Решение № 147 от 12.11.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. *, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251600600193 по описа за 2025 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.

С присъда № 5/22.11.2021 г. по НОХД № 884/2021 г. на РС * подсъдимият П.Ц. от село *, обл. *, бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, която била потвърдена изцяло с въззивно решение № 65/25.07.22 г. на ОС *. С решение № 52/09.02.2023 г. на АС-* същото било отменено по реда на възобновяването, като АС * върнал делото на ОС * за разглеждане от друг съдебен състав. С решение № 67/05.05.2023 г., ОС * отменил присъда № 5/22.11.2021 г. по НОХД № 884/2021 г. на РС * и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като било образувано НОХД № 530/2023 г. по описа на РС *.

С присъда № 12 от 26.03.2025 г. на РС * по НОХД № 530/2023 г. по описа на същия съд подсъдимият П.Ц. от село *, обл. *, бил признат за виновен в това, че на 29.06.2019г. в село *, обл. *, се заканил с убийство на Г.И. от гр.* с думите „*“, „*“, „*“, „*“, като държал секира в ръка и тези закани са възбудили основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. с ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода; на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението 1 на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила; произнесъл се относно веществените доказателства – връщане на пострадалия след влизане на присъдата в сила; възложил разноските по делото за сметка на подсъдимия.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия П.Ц. чрез упълномощения му защитник – адв. З. С. - САК с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения, довели и до съществено накърняване правото на защита. Моли съдa да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия.

В открито съдебно заседание прокурорът счита постановената присъда за правилна - обоснована и законосъобразна. Излага доводи, че са събрани всички относими доказателства и намира изводите на първоинстанционния съд за правилни.

Процесуалният представител на частния обвинител – адв. П., взема становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразна. Моли за присъждане на разноски във въззивното производство.

Защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба в цялост, като моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и постановена нова оправдателна. Навежда доводи за липса на мотиви; наличие на провокация към престъпление; неустановяване по безспорен начин дали деянието е осъществено на инкриминираната дата.

Жалбоподателят се явява лично; в последната си дума моли да бъде оправдан.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията на Окръжен съд-* са следните:

Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната присъда, е проведено законосъобразно.

На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна е доказано по 2 несъмнен начин, че подсъдимият П.Ц. е признат за виновен в това, че на 29.06.2019г. в с. *, обл. *, се заканил с убийство на Г.И. от гр.* с думите „*“, „*“, „*“, „*“, като държал секира в ръка и тези закани са възбудили основателен страх за осъществяването им - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.

Фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата, е установена правилно от първостепенния съд, като при анализиране на доказателствения материал по делото от страна на въззивния съд същата не се променя и е следната:

Подсъдимият живее в с. *, общ. *; работи като църковен служител.

Свидетелят Г.И., конституиран като частен обвинител живее на съпружески начала със свидетелката П.Т.. През 2014 година закупили къща с дворно място в село *, обл. *, ул. „*“ №*. Единствени съседи на имота са подсъдимият П. Ц. и съпругата му - свидетелката Б.П.-Ц.а. Първоначално отношенията между съседите били добри, но впоследствие се влошили.

Свидетелката Б. Ц.а направила забележка на свидетеля Г. И., че не желае в дома им да вижда, че идват определени хора от селото.

През 2016 година частният обвинител Г. И. решил да направи ограда между двата имота, като при изграждането на тази ограда отношенията им се влошили още повече - имали спор за мястото на изграждане, който уредили чрез съответните институции. Г. И. и П.Т. не живеели постоянно в имота, идвали през почивните си дни. Установявали, че в имота им захвърлени торби с умрели животни, а растенията в двора им били поливани с жълта течност с аромат на урина, вследствие на което изсъхвали.

На 29.06.2019 година – П.ден, свидетелката П.Т. намерила за в двора си торбичка с умрели животни, закачена на сайван - останки от охлюви, която птиците разкъсали и течност паднала върху нея; същата в това време носела бебето си в двора. Споделила на Г. И. и това го ядосало. Закачил торбата на една пръчка и се запътил към дома на подсъдимия П. Ц. и свидетелката Б. Ц.а.

Застанал пред оградата на дома на подсъдимия и извикал „*? *“. След около една минута в двора на къщата си излезли подсъдимият Ц. и съпругата му Ц.а.

Последната започнала да отрича; твърдяла, че не са те и най-вероятно някой иска да ги скара. В този момент подсъдимият П. Ц., който през цялото време бил навън, влязъл вътре и отново излязъл , държейки брадва /секира/, която 3 размахал с думите „*“, „*“, „*“, „*“ и многократно повторил „*“; размахвал брадвата към свидетеля Г. И.. Подсъдимият П. Ц. заявил, че ще „*“, визирайки детето му. Т. направила запис на случващото се с фотоапарат „Канон“.

На досъдебното производство била назначена и изпълнена съдебнотехническа експертиза /л.81-93 от ДП/, на която обект на изследване е видео файл, записан върху ДВД диск марка „Кодак“. Същият е с продължителност 9.14 минути, като вещото лице възпроизвело разговора между лицата върху хартиен носител.

В хода на воденото ДП била назначена и изготвена съдебна психиатрична и психологична експертиза. От заключението е видно, че свидетелят Г. И. е изпитал основателен страх за осъществяването на отправените му на 29.06.2019г. закани за убийство, като последствията са повишена ситуитивна и личностова тревожност, депресивни и страхови изживявания, които според вещите лица продължават и към момента.

