Решение № 9 от 20.02.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Търговско дело 63/2025
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294 · Търговски закон
- чл.327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Шумен, 20.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
ПредС.ел:
Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Маринова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Търговско дело № 20253600900063 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искови молби на „Уникат – 2005“ ЕООД, ЕИК 117663718, със седалище и адрес на управление: гр. ...., ж.к. „...“, бл...., вх.“...“, ет.... ап...., представлявано от управителя Г. Ф. О., чрез пълномощника адв. М. В. от АК – ... срещу „Ем Груп Шумен“ ЕООД, ЕИК 201287459, със седалище и адрес на управление: гр. ...., ул. „...“ № ..., представлявано от управителя Е.Д. И., които първоначално са били предмет на гр.д. № 2050/2025 г. по описа на ШРС, към което са били присъединени гр.д. № 2049/2025 г., гр.д. № 2051/2025 г., гр.д. № 2052/2025 г. и гр.д. № 2065/2025 г. по описа на същия съд, след което делото е изпратено по подсъдност на ШОС.
Ищецът твърди, че за доставени стоки и извършени от него услуги на ответника е издадена фактура № .../04.03.2025 г. на обща стойност 101 500 лева с включен ДДС. Въз основа на посочената фактура и подадени от него заявления, ищецът се е снабдил със заповеди за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК срещу длъжника, както следва: 1/ заповед № ..../24.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1036/2025 г. по описа на ШРС – за сумата от 24 445.25 лева, от която 24 000 лева с включен ДДС – задължение по фактура № ..../04.03.2025 г. и 445.25 лева – мораторна лихва върху главницата от 05.03.2025 г. до датата на завеждане на заявлението – 22.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до пълното изплащане на сумата и съдебни и деловодни разноски в размер на 505 лева – държавна такса и 1 400 лева – адвокатско възнаграждение; 2/ заповед № ..../24.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1037/2025 г. по описа на ШРС – за сумата от 24 445.25 лева, от която 24 000 лева с включен ДДС – задължение по фактура № ..../04.03.2025 г. и 445.25 лева – мораторна лихва върху главницата от 05.03.2025 г. до датата на завеждане на заявлението – 1
22.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до пълното изплащане на сумата и съдебни и деловодни разноски в размер на 505 лева – държавна такса и 1 400 лева – адвокатско възнаграждение; 3/ заповед № ..../24.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1035/2025 г. по описа на ШРС – за сумата от 5 602.04 лева, от която 5 500 лева с включен ДДС – задължение по фактура № ...../04.03.2025 г. и 102.04 лева – мораторна лихва върху главницата от 05.03.2025 г. до датата на завеждане на заявлението – 22.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до пълното изплащане на сумата и съдебни и деловодни разноски в размер на 112.04 лева – държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение; 4/ заповед №.../24.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1038/2025 г. по описа на ШРС – за сумата от 24 445.25 лева, от която 24 000 лева с включен ДДС – задължение по фактура №...../04.03.2025 г. и 445.25 лева – мораторна лихва върху главницата от 05.03.2025 г. до датата на завеждане на заявлението – 22.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до пълното изплащане на сумата и съдебни и деловодни разноски в размер на 505 лева – държавна такса и 1 400 лева – адвокатско възнаграждение;
5/ заповед № .../25.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1051/2025 г. по описа на ШРС – за сумата от 24 445.25 лева, от която 24 000 лева с включен ДДС – задължение по фактура № ...../04.03.2025 г. и 445.25 лева – мораторна лихва върху главницата от 05.03.2025 г. до датата на завеждане на заявлението – 22.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до пълното изплащане на сумата и съдебни и деловодни разноски в размер на 488.91 лева – държавна такса и 1 400 лева – адвокатско възнаграждение. В законоустановените срокове ответникът е подал възражения срещу посочените заповеди, че не дължи изпълнение. Предвид това и като счита, че същият има задължения по процесната фактура, тъй като е получил доставените стоки и услуги, но не е извършил плащания по нея, ищецът моли съдът да постановени решение, с което да признае за установено по отношение на „Ем Груп Шумен“ ЕООД, ЕИК 201287459, със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул.
