Определение № 121 от 24.08.2020, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 121

30.07.2020 г.

Апелативен съд – Велико Търново

Град Велико Търново

Първи граждански и търговски състав

На 30.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

ЯНКО ЯНЕВ

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно търговско дело № 20204001000206 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 262, ал. 3 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „М Кар Плевен“ ООД, ЕИК 114074410, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж. к. „Дружба“, автокомплекс „БМВ“, съд. адрес: гр. София, ул. „Деян Белишки“ № 54, ет. 4, ап. 13, чрез адв. В. В. от АК – Велико Търново против Разпореждане № 422/05.03.2020 год., постановено по т. д. № 253/2019 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е върната частната жалба на „М Кар Плевен“ ООД, гр. Плевен срещу Решение № 208/18.12.2019 г., постановено по т. д. № 253/2019 год. по описа на Плевенски окръжен съд.

В частната жалба се излага, че обжалваното разпореждане е неправилно. Излага се, че неправилно е върната въззивната жалба, тъй като в случая държавна такса за въззивната жалба не била предвидена в нормативен акт и не се дължала.

Претендира се да се отмени Разпореждане № 422/05.03.2020 год., постановено по т. д.

№ 253/2019 год. по описа на Окръжен съд – Плевен и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното разпореждане, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

На 29.01.2020 год. в Окръжен съд – Плевен е депозирана жалба Вх. № 1347/29.01.2020 г. (дата на п.к. – 28.01.2020 г.) от „М Кар Плевен“ ООД, ЕИК 114074410, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж. к. „Дружба“, автокомплекс „БМВ“, съд. адрес: гр. София, ул. „Деян Белишки“ № 54, ет. 4, ап. 13, чрез адв. В. В. от АК – Велико Търново против Решение № 208/18.12.2019 г., постановено по т. д. № 253/2019 год. по описа на Плевенски окръжен съд.

Първоинстанционният съд, с Разпореждане от 30.01.2020 г. е оставил без движение депозираната жалба, като е дал на страната едноседмичен срок, в който да приведе депозираната жалба в съответствие с изискванията за редовност на същата като внесе държавна такса по сметка на Великотърновския апелативен съд, в размер на 10 лв. и представи по делото платежния документ, както и я е предупредил за последиците от неизпълнението на това задължение, че жалбата ще бъде върната.

Съобщението е получено от страната „М Кар Плевен“ ООД, гр. Плевен на 17.02.2020 г. – чрез адв. Веселин Вангелов - лично.

В указания срок нередовностите не са били отстранени.

С обжалваното Разпореждане № 422/05.03.2020 год., постановено по т. д. № 253/2019 год. по описа на Окръжен съд – Плевен е върната частната жалба на „М Кар Плевен“ ООД, гр. Плевен срещу Решение № 208/18.12.2019 г., постановено по т. д. № 253/2019 год. по описа на Плевенски окръжен съд.

Срокът за отстраняване на нередовностите по частната жалба е изтекъл на 24.02.2020 г. (понеделник – работен ден) като в този срок жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда да внесе държавна такса по сметка на Великотърновския апелативен съд, в размер на 10 лв. и да представи платежния документ. Не е представен такъв и с частната жалба пред настоящата инстанция.

В случая жалбоподателят не е привел депозираната от него жалба в съответствие с изискванията за редовност, обуславящи процесуалната допустимост на същата, поради което правилно първоинстанционният съд е върнал същата.

Видно от съобщението изпратено на страната, в същото изрично е указано на страната, че следва в определения от съда срок да внесе държавна такса по сметка на ВТАС, в конкретно посочен от съда размер, както и в същия срок да представи по делото платежния документ. Същевременно страната е предупредена за последиците от неотстраняване в срок на нередовностите на жалбата.

Посочените в чл. 261 от ГПК приложения към въззивната жалба са неделима част от редовността на същата, едно, от които приложения е именно документ за внесена държавна такса. Разпоредбата на чл. 262 от ГПК посочва пределите на проверката, извършване от съда, по отношение на редовността на въззивната жалба и в която разпоредба, изрично е посочено, че ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК съда указва на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

След като съдът изрично е указал да бъдат представени доказателства за привеждане депозираната жалба в съответствие с изискванията за редовност по реда на чл. 262, ал. 1 от ГПК и е отбелязал и правните последици от евентуалното процесуално бездействие на жалбоподателя, то липсата на доказателства за това, че е спазен едноседмичния срок за привеждане депозираната жалба в съответствие с изискванията за редовност води до прилагане на ал. 2 на текста.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че в случая държавна такса за въззивната жалба не била предвидена в нормативен акт и не се дължала. Съгласно чл. 29 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) при обжалване на вписване, обявяване, заличаване и отказ по Закона за търговския регистър се събира 50 на сто от съответната такса по Раздел IIа от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г.).

Съгласно чл. 16а, ал. 2, т. 20 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията по заявление за вписване на обстоятелства в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подадено по електронен път, се събират такси, съответно - на други обстоятелства, подлежащи на вписване за първи път – 20 лв. Т.е. дължимата държавна такса пред окръжният съд е 10 лв., а при обжалване на неговото решение – отново 10 лв. Това е така, тъй като нормата (чл. 29 от Тарифата) не прави разграничение за инстанцията, пред която се внася дължимата държавна такса, респ. дължимата пред окръжен и апелативен съд държавна такса е в един и същ размер.

Следователно, такса по жалбата се дължи и тя е била определена правилно от съда в размер на 10 лева, но страната не я внесла в указания й срок, въпреки че е била надлежно уведомена за това си задължение.

Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че жалбата против Решение № 208/18.12.2019 г., постановено по т. д. № 253/2019 год. по описа на Плевенски окръжен съд е нередовна. Разпореждане № 422/05.03.2020 год., постановено по т. д. № 253/2019 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е постановено връщане на жалбата, като нередовна е правилно, поради което следва да се потвърди.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да се потвърди.

С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 422/05.03.2020 год., постановено по т. д. № 253/2019 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е върната частната жалба на „М Кар Плевен“ ООД, гр. Плевен срещу Решение № 208/18.12.2019 г., постановено по т. д. № 253/2019 год. по описа на Плевенски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________