Експертите са категорични, че пострадалият Г. И. е променил поведението си и начина си на живот, докато обитава имота си - не излиза в тази част откъм съседа, избягва срещи и разговори с него, оглежда се и е нащрек, страхува се, когато оставя жена си и детето си сами, а и когато е с тях. В хода на съдебното следствие експертите поддържат изготвеното заключение, като в отговор на въпроси на защитата заявяват, че констатациите са на база ползваните материали от ДП и снетата анамнеза, като уточняват, че методиките, които използват са стандартни и общоприети не само на територията на Р. България.

Вещото лице д-р М. посочва, че всяка експертиза, независимо дали се изготвя в стационар, в кабинет или при освидетелстване, на първо място се „снема анамнезата от освидетелстваното лице“ или от негови близки при невъзможност, в случая Г.И. е „апсихотичен човек, който в резултат на преживяното е започнал да оформя посттравматично разстройство“.

В хода на съдебното производство са назначени съдебно-техническа експертиза, както и допълнителна такава, изпълнени от вещо лице инж. К.Т., от което се установява, че видеофайл с наименование MVI_4740.MOV не е манипулиран, продължителността на записа е 09:13 минути, като системните дата и час на създаването му върху картата памет на фотоапарата е: дата 201906-29/11:12 часа. Вещото лице е посочило, че датата и часът на създаване на горния видеофайл върху устройство- настолен компютър, лаптоп, преди да 4 бъде записан на компактдиска е: дата 2019-06-29/14:12 часа системно време и съответно е прехвърлен на диска на 01.07.2019г. в 18:22 часа системно време, но реално датата на неговото създаване при преглед на оригиналния файл е това, което първоначално е описано в първата експертиза - на 29.06.2019г., 11:12 часа, която е системна дата и час на фотоапарата. Отбелязва, че системното време на всяко устройство се настройва ръчно от потребителя.

Възпроизвел е изцяло речта на разговора, като изложените реплики се припокриват с тези на съдебно-техническата експертиза, изготвена в хода на ДП от друго вещо лице. Отбелязано е, че разговорите, материализирани в Протокол № 99/31.03.2020 г. на експерт НТЛ А.Б. съвпадат с репликите от видеофайл „MVI_4740.MOV”. Отбелязано е, че при прехвърлянето на видеофайла от фотоапарата на оптичния носител ДВД марка „Кодак“, файлът не е манипулиран и на оптичния носител е записан оригиналния файл „MVI_4740.MOV”. В заключението експертът е посочил, че мъжки глас 1, обозначен с М1 отговаря на гласа на свид. Г.И., а посоченият като М2, мъжки глас 2 не може да бъде установен с категоричност.

Първоинстанционният съд е обсъдил свидетелските показания на частния обвинител, П.Т. и И.П. подробно и задълбочено, като ги е кредитирал с доверие. Всички те са очевидци и дават показания за факти, лично възприети от тях. Тримата свидетели са изключително подробни в показанията си, същите последователно обясняват случилото се на процесната дата и място, нямат противоречия в твърденията си, взаимно се допълват и обективно описват събитията в тяхната последователност. Тези свидетели както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие нямат промяна в показанията си, която да наложи съответно прочитане на последните или пък извършване на очни ставки. Следва да се отбележи, че макар и страна - Г.И. логично, последователно и непротиворечиво описва случилото се.

Показанията му кореспондират с тези на П.Т. и на И.П.. Правилно са кредитирани свидетелските показания на Т. – макар и заинтересовано лице, изложеното от нея за въпросния ден, изцяло кореспондира с останалия събран доказателствен материал по делото.

Въззивният съд изцяло споделя изложените доводи относно показанията на свидетелката И.П. – същата е очевидец, не се намира нито в роднински, нито в приятелски отношения със страните, не е от село *, липсват всякакви индиции за заинтересованост на лицето. Първанова е възприела 5 непосредствено действията и думите на подсъдимия и дава последователни показания.

Правилно първостепенният съд не е дал вяра на показанията на свидетелите: Б. . П.-Ц.а - съпруга на подсъдимия Ц., Г.Н. и Й.Н..Б. Ц.а е заинтересовано лице, като съпруга на подсъдимия. С дадените си показания се стреми да подпомогне защитната му теза, като нейните показания са непоследователни, противоречиви помежду си с оглед приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, които са дадени пред друг състав на съда.

Едва при второто разглеждане на делото, започва да твърди, че въпросния ден – 29.06.2019 г. не е виждала нито Г., нито П., като след църковната служба отишла в дома на майка си. След прочитането на показанията, свидетелката не дава логично обяснение кои точно показания поддържа, а заявява, че прочетеният разпит е „компилация от две събития, които тя си разделя за себе си“. Районниятсъд е отчел факта, че свидетелските показания на Й.Н. и Г.Н. са противоречиви, нелогични и непоследователни. Заявяват, че не са в приятелски отношения с подсъдимия, но се познават от 20 години и детето им оставало у тях с преспиване, а впоследствие подсъдимият „кръстил“ внука им.

Не си спомнят важни събития от живота си – като покупката на жилището, година на раждане на внука си, но с прецизност си спомнят 29.06.2019 г. и църковната служба.