„...“ №..., представлявано от управителя Е. Д. И., че дължи на „Уникат – 2005“ ЕООД, ЕИК 117663718, със седалище и адрес на управление: гр. ...., ж.к. „...“, бл...., вх.“...“, ет...., ап...., представлявано от управителя Г. Ф. О. горепосочените суми за главница и лихви за забава, като му присъди, извършените по настоящото дело и по ч.гр.д. № 1036/2025 г., ч.гр.д. № 1037/2025 г., ч.гр.д. № 1035/2025 г., ч.гр.д. № 1038/2025 г. и ч.гр.д. № 1051/2025 г. по описа на ШРС деловодни разноски.
В предоставения му от първоинстанционния съд едномесечен срок по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговори на исковите молби, в които заявява, че не оспорва факта, че между двете дружества е имало търговски взаимоотношения за доставени стоки и извършени услуги, по повод на които са били издавани фактури, но възразява, че дължи исковите суми на дружеството ищец, като твърди, че е изплатил изцяло доставените му от същото стоки и услуги, за което представя платежни нареждания.
В първото по делото заседание ответникът признава, че е получил от ищеца описаните във фактура № ...../04.03.2025 г. стоки и услуги, както и, че е подписал извънсъдебна спогодба относно задълженията му за плащане по нея.
2
След запознаване с изявленията на страните, съдът намери, че е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни главни и акцесорни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.2, вр. ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.327 от ТЗ и чл. 294 от ТЗ, които са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, от и срещу надлежно легитимирани лица, подсъдни са като първа инстанция на ШОС и подлежат на разглеждане по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
По същество, между страните не се спори и се потвърждава от представените по делото писмени доказателства, че по поръчка на ответника ищцовото дружество му е предоставило следните стоки и услуги: 1 бр. шкаф за тоалетни, огледала с цена 20 000 лева;
18 бр. огледала бронзе с метална стойка с цена 733.33 лева; тераса – етаж 1, 2 с цена 25 000 лева; 7 бр. шкафове за сервитьори с цена 583.33 лева; 1 бр. арена за снимки с цена 4 166.66 лева и доставка и монтаж с цена 18 133.33 лева, за които е била съставена фактура № ...../04.03.2025 г. на стойност 84 583.33 лева без ДДС и 101 500 лева с ДДС, с падеж 04.03.2025 г., която е била отразена в счетоводството на ищеца.
Въз основа на подадени от него заявления, ищецът се е снабдил със заповеди за изпълнение на паричните задължения по фактура № ..../04.03.2025 г., както следва: 1/ заповед № .../24.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1036/2025 г. по описа на ШРС – за сумата от 24 445.25 лева, от която 24 000 лева с включен ДДС – задължение по фактура № .../04.03.2025 г. и 445.25 лева – мораторна лихва върху главницата от 05.03.2025 г. до датата на завеждане на заявлението – 22.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до пълното изплащане на сумата и съдебни и деловодни разноски в размер на 505 лева – държавна такса и 1 400 лева – адвокатско възнаграждение; 2/ заповед № .../24.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1037/2025 г. по описа на ШРС – за сумата от 24 445.25 лева, от която 24 000 лева с включен ДДС – задължение по фактура № .../04.03.2025 г. и 445.25 лева – мораторна лихва върху главницата от 05.03.2025 г. до датата на завеждане на заявлението – 22.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до пълното изплащане на сумата и съдебни и деловодни разноски в размер на 505 лева – държавна такса и 1 400 лева – адвокатско възнаграждение; 3/ заповед № .../24.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1035/2025 г. по описа на ШРС – за сумата от 5 602.04 лева, от която 5 500 лева с включен ДДС – задължение по фактура № ..../04.03.2025 г. и 102.04 лева – мораторна лихва върху главницата от 05.03.2025 г. до датата на завеждане на заявлението – 22.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до пълното изплащане на сумата и съдебни и деловодни разноски в размер на 112.04 лева – държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение;
