Решение № 113 от 05.11.2019, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Административно наказателно дело 200/2019
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 05.11.2019
- В сила
- 25.11.2019
- Състав
- ЙОХАН МИРОСЛАВОВ ДЖЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Закон за автомобилните превози
- чл.12а, ал.4 · Закон за автомобилните превози
- чл.93, ал.1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл.93, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.27, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ гр.Червен бряг 05.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ при секретаря Елеонора
Йотова, като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 200 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от Г.Ц.Г., с
ЕГН ********** *** подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 356-0000143/03.07.2019 г. на ******, с което за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 и чл.31, ал.1, т.2 на Наредба № 34 от 06.12.1999 г***на пътници на Министъра на транспорта /Наредба № 34/99 МТ/ и на основание чл.93, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на жалбоподателя са му наложени две административни наказания – ГЛОБА в размер на по
2000.00 /две хиляди/ лв. за всяко от нарушенията, за това, че на 13.04.2019 г. около ***на ***пред ***, управлява л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ***, собственост на И.К.И., като същия е с опознавателни знаци и ***, без разрешение за извършване ****** Жалбоподателя твърди, че не е извършил вменените му административни нарушения, като същите не са установени по законоустановения ред. Излагат се подробни доводи, че при издаването на атакуваното НП са нарушени материалния закон и процесуалните правила, водещи до неговата незаконосъобразност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
– редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. Цв. А. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа жалбата, като ангажира доказателства. Позовава се на представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява и не релевира становище по жалбата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Обжалваното
Наказателно постановление № 356-0000143/03.07.2019 г. на ****** е получено от жалбоподателя на 08.07.2019 г. Жалбата е подадена на 11.07.2019 г., т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Разгледана по същество същата е основателна.
Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производството е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:
С Наказателно постановление № 356-0000143/03.07.2019 г. на ****** за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 и чл.31, ал.1, т.2 на Наредба № 34/99 МТ и на основание чл.93, ал.1, т. 1 ЗАвПр на жалбоподателя са му наложени две административни наказания – ГЛОБА в размер на по 2000.00 /две хиляди/ лв. за всяко от нарушенията, за това, че на 13.04.2019 г. около ***на ***пред ***, управлява л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ***, собственост на И.К.И., като същия е с опознавателни знаци и ***, без разрешение за извършване ******
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Г.Ц.Г., който го обжалвал в срок и моли съда да го отмени като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита, че в АУАН и в НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които от своя страна водят до опорочаване на административно наказателното производство. Счита, че са налице достатъчно основания за отмяна на НП. От приобщените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление №
356-0000143/03.07.2019 г. на ***; Заповед № 8121з-515/2018 г.; Заповед РД-01-210/15.05.2015 г.; Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА с бл. № 020587 от 13.04.2019 г. и Разрешение № 022 за извършване на таксиметров превоз на пътници, както и от показанията на *** Л.Ц.В., свидетеля по съставяне на АУАН-а П.И.П., както и свидетеля допуснат по искане на жалбоподателя – И.К.И., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателя живее на семейни начала със сестрата на св. И.К.И., който в качеството си на ******на територията на ***въз основа на Разрешение № 022 за извършване на таксиметров превоз на пътници издадено от ***на основание Наредба № 34/99 МТ, със срок на валидност 31.12.2019 г. На 13.04.2019 г. около обяд жалбоподателя се обадил на И., че му трябва автомобил да отиде да вземе лекарства за жена си. И. в момента не бил на работа и му предоставил служебния си автомобил л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ***, който бил оборудван с опознавателни знаци и ***. Жалбоподателя бил правоспособен водач, се качил на автомобила и тръгнал към аптеката. Движейки се по ***, в района на ***та, бил спрян от служители на РУ Червен бряг, изпълнявайки служебните си задължения по КАТ.
Поискали документите на водача и след като не представил ******“ му бил му съставен АУАН серия АА с бл. № 020587/13.04.2019 г. за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 и чл.31, ал.1, т.2 на Наредба № 34/99 МТ, въз основа на който било издадено и атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, след като очевидно, че не са събрани безспорни доказателства обосноваващи несъмнено извършено от жалбоподателя нарушение. В тежест на наказващия орган е да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, поради липсата на достатъчна доказателствена съвкупност в тази насока.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ серия АА с бл. № 020587 от 13.04.2019 г., с който се констатира, че на датата на издаването му, около ***на ***пред ***, Л.В. управлява л.а.
