/26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: *******, целият с площ по скица 523 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план – 1761, в кв. 83, парцел IV, при съседи: имоти с № ***, ***, *** и ***, както и върху построения в същия имот Б/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, находящ се в гр. Лом, общ. Лом, обл. Монтана по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-11895-10.09.2014 г. на Началника на СГКК - Монтана, с административен адрес: *******, *, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта - едно, със застроена площ 60,33 кв.м., до съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта - няма, над обекта - няма, заедно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Жилището заема източната част от първия етаж на сградата и се състои от антре, кухня /дневна/, баня с тоалетна, спалня и антре към спалнята. Към жилището има прилежащи две мазета и килер.Правото на ползване на ищцата върху поземления имот и жилището е запазено пожизнено и безвъзмездно с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 91, том VIII, per. № 6367, дело № 598/2014 г. на Д.М нотариус при PC - Лом /поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 37, том XI, per.
№ 8382, дело № 853/2014 г. на Д.М - нотариус при PC - Лом/, с който 18.09.2014 г. ищцата и вече покойният й син К.Г.А. прехвърлили „голата собственост” на В.В.Р.. Ищцата и синът й си запазили заедно и поотделно правото на ползване върху целия прехвърлен поземлен имот, както и върху цялото прехвърлено жилище. След смъртта на сина й - 02.11.2014 г., единствено ищцата притежава право на ползване върху поземления имот и източното жилище на първия етаж.На 13.06.2016 г., без знание на ищцата, В.В.Р. прехвърлила чрез покупко-продажба „голата собственост” върху поземления имот и източното жилище на първия етаж на ответника А. А. Ф., за което е съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4, том V, per. № 3684, дело № 422/2016 г. на Д.М - нотариус при PC Лом. В нотариалния акт на ответника изрично е посочено, че ищцата има запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху поземления имот и жилището.Без да знаят, че А. А. Ф. е придобил „голата собственост” върху източното жилище на първия етаж, на 04.07.2016 г. ищцата и нейният внук П.К.Г. продали на ответника и другото жилище, заемащо западната част на първия етаж, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***. След като придобил собствеността върху 2 западното жилище и „голата собственост’ върху източното жилище, А. А. Ф. незаконно зазидал вратата между двете антрета, през която се преминава до антрето към спалнята и до самата спалня в източното жилище, върху което ищцата има запазено право на ползване. По този начин източното жилище условно е разделено на две части: една, в която попадат входното антре, кухнята /дневна/, банята с тоалетна, която използва ищцата и друга, в която попадат спалнята, антрето към спалнята, както и прилежащите към източното жилище две мазета и килер, която се използва от ответника и неговото семейство. Това зазиждане на вратата прекъсва функционалната връзка между помещенията в източното жилище и възпрепятства достъпа на ищцата до антрето към спалнята и самата спалня.
Възпрепятстването на достъпа до посочените помещения принуждава ищцата да използва помещението, предназначено за кухня /дневна/ и за спалня, което й създава изключителни неудобства. Ответникът отказва да премахне зазиждането на вратата между двете антрета и да отстъпи на ищцата и предаде владението върху частта от жилището, в която попадат антрето към спалнята, самата спалня и прилежащите към източното жилище две мазета и килер. Същият оспорва запазеното в полза на ищцата право на ползване и заявява, че тя няма никакви права върху поземления имот и апартамента, като по отношение на жилището настоява ищцата да се изнесе от частта, която ползва.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника. В отговора си ответникът заявява, че предявените искове са неоснователни. Заявява, че никога не е оспорвал правото на ползване на ищцата върху посочените в ИМ имоти: Поземлен имот с площ 174 кв. м. представляващ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент, жилище. Сочи, че никога не е заплашвал ищцата, че ще я изгони от ползваното от нея жилище. След придобиването от ответника на процесния апартамент самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ищцата, в качеството си на ползвател, системно не полагала грижи за ползвания апартамент, за което имало и оплаквания на съседи в сградата и което от своя страна води до значително повреждане на апартамента. Не отговарят на истината твърденията на ищцата, че за придобиването от ответника на апартамент с идентификатор *** тя не е знаела и е научила покъсно. Уточнява, че племенницата на ищцата - В.Р., му прехвърлила в един и същи ден 13.06.2016 г., с нотариален акт № 4, том V, per. № 3684, дело № 422 на нотариус Д.М с рег.№ 393 НК, собствеността върху поземлен имот с площ 174 кв. м., представляващ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ по скица от 523 кв.м., с адрес: *******, заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище - апартамент, находящ се на първия етаж, в сграда 1, намираща се гореописания имот, с площ 60.33 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж — самостоятелен обект ***, а с нот.акт №3 т. V, рег.
