Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 24.04.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Наказателно дело за възобновяване 171/2024
Вид
Решение № 131
Подписан
24.04.2024
В сила
24.04.2024
Състав
Веселина Вълева, Красимира Костова, Магдалена Лазарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Наказателно дело за възобновяване № 20241000600171 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Постъпило е искане от адв. М. С., действащ като защитник на осъдения Б. Л. Г. за възобновяване на производство по н.о.х.д. № 250/2023г. на Районен съд - Мездра.

В искането се излагат доводи за допусната техническа грешка в подписаното от страните и одобрено от съда споразумение, като вместо уговорените шест месеца пробация било вписано шестнадесет месеца. Така се стигнало до явна несправедливост на наложеното наказание и нарушение на принципа за прилагане на най -благоприятния за дееца закон. Иска се възобновяване на производство по н.о.х.д. № 250/2023г. на Районен съд Мездра и даване на възможност за сключване на ново споразумение.

В съдебно заседание пред АС-София защитникът на осъдения Б. Г. поддържа искането за възобновяване по наведените в него основания.

Пледира наказателното производство да бъде възобновено.

Осъденият Б. Г. също моли наказателното производство да бъде възобновено.

Представителят на държавното обвинение - прокурор С. счита искането за възобновяване на наказателното производство за неоснователно и с оглед на това настоява то да бъде оставено без уважение.

Апелативен съд - София, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за 1 установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е подадено в установения в чл. 421, ал. 3 от НПК срок. То е насочено срещу акт, който подлежи на проверка по реда на глава XXXIII от НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С определение от 08.11.2023г. по н.о.х.д. № 250/2023 г. година по описа на Районен съд - Мездра е одобрено постигнатото между страните споразумение, по силата на което Б. Г. е признат за виновен в това, че на 28.01.2023г. в с. Камено поле, общ. Роман, чрез теглене с лек автомобил „Фолкваген голф“ с рег. № ******** - лична собственост, противозаконно повредил чужда движима вещ - л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ********, собственост на Д. П. от гр. Роман, на обща стойност 2240 лева, като нанесъл щета в размер на 626 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

Съгласно така сключеното между страните и одобрено от съда споразумение, при условията на чл. 55, ал. 1, б. „б“ от НК, на Б. Г. е наложено наказание пробация с първите две задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шестнадесет месеца и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от шестнадесет месеца.

На основание чл. 53, ал. 1, б.„а“ от НК, съдът е отнел в полза на държавата, вещите принадлежащи на осъдения, послужи и предназначени за извършване на престъплението.

В тежест на осъдения Г. са възложени направените по делото разноски в общ размер от 525.92 лева, платими по сметка на ОД МВР Враца.

Определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото не подлежи на въззивна и касационна проверка и е влязло в сила в деня на неговото постановяване – 08.11.2023г.

Апелативен съд-София намира за неоснователни развитите в искането за възобновяване доводи.

Споразумението за прекратяване на наказателното производство е оформено в писмен вид, като уговореното наказание пробация за срок от 16 месеца е изписано с главни букви, тонирани с по - тъмен черен цвят спрямо останалия текст. По този начин в обективираното писмено съдържание на споразумението е поставен акцент на договорения вид и размер на наказанието, което изключва възможността някоя от страните да не е съзряла точния смисъл на употребените изрази и срокове.

Споразумението е подписано от прокурора от една страна и от Б. Г. и неговия защитник от друга.

Видно от съдебния протокол, онагледяващ процесуалните действия предприети в открито съдебно заседание на 08.11.2013г., споразумението е прочетено на страните и е възпроизведено в съдебния протокол, след което е подписано саморъчно от прокурора, защитника – адв. М. С. и Б. Г..

При тези данни как да се приеме, че Б. Г. и неговия защитник са се 2 съгласили на наказание различно от 16 месеца пробация. Няма каквито и да е индикации, че е допусната техническа грешка при изписване срокът на договореното наказание. Напротив, контрастът при изписване на клаузата посветена конкретно на вида и размера на наказанието в подписаното от страните споразумение, последващото му прочитане и пресъздаване в съдебния протокол, носещ подписите на страните, изключва лансираната версия в искането за възобновяване за допусната техническа грешка.

Лишено от основание е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. За престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода.

Страните не са се спрели на наказание лишаване от свобода, а на по - лекото по вид наказание пробация с първите две задължителни пробационни мерки.

Решаващият съд не се е намесил в съгласувана воля на страните и е одобрил така догореното наказание. Последното е определено в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК - при изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най – лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Прилагането на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.

„б“ от НК не е в ущърб на осъдения, защото води до отмерване на по – леко по вид наказание – пробация, вместо лишаване от свобода. Срокът на наложеното наказание пробация, освен че е договорен от страните, е малко под средния размер на продължителността на този вид наказание, фиксирана в чл. 42а, ал. 3, т. 1 от НК.

Ето защо САС намира, че наказанието, наложено на Б. Г. по реда на чл.

384, вр. чл. 381 от НПК, в резултат на съгласуваните му волеизявления със защитника и прокурора, не е несправедливо.

Мотивиран от изложеното, АС-София намира, че искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 250/2023 г. по описа на Районен съд – Мездра е неоснователно и следва бъде оставено без уважение.

Водим от горното, АС-София

РЕШИ:

Оставя без уважение искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 250/2023 г. по описа на Районен съд - Мездра, депозирано от адв. М. С., действащ като защитник на осъдения Б. Л. Г..

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4