Решение № 244 от 21.06.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 446/2024
- Вид
- Решение № 244
- Подписан
- 21.06.2024
- В сила
- 25.07.2024
- Състав
- Таня Петкова
Други актове по делото
- Протокол № 563 от 25.04.2024 · Таня Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.11 · Закон за българските лични документи
- чл.80 т.2 · Закон за българските лични документи
- чл.80 т.5 · Закон за българските лични документи
- чл.319 · Наказателен кодекс
- чл.24 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 244 гр. Пазарджик, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220200446 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. А. В., с ЕГН- **********, с адрес: с.
*******, против Наказателно постановление № 2024-1818-02-7 от 30.01.2024 г. издадено от Началник на РУ- Пазарджик при ОД на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.11 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД) на основание чл.80 т.2 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата обобщено се излагат възражения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска и алтернативно се предлага да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото не е представено и писмено становище по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. По делото от процесуалния представител е представено писмено становище по същество, с което се иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, за което са изложени обосновани доводи. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Николай к. бил клиент на мобилен оператор „Виваком“. В края на 2023 г. изтичали сключени от него договори за мобилни услуги с мобилния оператор. В тази връзка на 22.11.2023г. той посетил офис на „Виваком“, находящ се в гр. Пазарджик, където от служителите му била отправена оферта за подновяване на договорите. к. решил да помисли дали да приеме офертата. От друг мобилен оператор обаче му били предложени по-изгодни условия и за това на 23.11.2023 г. той отново посетил офиса на „Виваком“ за да прекрати договорите си с този оператор. В офиса той разговарял с управителя му- жалбоподателката Х. В.. Двамата влезли в спор по повод реда на прекратяване на договорите за мобилни услуги. В. подала на к. документите, които той трябвало да подпише. През това време личната му карта била на работния плот на В.. к. отказал да подпише документите в офиса и заявил, че ще ги прочете на спокойствие вкъщи и ще прецени дали да ги подпише. Жалбоподателката му заявила, че не може да излиза от офиса с разпечатаните документи. к. посегнал да вземе личната си карта, но В. я взела от работния плот и я прибрала в едно чекмедже под бюрото. к. я попитал дали имала право да задържа личната му карта, на което тя отвърнала, че той също не й връщал документите. Тогава к. напуснал офиса, след което подал сигнал в РП- Пазарджик, въз основа на който била образувана прокурорска преписка Вх. № 6745/23 г. По същата била извършена проверка, възложена на служители на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР- Пазарджик. В хода на проверката жалбоподателката била предупредена по реда на ЗМВР с протокол за предупреждение от 06.12.2023 г., като й била разяснена наказателната отговорност по чл.319 от НК. На следващия ден- 07.12.2023 г., жалбоподателката посетила РУ- Пазарджик и предала на полицейските служители личната карта на к. и на друг клиент на „Виваком“, за което бил съставен протокол за доброволно предаване. В протокола В. вписала обяснение, че личните карти били забравени в офиса на мобилния оператор.
Впоследствие личната карта била върната на к., за което била съставена разписка.
С постановление от 26.01.2024 г. РП- Пазарджик отказала да образува ДП на основание чл.24 ал.1 от НПК, а именно поради липса на данни за извършено престъпление по чл.319 от НК, като материалите по преписката били изпратени по компетентност на РУ- Пазарджик с оглед преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на В. за извършено административно нарушение по чл.80 т.2 предл.2 от ЗБЛД.
Постановлението на РП- Пазарджик, ведно с материалите по пр. преписка постъпили в РУ- Пазарджик на 30.10.2024 г.
2
АНО преценил, че с действията си жалбоподателката е извършила нарушение на чл.80 т.2 във вр. с чл.11 от ЗБЛД, тъй като на 23.11.2023 г. около 15,50 часа в гр. Пазарджик, на ул. „Асен Златаров“ №23, в офис на „Виваком“ е взела принудително и задържала лична карта без съгласието на нейния притежател Н.А.в к.. Поради това и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН на 30.01.2024 г. било издадено обжалваното НП. То било връчено лично на санкционираното лице по пощата на 07.03.2024 г., видно от известие за доставяне, приложено по АНП. Жалбата против НП е подадена от наказаното лице чрез АНО до съда на 19.03.2024 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и материалите по прокурорска преписка Вх. № 6745/23 г. по описа на РП- Пазарджик, които кредитира като достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактология, съдът намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА поради следното:
На първо място НП се атакува като незаконосъобразно, поради допуснати СПН, изразяващи се в това, че в АНП не бил съставен, предявен и връчен АУАН на жалбоподателката, въз основа на който НП да се издаде.
Това възражение не би било направено, ко се държеше сметка за отразеното в НП, а именно, че същото се издава след постановен отказ на прокурора да образува ДП. Така в случая НП е издадено в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, както е посочено по-горе, според която не се издава АУАН (прилага по преписката), в случаите когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратил производството на АНО. Затова и съдът намира за неоснователно това възражение.
След извършена служебна проверка съдът не намери и други съществени процесуални пороци, които да водят до незаконосъобразност на издаденото НП. Както се посочи по-горе то е издадено след постановен отказ на прокурора да образува ДП и изпращане на материалите по преписката по компетентност и за преценка на АНО. НП е съставено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в 6-месечния срок по чл.34 от ЗАНН. В НП са спазени изискванията за съдържание по чл.57 ал.1 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и детайлно, като са посочени всички съставомерни обстоятелства.
Вярно е, че е дадена правна квалификация по чл.11 от ЗБЛД, като е посочено, че наказанието се налага на осн. чл.80 т.5 от ЗБЛД. Разпоредбата на 3 чл.11 от ЗБЛД, разписва, че никой няма право да дава или приема в залог, както и да използва или преотстъпва български личен документ на друго лице. Нормата на чл.80 т.5 от ЗБЛД предвижда наказание глоба от 50 до 300 лв. за лице, което отнеме, задържи без съгласие на притежателя, укрие или унищожи български личен документ на друго лице.
От изложените в обстоятелствената част на НП факти и обстоятелства става ясно, че жалбоподателката В. е взела и задържала личната карта на лицето Николай к. без негово съгласие. Тези факти и обстоятелства не съответстват на дадената правна квалификация на нарушението по чл.11 от ЗБЛД. Цитираната разпоредба не предвижда изпълнително деяние „задържане“ на личен документ без съгласието на неговия притежател.
Такова обаче е предвидено в разпоредбата на чл.80 т.2 от ЗБЛД, която освен санкционна се явява и материалноправна норма, тъй като в себе си съдържа и състава на нарушението. Съгласно тази разпоредба изпълнителното деяние на нарушението може да бъде осъществено по някой от следните начини:
„отнемане“, „задържане без съгласие на притежателя“, „укриване“ или „унищожаване“. Изложените фактически обстоятелства сочат именно на извършено нарушение на чл.80 т.2 от ЗБЛД чрез „задържане без съгласие на притежателя“ на личния документ.
При това положение след като изложените фактически констатации (словесно описание на нарушението) съответства на приложената разпоредба на чл.80 т.5 от ЗБЛД, то съдът счита че не се нарушава правото на нарушителя да разбере какво административно обвинение му се вменява и за какво нарушение се наказва и от там да организира правилно своята защита.
По нататък от правна страна съдът намира, че вмененото на жалбоподателката административно нарушение е обосновано и доказано.
Изложените фактически констатации в НП се обосновават и доказват от всички материали по прокурорската преписка, инкорпорирани в АНП след отказа на прокурора да образува ДП. В дадените обяснения по време на проверката Николай к. е описал подробно при какви обстоятелства жалбоподателката е взела и задържала личната му карта. Освен това тези обстоятелства не се отричат от жалбоподателката в депозираната жалба.
Вярно е, че по време на прокурорската проверка тя е обяснила, че личната карта е била забравена от к. и не е потърсена от него, като е останала да бъде съхранявана в чекмедже на бюро в офиса, докато жалбоподателката не получи инструкции какво да прави с нея. Тези и обяснения обаче се оборват от обясненията на к., но също така и са лишени от всякаква житейска логика.
Тъй като ако к. действително бе забравил в офиса личната си карта, той би се върнал, за да си я вземе, а не незабавно да подава сигнал в прокуратурата за неправомерните действия на В.. Освен това описаното от него в сигнала и 4 обясненията, че В. след като е взела личната му карта я е прибрала в чекмедже на бюрото, съответства на установеното от полицейските служители, чрез преглед на записите от видеокамерите в офиса, свалени на компакдиск, приложен по делото и подробно описани в Докладна записка на л.2-3 от преписката. Освен това самата В. впоследствие е показала на полицейските служители лична карта във въпросното чекмедже.
Затова и съдът счита, че жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение, като е взела и прибрала личната карта на к. без негово съгласие, което очевидно е станало след като той е поискал да вземе предложените му за подпис документи, за да се запознае с тях подробно в по-спокойна обстановка. Така тя е задържала личната карта до момента в който е била потърсена от полицейските органи, след което е решила да предаде доброволно същата в полицията.
При това положение жалбоподателката В. е реализирала административното нарушение по чл.80 т.5 от ЗБЛД.
Предвид на така установеното и оценявайки причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, а именно, че в онзи момент е имало създадено напрежение между жалбоподателката и клиента в лицето на Николай к. по повод евентуално подновяване на договора му за мобилни услуги, както и това че тя по собствена воля доброволно е предала на полицейските служители личната карта, нарушението е извършено за първи път и не са събрани доказателства по делото, които да охарактеризират негативно жалбоподателката, съдът счита, че случаят е маловажен по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като с оглед на многобройните смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.
Затова в случая е била приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като АНО е следвало не да пристъпва към санкциониране на нарушителя, а да го предупреди писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като не е сторил това е допуснал нарушение на материалния закон, в какъвто смисъл са другата част от възраженията в жалбата, които съдът напълно споделя.
При това положение няма никаква законова пречка по отношение на настоящето нарушение да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН, като НП се отмени и жалбоподателката бъде предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще й бъде наложено 5 административно наказание
Разпечатката съдържа 38 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa1d9285-eb0d-4b62-81a9-a4062840678a