Решение № 17 от 13.02.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Варна, 12.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за възобновяване № 20223000600381 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК, образувано след постановяване на Тълкуване към решение № 31 от 28.04.2022г. на ВКС на РБ, трето н.о. и Определение № 216/01.12.2022г. на ВКС на РБ, трето н.о., и връщане на делото в Апелативен съд Варна за произнасяне по молбата на осъдения Д. М. Ж. за възобновяване на наказателното производство.

Предметът на настоящото производство се очертава при съобразяване на процесуалното развитие, както следва:

С присъда №156/19.12.2011г., постановена по НОХД№160/2011г. по описа на РС – Омуртаг, Д. М. Ж. бил признат за виновен в извършването на две престъпления, съставомерни по чл.152, ал.1, т.1 и чл.159, ал.1, предл.1-во от НК. По чл. 23 от НК било наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от пет години, към което било присъединено и наказанието глоба. Уважени били предявени граждански искове, за причинени от деянията неимуществени вреди. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските. Актът бил подложен на въззивна проверка, като с решение №19/08.03.2012г., постановено по ВНОХД№12/2012г., ОС – Търговище изменил присъдата, в гражданската й част, като отхвърлил като неоснователен искът за вреди, произтичащи от обвинението по чл. 159 ал. 1 от НК, и по отношение разпореждането с веществено доказателство. Решението на въззивния съд, като неподлежащо на касационно обжалване, влязло в сила на 08.03.2012г.

1

Осъденото лице подало искане за възобновяване на наказателното производство, на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, и с решение №489/08.05.2013г. на ВКС, Първо н.о., производството било възобновено, въззивното решение изменено, като деянието по чл.152, ал.1, т.1 от НК било преквалифицирано в такова по чл.150, ал.1 от НК, а за деянието по чл.159, ал.1, присъдата е била отменена, като вместо това Ж. е бил оправдан.

По жалба №70560/2013г. на Д. Ж. пред ЕСПЧ било образувано дело „Ж. срещу България“, по което било постановено решение от 22.06.2021г., установяващо нарушение по чл.6, пар. 1 и 3 от ЕКПЧ, тъй като жалбоподателят не бил информиран подробно за естеството и причината за обвинението срещу него, не му било осигурено достатъчно време и условия за подготовка на неговата защита и не получил справедлив съдебен процес.

След постановяване на решението на ЕСПЧ, ВКС с решение №31 от 28.04.2022г., възобновил наказателното производство по н.д.1430/2012г. по описа на Върховния касационен съд, като отменил постановеното по него решение №489/08.05.2013г., с което било изменено въззивно решение №19/08.03.2012г. на ОС – Търговище, в частта с която Д. Ж. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК и било присъдено обезщетение за неимуществени вреди за това деяние. Делото е било върнато за ново разглеждане, в отменената част от Апелативен съд – гр. Пловдив.

С определение №166/09.05.2022г., Апелативен съд – гр. Пловдив прекратил производството по делото и изпратил същото на Апелативен съд – гр. Варна, тъй като на основание чл.424 от НПК компетентен да се произнася по искания за възобновявания на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК е Апелативният съд, в чийто съдебен район се намира съответният районен/окръжен съд, разгледал и постановил съдебния акт, чиято отмяна се иска. Присъдата на РС – Омуртаг и решението на ОС – Търговище са постановени от съдилища, които се намират в съдебния район на Апелативен съд – гр. Варна. С разпореждане № 18 от 12.05.2022г. в съответствие с правилата, утвърдени със заповед РД-0032/16.01.2017г. на Административния ръководител на Апелативен съд гр. Варна, и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, съдия от ВАпС повдигнал спор за подсъдност и постановил делото да бъде изпратено на ВКС. В разпореждане № 88 от 18.05.2022г. председателят на Второ наказателно отделение на ВКС на РБ разяснил, че за да бъде спазена процедурата по чл. 44 от НПК е необходимо съдът, който повдига спора за подсъдност да образува дело и съответното да бъде прекратено. Доколкото към момента на постановяване на разпореждане № 18/12.05.22г. в Апелативен съд Варна нямало образувано дело, е констатирана пречка за образуване на частно производство пред ВКС. След връщане на материалите и образуване на дело, с Определение № 119 от 30.05.2022г. по ВНОХД №153/22г. съставът на ВАпС повдигнал спор за подсъдност и отправил искане за тълкуване на решение № 31 от 28.04.2022г. по нд №1131/2021г. на ВКС, Трето н.о.