4/ заповед № .../24.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1038/2025 г. по описа на ШРС – за сумата от 24 445.25 лева, от която 24 000 лева с включен ДДС – задължение по фактура № ..../04.03.2025 г. и 445.25 лева – мораторна лихва върху главницата от 05.03.2025 г. до датата на завеждане на заявлението – 22.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до пълното изплащане на сумата и съдебни и деловодни разноски в размер на 505 лева – държавна такса и 1 400 лева – адвокатско възнаграждение; 5/ заповед № .../25.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1051/2025 г. по описа на ШРС – за сумата от 24 445.25 лева, от която 24 000 лева с 3 включен ДДС – задължение по фактура № ..../04.03.2025 г. и 445.25 лева – мораторна лихва върху главницата от 05.03.2025 г. до датата на завеждане на заявлението – 22.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до пълното изплащане на сумата и съдебни и деловодни разноски в размер на 488.91 лева – държавна такса и 1 400 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражения срещу издадените заповеди за изпълнение, твърдейки, че не дължи посочените в тях суми, с оглед на което заповедният съд е указал на заявителя да предяви вземанията си по исков ред, което той е сторил с исковите молби, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че предявените положителни установителни искове са допустими.
По основателността им, се установи, че ответникът не спори, че е получил от ищеца описаните във фактура №.../04.03.2025 г. стоки и услуги, както и, че на 07.10.2025 г. между страните е било сключено извънсъдебно споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № ..../07.10.2025 г. на нотариус рег. № ..... при НК, в което ответникът е признал вземанията на ищеца по посочената фактура и издадените в негова полза заповеди за изпълнение по ч.гр.д. №№ 1035/2025 г., 1036/2025 г., 1037/2025 г., № 1038/2025 г. и 1051/2025 г. по описа на ШРС, заедно с други свои задължения в размер общо на 397 000 лева и е поел ангажимент да ги заплати на кредитора на вноски в срок до 30.03.2026 г..
В съответствие с изложеното, съдът приема за доказано, че в полза на ищеца съществуват установени по основание и размер и изискуеми парични вземания за главница и лихва за забава, произтичащи от търговска продажба на стоки и услуги, обективирна с фактура №..../04.03.2025 г., с длъжник ответника, по отношение погасяването на които последният е в забава. Предвид това, липсата на възражения от длъжника за неточно изпълнение задълженията на насрещната страна по сделката, вменените му в чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.294 от ТЗ задължения за заплащане цената на доставените стоки и услуги, ведно с лихвата за забава и, че липсата на парични средства не го освобождава от задължението да изпълни, намира, че предявените положителни установителни искове са основателни и доказани по размер, поради което следва да се уважат изцяло.
Що се отнася до представените от ответника 2 бр. преводни нареждания от 04.09.2023 г. и 17.11.2023 г., с които твърди, че е погасил част от претендираните суми, счита, че са изцяло неотносими към правния спор, тъй като е видно, че касаят плащания към ищеца, но по фактури от 28.08.2023 г. и 08.11.2023 г. за вземания, които са възникнали преди издаване на процесната.
Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски за платена държавна такса и адвокатски хонорар, в размер общо на 14 629.82 евро, както и разноските по заповедните производства, както следва: 1/ 974.01 евро – по ч.гр.д. № 1036/2025 г. на ШРС, 2/ 974.01 евро – по ч.гр.д. № 1037/2025 г. на ШРС, 3/ 312.93 евро – по 4 ч.гр.д. № 1035/2025 г. на ШРС, 4/ 974.01 евро по ч.гр.д. № 1038/2025 г. на ШРС и 5/ 965.78 евро по ч.гр.д. № 1051/2025 г. на ШРС.