„Дачия Логан“ с рег. № ***, собственост на И.К.И., като същия е с опознавателни знаци и ***, без разрешение за извършване ******
По сходен начин е описано установеното поведение и в наказателното постановление, което се обжалва, като там е отразена същата правна квалификация на нарушенията.
В качеството на свидетел по делото са разпитани актосъставителя В. и свидетелят по акта И., които потвърдили констатациите по същия, като посочили, че при самата проверка, в присъствие на нарушителя, бил съставен АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
На базата на събраните по делото гласни и приетите писмени доказателства по преписката, съдът счита, че описаната по акта и наказателното постановление фактическа обстановка е установена категорично.
Налице е действително установяване от страна на контролните органи при проверката, че се касае до управление на лек ***, с който не се установи водача да е бил извършвал превоз на пътници, доколкото липсва доказателства в тази насока от наличната в ***на автомобила електронна контролна лента. В тази насока и изложените от страна на жалбоподателя твърдения, че не е бил извършвал дейност ***, съдът възприема като основателни и съответстващи на действителността. При условие, че жалбоподателят В. е извършвал управление на ***, по отношение на него са възникнали и съществували и задължения за съобразяване със специалните разпоредби на Наредба № 34/99 г***на пътници. Видно от приложеното по преписката разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено на ***и касаещо именно управлявания от жалбоподателя ***, същото е било валидно от 21.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и следователно действително към момента на проверката жалбоподателят не е носил валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз, което е негово задължение по чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 1999 г. Независимо от установеното и правилно квалифицираното поведение на водача на *** обаче, според съда неправилно е била ангажирана отговорността му от наказващия орган, като е посочена като основание за санкционирането му нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Последната визира изобщо извършване на дейността по превоз на пътници без наличието на редовно издадено разрешение. От приложеното към жалбата Разрешение № 022 издадено от ***на ***, става ясно, че валидно разрешително е било издадено по отношение на управлявания от жалбоподателя лек *** и то е със срок на действие от 21.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Следователно за този автомобил е имало валидно разрешително от ***към момента на проверката, което не е било представено на проверяващите от жалбоподателя. Ето защо и при наличие на възможност да провери това обстоятелство служебно, още повече, че именно такова възражение е вписал жалбоподателят в АУАН, наказващият орган е следвало да установи факта на наличие на редовно издадено последващо разрешение и при това положение да санкционира водача съобразно с нормата на чл.93, ал.2 от ЗАвПр, която предвижда наказание за водач, извършващ обществен превоз на пътници, който не представи в момента на проверката издаденото му разрешително. При това положение и с оглед на установените действителни фактически положения, според съда наказващият орган е процедирал незаконосъобразно, като е наложил по -голямата по размер глоба на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, вместо по-малката такава, предвидена в съответната на установените факти норма на чл.93, ал.2 от ЗАвПр.
Досежно нарушението и съответно наложеното за него наказание по т.2 от наказателното постановление съдът счита, че следва да потвърди последното, като правилно и законосъобразно издадено.
Съгласно чл.40 от Наредба № 34/99 г***на пътници водачът попълва редовно и точно пътната книжка. Видно от приложената по преписката пътна книжка в последния пътен лист с № 071, който е следвало да се попълни от водача, не се съдържа попълване на нито един от предвидените реквизити и по-конкретно указаните в АУАН и наказателното постановление дата и име на водача. В тази насока и правилно поведението на водача е било квалифицирано като нарушение на посочената разпоредба от Наредбата и е приложено съответното наказание по чл.105 от ЗАвПр, който предвижда наказание глоба в твърд размер от 200 лева за нарушение на подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на закона, какъвто с явява посочената Наредба № 34 от 1999 г***на пътници, издадена на основание чл.12а, ал.4 от ЗАвПр.
Цитираната по-горе разпоредби пораждат задължение за ***да носи удостоверението и пътната книжка, когато управлява автомобила. От логическото и граматическото тълкуване на тези текстове става ясно, че за да е налице неизпълнение на задълженията, тези документи следва да са съставени и да съществуват в правния мир върху материален носител. Следователно, за да е осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34/99г. на МТ, ***следва да разполага с тези документи – ******”, но да не ги носи по време на управление на автомобила, респективно, да не е възможно да ги представи при проверка.
По мнение на Съда обаче, за така описаните в АУАН и НП нарушение била приложима санкционната норма на чл.93, ал.2 от ЗАПр, съобразно която се наказва водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Разпечатката съдържа 40 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa1e1931-c5d4-45d2-950b-6e7c99d87024