№3683, дело № 421/13.06.2016 г. - собствеността върху сграда с идентификатор ***, находяща се в *******, разположена в поземлен имот ***, с площ от 24 кв.м. и представляваща гараж /хангар/. Ищцата била предварително наясно за 3 сключването на сделките между ответника и племенницата й В.Р., тя била инициатор на сключването им, и присъствала на изповядването на сделките пред нотариуса. Това било видно от нотариално заверена декларация, подписана от ищцата, с която тя се отказва от правото на ползване върху сграда с идентификатор *** по КККР, находяща се в **** /същият адрес има и процесният апартамент/, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 24 кв.м., която сграда представлява: хангар, депо, гараж. Тази декларация е подписана в същия ден - 13.06.2016 г., в който племенницата й В.В.Р. прехвърля на ответника гореописаната сграда /гараж/, преди сделката. Тя е подписана и нотариално заверена с вх. рег.№ 3146/13.06.2016г., акт 189, т.7. на нотариус Д.М рег.№393 на НК, пред когото са изповядани и горепосочените две сделки.
Друго доказателство за това, че ищцата е знаела за сключените сделки между племенницата й В.Р. и ответника, с които той придобива самостоятелен обект с идентификатор *** и сграда/гараж/ с идентификатор ***, намиращи се в един и същ поземлен имот № ***, е влязлото в сила съдебно решение на Ломски Районен съд от 19.10.2020 г. по гр.дело № 1401/2019 г. Делото е било образувано въз основа предявен иск от ищцата Н. А. Н. срещу племенницата й В.В.Р., с който се иска от съда да развали сключения с нотариален акт № 91, т.УШ, per. № 6367, д.№ 598/18.09.2014 г. на нот.
Д.М. с рег.№ 393 НК, между Н. Н. и синът й К.Г.А. от една страна и В.Р. от друга, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане за имот с площ 176 кв. м. ид. части от поземлен имот *** и самостоятелен обект с идентификатор ***, Делото е заведено три години след прехвърлянето на процесните имоти от В.Р. /племенницата на ищцата Н. Н./ на ответника. Съгласно записаното в горепосоченото съдебно решение, ищцата Н. Н. е инициатор на продажбата на процесния имот, като е намерила купувач, уговорила е ден и час за сделка, присъствала е на сделката и е получила парите след изповядването и. По-малко от месец след придобиването от ответника на гореописаните имоти, на 04.07.2016 г., с нотариален акт №144, т.У, рег.№ 4184, дело № 489 от 2016 г., на нот. Д.М, рег.№ 393 НК, ищцата Н. Н. и внукът й П.Г. прехвърлили на ответника правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в ****, представляващ жилище/апартамент с площ
58.07 кв.м., при съседи: самостоятелен обект с идентификатор
***Върху имота с площ 176 кв. м., представляващ ид. част от поземлен имот с ид. № ***, ищцата Н. Н. упражнява необезпокоявано и до днес правото си на ползване, като в него е засадила различни растения, включително плодове и зеленчуци. Нито ответникът, нито някой друг смущава правото на ползване върху поземления имот. Относно другия имот, представляващ апартамент-самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ответникът твърди, че преграждането на въпросната врата е извършено със знанието и съгласието на ищцата Н. Н., давано многократно, както към момента на придобиването апартамента от ответника, така и при придобиването на съседния апартамент /самостоятелен обект/ с идентификатор ***,1.1, а и през следващите години, и с нейното последващо одобрение на преграждането на вратата. Ищцата многократно е заявявала, че площта от жилището, която обитава и към момента, й е напълно достатъчна, 4 изразявайки съгласие ответникът да направи преграждане на вратата с оглед по-големите му жилищни нужди. От придобиването на процесния имот от ответника същият заплаща консумативи за изразходвана вода от ищцата, въпреки че към момента той не живее на този адрес, на което тя не е възразявала. Заявява, че не цели да изгони ищцата от жилището, щом заплаща разходвани от нея консумативи. В отговора се твърди, че във връзка с претенцията на ищцата, че с преграждането на въпросната врата тя е лишена от правото на ползване освен на част от коридора, спалня, и от ползването на мазета и килер, следва да се има предвид, че мазета и килер не са посочени като прилежащи към процесното жилище/апартамент - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в нито един от нотариалните актове, представени от ищцата като доказателства с исковата молба. Твърди се от ответника, че ищцата Н. Н., без правно основание, ползва гореописаната самостоятелна сграда с идентификатор ***, представляваща гараж с площ от 24 кв.м., намираща се в същия поземлен имот ***, както и процесния апартамент, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. А от ползването на този гараж тя се е отказала с нотариално заверена декларация, непосредствено преди придобиването му от ответника. Въпреки това ищцата продължава неправомерно да ползва гаража именно като мазе, склад, и отказва да го освободи. По този начин ответникът, въпреки че е безспорен и единствен собственик, е лишен от възможността да ползва собствения си гараж. Ответникът моли искът да бъде отхвърлен.