Решение № 1784 от 17.08.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1784 гр. Бургас, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120107303 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управ-ление: гр. Б.

***, срещу А. А. Х., с ЕГН: **********, и Н. Т. Х., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Б.

***.

Ищецът твърди, че в периода от 14.05.2013г. до 31.03.2022г. е предоставил на М. С. Х., А. С. Х., Н. Т. Х. и А. А. Х., всички – наследници на З. Л. Х., услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, за обект, находящ се на горния адрес, с абонатен № ***, на стойност 290.51 лв. Твърди също, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против тях, въз основа на което е било образувано ч. гр. де-ло № 3688/2022г. на РС Бургас. По него e била издадена такава за главницата, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2022г. до окончателното плащане, както и за обезще -тение за забавено плащане за периода 26.12.2019г. – 31.05.2022г., без времето от 13.03. до 13.05.2020г., в размер на 27.22 лв. Сочи, че заповедта за изпълнение е била връчена на ответниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и му е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това моли Съдът да постанови решение, с което да с е признае за установено по отношение на тях, че му дължат по 48.42 лв. от главницата. Претенди -ра разноски.

Ответниците, чрез назначения особен представител – адв. Й. Н., оспорват исковете.

Излагат съображения, че не е налице сочената в исковата молба облигацион-на връзка между страните, тъй като липсват доказателства да са приели наследството, останало от З.

Х., както и че не са им били предоставени твърдяните от ище-ца ВиК услуги. Искат от Съда да отхвърли претенциите.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за установено следното:

По заявление на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е издадена заповед за из1 пълнение по чл.410 от ГПК против М. С. Х., А. С. Х., Н. Т. Х. и А. А. Х. за заплащане на сумата 290.51 лв., пред-ставяваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода, за периода 14.05.2013г. – 31.03.2022г., в обект – съсобствен имот, находящ се на адрес: гр. Б.

***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва, считано от 07.06. 2022г. до окончателното плащане, и сумата 27.22 лв. – обезщетение за забавено плаща-не за периода 26.12.2019г. – 31.05.2022г., без времето от 13.03. до 13.05.2020г., съответ-но: по 96.83 лв. от главницата и 9.07 лв. от мораторната лихва – за първите двама, и по 48.42 лв. от главницата и 4.54 лв. от мораторната лихва – за ответниците, по ч. гр. дело № 3688/2022г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, а по отношение на другите длъжници е влязла в сила.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявените установителни искове за главниците.

С Разпореждане от 25.11.2022г., производството по делото по исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД – за мораторните лихви, е било прекратено, поради оттеглянето им, а Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е била обезсилена в съответната й част.

Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв – предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.

От представените по делото справки от имотния регистър при СВ – гр.Бургас и от АГКК се установява, че З. Л. Х. е придобила право на собственост вър-ху процесния имот, находящ се на адрес: гр. Б. ***, по силата на правна сделка – покупко-продажба, вписана на 31.10.2021г. Видно от Удосто-верението за наследници на същата е, че тя е починала на ***г., като е оставила за свои такива, по закон, синовете си – М. С. Х., А. С. Х. и А. С. Х..

Последният е починал на ***г. и ответниците по настоя-щото дело се явяват негови законни наследници – съпруга и син. Не се твърди от тях и не се установява в хода на процеса, че не са приели останалото от него наследство, като възраженията на особения им представител, досежно това – на З. Х., са неос-нователни, тъй като двамата не са нейни наследници. По отношение на наследодателя им, обаче, са налице данни за приемане на наследството от майка му, доколкото в цити-раната по-горе справка от СВ – гр.Бургас са отразени възбрани върху притежаваната от него 1/3 ид. част от процесния имот. Следователно, след неговата смърт, именно ответ-ниците са станали нейни собственици – по силата на наследственото правоприемство, при равни квоти – от по 1/6 ид. част, съобразно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗН. Пред-вид това, следва да се приеме, че двамата са имали качеството потребители на ВиК ус-луги, доставяни от ищеца – по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004г., и като такива е следвало да ги заплащат.

От показанията на свидетелката В. Р. – служител-инкасатор в ищцовото дружество, обслужваща района, в който се намира процесният имот, се установява, че в същия не е имало монтиран водомер. През исковия период е бил обитаван от едно лице, поради което тя е начислявала по пет кубика месечно – по Наредбата. Считано от 07.11. 2022г. водоснабдяването му е било преустановено.

По делото е представена Справка-извлечение от отчета с мобилното устройство за обекта – с абонатен № ***, и издадените в периода от 25.11.2019г. до 26.04.2022г. въз основа на него 14 броя данъчни фактури, на обща стойност 290.51 лв. Същите, няма спор между страните, са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, което е ре-довно водено, и съобразно разпоредбата на чл.182 от ГПК следва да се ценят като дока-зателство, досежно отразените в тях обстоятелства по предоставянето на ВиК услугите.

Предвид обстоятелството, че през исковия период М. С. Х., А. С. Х., Н. Т. Х. и А. А.

Х. са били съсобст-веници на процесния недвижим имот, както и с оглед липсата на 2 съответна правна нор-ма или на договор, уреждащи възникването на солидарност между тях – чл.121 от ЗЗД, следва да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки от тях участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си – първите двама за по 1/3 от общата сума, а именно – по 96.83 лв., а ответниците – за по 1/6, т. е. за по 48.42 лв.

При тяхна доказателствена тежест, те не са ангажирали доказателства да са изпъл-нили задълженията си към “Водоснабдяване и канализация” ЕАД.

Ето защо, следва да се приеме, че в хода на настоящото производство последното по несъмнен начин установи дължимостта на сумите, за които се е снабдило със Запо-вед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6173/2020г. на РС Бургас, от тях.

Ответниците дължат и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2022г. до окончателното плащане.

Предявените установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени из-цяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 1/3 от направените в заповедното производство разноски – 25 лв. за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, заедно с тези – за настоящото, а именно: 75 лв. за ДТ, 200 лв. за възнаграждение за особения представител и 5 лв. за СУ, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Т. Х., с ЕГН: **********, и А.

А. Х., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Б. ***, че същите дължат на “Водоснабдяване и канали-зация” ЕАД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, сумите от по 48.42 лв. – всеки от тях, представляващи припадащите им се, съобразно правата в съсобствеността, по 1/6 части от цената за предоставени ус-луги по доставка, отведеждане и пречистване на вода, в обект, находящ се на адрес: гр. Б. *** – абонатен № ***, за периода о т 14.05.2013г. до 31.03.2022 г., общо 290.51 лв., ведно със законната лихва считано от 07.06.2022г. до окончателното плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – по ч. гр. дело № 3688/2022г. на РС Бургас.

ОСЪЖДА Н. Т. Х. и А. А. Х. да заплатят на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД направените в заповедното производство разнос-ки: 25 лв. за ДТ и юрисконсултско възнаграждение – по 12.50 лв. всеки от тях, и тези – за настоящото, общо 280 лв. – за ДТ, СУ и възнаграждение за особен представител – по 140 лв. всеки от тях, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. – по 50 лв. всеки от тях.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

След влизането в сила на настоящото Решение, препис от същото, както и от Разпореждането от 25.11.2022г. да се приложат по ч. гр. дело № 3688/2022г. на РС Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3