В Решение за тълкуване на решение № 31 от 28.04.2022г. по нд 2

№1131/2021г. на ВКС, Трето н.о., в производство по чл. 414 ал. 1 т. 1 от НПК, било отразено, че посочването в тълкуваното решение на ВКС на ACПловдив е поради техническа грешка, като действителната воля на ВКС следва да се тълкува в смисъл, че компетентен да разгледа наказателното производство за възобновяване след отмяната на решение № 489/08.05.2013 г. на ВКС, I-во НО по н.д.№1430/12 г. при новото разглеждане на делото е АСВарна. На следващо място е разяснено, че тълкуваното решение е постановено в производство по чл.422, ал.1,т.4 от НПК, образувано по искане на осъдения, мотивирано с постановено по негова жалба решение на ЕСПЧ, с което е признато нарушение на правото му на справедлив съдебен процес в производството за възобновяване на делото, образувано пред ВКС, I -во НО, на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК - поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила със съществено значение за делото. Производството за възобновяване по н.д.№ 1430/2012 г., по описа на ВКС, I -во НО, образувано на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения Ж. е предмет на повторно разглеждане от АС – Варна, възобновено в частта по обвинението по чл.152, ал.1, т.1 от НК с отмяна на постановеното решение на ВКС в частта, в която престъплението е преквалифицирано по чл.150, ал.1 от НК и Ж. е осъден за извършването на това престъпление, както и му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от същото. ВКС посочва, че производството пред АС - Варна е второ по ред производство за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по същото искане на осъдения за възобновяване на наказателното дело, приключило с влязлата в сила присъда на PC - Омуртаг, в частта за престъплението по чл.152, ал.1, т.1 от НК. След отмяната на решение № 489/08.05.2013 г. на ВКС, I -во НО по н.д. №1430/12 г., за възобновяване на делото, влязлата в сила присъда на Районен съд-Омуртаг, в наказателната и гражданската част за престъплението по чл.152, ал.1, т.1 от НК, е във вида, в който е постановена от решаващите съдилища. Доколкото установените от ЕСПЧ нарушения са допуснати в производството за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, новото разглеждане на делото следва да започне от стадия на съдебното заседание след образуване на производството за възобновяване по искането на осъдения Ж.. Дадени са указания при решаване на въпроса за квалификацията на деянието да се съобрази мотивната част на решението на съда в Страсбург относно изискванията за справедлив съдебен процес, след което да се приложи материалният закон.

С оглед на изложените съображения, настоящото производство пред Апелативен съд Варна по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК има за предмет преценката за допуснати съществени нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1-3 от НПК в наказателната и гражданската част на постановената присъда № 156/19.12.2011г. на РС Омуртаг за престъплението по чл.152, ал.1, т.1 от НК, потвърдена в тези части с решение № 19/08.03.2012г. на ОС Търговище, по искането на осъденото лице Д. М. Ж., подадено на 30.07.2012г. за възобновяване на наказателното производство.

3

Пред настоящата инстанция искането за възобновяване се поддържа с писмена защита от защитниците на осъденото лице – адв. Д. и адв. С..

Посочва се, че в т. 26 от решението си ЕСПЧ подчертава, че обвинение в блудство не е било повдигнато и подобно поведение не е описано в присъдата на РС Омуртаг и решението на ТОС, както и в решението на ВКС, което е отменено. Отрича се възможността настоящото производство, последица от жалбата на осъдения до ЕСПЧ, да достигне до утежняване положението на подсъдимия, на когото с решението на ВКС от 08.05.2013г. за деяние по чл.

150 ал. 1 от НК е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено с изпитателен срок от пет години, изтърпяно на 08.05.2018г., по което е настъпила и реабилитация по право. Излагат се съображения, че ако Ж. отново бъде осъден за същото блудство, ще бъде повторно осъден без повдигнато обвинение и повторно ще търпи наказание за същото престъпление, след като по закон е бил реабилитиран и не може да бъде съден за него по силата на решението на ЕСПЧ. Според защитата, налице е абсурдната ситуация, Ж. да е изтърпял условна присъда за престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК, по което не е имал обвинение и не се е защитавал, а по настоящем да е принуден да атакува осъждане по чл. 152 ал. 1 т. 1 от НК, след като е бил оправдан за това деяние с влязло в сила решение на ВКС, преди произнасянето на ЕСПЧ. Защитата намира, че съгласно решението на ЕСПЧ Ж. не може да бъде осъден за блудство поради липса на такова обвинение, а след първоначалното разглеждане на делото, изменение на обвинението не е допустимо. Счита се, че решението на ТОС следва да бъде отменено, тъй като възобновяването се извършва в резултат на осъдително решение срещу държавата на ЕСПЧ, с което не може да се утежни положението на осъдения – озовал се в по-тежка ситуация, предвид оправдаването му от ВКС, и разглежданото към момента обвинение, изтърпял, еднакво по вид и начин на изтърпяване, наказание, което не може да бъде завишено, но и наложено, тъй като ще започне да тече нов изпитателен срок, водещо до изтърпяване на условното наказание повторно.

По изложените съображения и предвид забраната за влошаване на положението на осъдения, произтичаща от решението на ЕСПЧ, защитата моли производството да бъде възобновено относно обвинението по чл. 152 ал.

1 от НК в наказателната и гражданската част, осъденият да бъде признат за невинен по това обвинение, съответно да бъде отхвърлен предявеният срещу него граждански иск.

В проведеното с.з. защитниците не се явяват, осъденият не възразява производството да протече в тяхно отсъствие.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за допустимо, но неоснователно. Намира, че в искането не се сочат съществени процесуални нарушения, а необходимост от съобразяване с решението на ЕСПЧ. Към момента предвид отмяната на решението, с което е било допуснато нарушение на правото на осъдения, то е санирано. Предмет е правилността на присъдата на РС Омуртаг и ТОС, при постановяването на 4 които не са допуснати процесуални нарушения, като доказателствата по делото подкрепят правния извод за извършено престъпление по чл. 152 от НК и законосъобразните решения в наказателната и гражданската част. Оспорва доводите за влошаване на положението на осъдения, тъй като съдът не е обвързан с изводите на предходната съдебна инстанция по чл. 150 от НК, тъй като това решение е отменено и не съществува задължение за съобразяването му. По отношение на наказанието, то не може да бъде по-тежко от наложеното до момента. Моли актовете на РС Омуртаг и ТОС да бъдат потвърдени, като се приеме, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство.

Осъденият Ж. пред настоящата инстанция поддържа писменото становище на защитниците си.

Варненският Апелативен съд провери правилността на атакуваните присъда и въззивно решение при така очертаните от решение №31 от 28.04.2022г., 3-то НО на ВКС, и решението за допускане на тълкуване към него на 3-то НО на ВКС, предели, съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, прецени следното: