Решение № 3356 от 25.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3356 гр. Пловдив, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330102735 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 01.03.2023г., подадени от М. Л. К. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/ 26.03.2022г., е нищожен, поради непосочване в договора за кредит на действителния размер на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В срока за отговор на исковата молба, „Фератум България“ ЕООД е предявил срещу М. Л. К. насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира М. Л. К. да бъде осъдена да заплати на „Фератум България“ ЕООД сумата о т 4778, 46 лева - главница, дължима по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/ 26.03.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /13.04.2023г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът по първоначално предявения иск поддържа, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/ 26.03.2022г. По силата на цитираното кредитно правоотношение, ответното дружество е предоставило на ищцата паричен заем в размер от 5000лв. Сумата е следвало да бъде върната ведно с възнаградителна лихва и други акцесорни вземания на 18 месечни вноски до 18.09.2023г. Сочи се, че в чл. 5 от договора за кредит било предвидено задължение за потребителя да сключи договор за поръчителство с “Ferratum Bank” и който договор за обезпечава вземанията на „Фератум България“ ЕООД по кредитното правоотношение.

Сочи се, че възнаграждението за поръчителя не е включено при формиране на приложимия към договора ГПР, макар и да представлява сигурен разход за 1 потребителя. Изтъква се, че неправилното посочване на ГПР и общо дължимата от потребителя сума по кредитното правоотношение води до цялостна недействителност на договора на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Фератум България“ ЕООД, със становище за неоснователност на предявения иско. Изтъква се, че в договора за кредит ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска.

Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото касае правоотношение с трето лице. Моли се, така предявения иск да бъде отхвърлен.

Претендират се сторените разноски.

Във връзка с насрещно предявения иск, „Фератум България“ ЕООД поддържа, че длъжникът е усвоил пълната стойност на предоставения му финансов ресурс, но осъществените плащания не са достатъчни, за да покрият задълженията му да главница. Предвид изложеното, моли се да бъде уважен предявеният насрещен осъдителен иск за оставащата дължима главница по кредитното правоотношение.

Претендират се разноски по насрещния иск.

В срок е постъпил отговор на насрещния иск от М. К.. Оспорва се предявената насрещна искова претенция. Излага се становище в насока цялостна недействителност на договора за кредит. Сочи се, че по кредитното правоотношение потребителят е заплащал суми, които предвид цялостната недействителност на договора за кредит следва да бъде прихванати с размера на претендираната от кредитора главница. Моли се предявеният насрещен иск да бъдат отхвърлен, а при условията на евентуалност да бъде уважен частично. Претендират се разноски по насрещния иск.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника по първоначално предявения иск „Фератум България“ ЕООД (като заемодател) и М. Л. К. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/ 26.03.2022г, по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 5000 лв. /л. 8- 9/. Отразеният в договора годишен лихвен процент е 35, 00%, годишният процент на разходите е 49, 66%, а задължението следва да се погаси на 18 месечни вноски (съобразно погасителен план на л. 33 от делото). Съобразно чл. 5 от Договора за паричен заем, кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от “Ferratum Bank” в полза на кредитора.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника М. Л. К. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

Не съществува спор между страните, че в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 5 от договора за кредит, между К. и “Ferratum Bank” е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Съдът счита за нужно да посочи, че самият договор за поръчителство не е представен по делото (доколкото е сключен с трето за процеса лице), но от приобщената по делото преддоговорна информация, дадена на ищцата – заемател се установява, че възнаграждението за поръчителя е в размер от 2

4950 лв., която сума не се отчита при формиране на приложимия към кредитното правоотношение ГПР (л. 39 от делото- т.4.3 от преддоговорната информация).

Изводът, че при формиране на приложимия към договора ГПР не се включва възнаграждението за поръчителя се потвърждава и от приетата по делото допълнителна съдебно- счетоводна експертиза (л. 123- 129). В заключението експертът е отразил, че в ГПР кредиторът е включил единствено вземането на възнаградителна лихва. При включване към ГПР и на вземането по договора за предоставяне на поръчителство разходите се равняват на 89, 82%.

От първоначално изготвената съдебно- счетоводна експертиза (л. 105- 106) се установява, че по сметка на „Фератум България“ ЕООД ищцата е заплатила сума в размер от 1244, 13 лв. – възнаграждение за поръчителство.

От допълнителната съдебно – счетоводна експертиза (л. 123- 129) се установява, че по процесния договор за кредит ищцата е заплатила сума в общ размер от 1125, 87 лв. (разпредЕ., както следва – 244, 65 лв. за главница, 631, 22 лв. за възнаградителна лихва и 250 лв. за такси към кредитора.

Съдът кредитира в цялост заключенията на вещото лице по изготвените експертизи като счита същите за обективни, обосновани и съответстващи на останалия приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

По първоначално предявения иск: съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Фератум България" ЕООД като заемодател и М. Л.

К. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 5000 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „Ferratum Bank”.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 5 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да сключи договор за поръчителство с “Ferratum Bank”, обезпечаващ вземанията на "Фератум България" ЕООД по процесния договор за кредит. В тази връзка, от прочита на чл. 5.1, чл. 5.2 и чл. 5.3 от приложимите към договора за кредит Общи условия (л. 48 от делото) се налага разбирането, че сключването на договора за поръчителство с 3

“Ferratum Bank” на практика представлява условие да се получи кредитно финансиране от "Фератум България" ЕООД (в чл.5.3 от общите условия ясно е отразено, че сключване на договор за поръчителство с посоченото от кредитора дружество повишава вероятността длъжникът да бъде одобрен за кредитно финансиране). Тоест, използвайки като претекст възможността длъжникът да повиши кредитоспособността си, кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която би довела до одобрение на заявката за кредитно финансиране обезпечение от одобрено от заемодателя "Фератум България" ЕООД дружество. Това дружество е именно “Ferratum Bank”, с който е сключен и договорът за поръчителство.

Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за предоставяне на поръчителство с “Ferratum Bank” е сигурен, тъй като предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс. Нужно е да се посочи, че макар и по делото да не е представен сключеният между ищеца и поръчителя “Ferratum Bank” договор, то от приетата по делото преддоговорна информация (л. 39) се изяснява, че очакваните разходи за потребителя по договора за поръчителство ще бъдат в размер на 4950 лв. ( т. 4.3 от преддоговорната информация). Тоест, явно е, че договореното възнаграждение за поръчителя “Ferratum Bank” е в размер от 4950 лв.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР (факт, който се изяснява безспорно и от приетото по делото допълнително заключения по изготвената ССчЕ), като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 66 %, но от съдържанието на договора и приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че в посочения размер не се включва възнаграждението, дължимо по договора за поръчителство, който е пряко свързан с договора за предоставяне на паричен заем. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за предоставяне на поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. Тоест, изяснява се с категоричност, че кредиторът неправилно формира приложимия към договора за кредит ГПР, като включва като разход единствено вземането за възнаградителна лихва, но не и това по договора за поръчителство.