Решение № 17 от 14.06.2021, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 473/2021
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 14.06.2021
- В сила
- 06.07.2021
- Състав
- Страхил Николов Гошев
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал. 4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 17 гр. Дупница , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20211510200473 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 502052-F521051/31.03.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, в ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., на изп. директор на НАП, с което на основание чл. 53, ал.1, вр. с чл. 27, чл. 83 и чл. 3, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „М.К.-ФРЕЙ“, със седалище в гр. Сапарева баня, ул. „Княз Борис“ №12, с ЕИК 202453535, представлявано от управителя М.К. е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ, във вр. с пар. 21, ал. 2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Наказателното постановление е обжалвано изцяло и в срок от санкционирания едноличен търговец. В жалбата се излагат подробни съображения и доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Твърди се, че е нарушен материалният закон и са допуснати процесуални нарушения. Излагат се и аргументи за маловажност на случая. Иска отмяна изцяло или алтернативно изменение на обжалваното НП.
В съдебно заседание законният представител на ЕТ не се явява лично, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Динева, която поддържа жалбата, като излага и допълнителни доводи. Моли за отмяна на НП поради маловажност на случая.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, представлява се в съдебно заседание от редовно упълномощен процесуален представител – юрк. Васева, която взема становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.09.2019 г., около 15:30 часа, в община Сапарева баня, в качеството им на инспектори по приходите свидетелите Б. и Е. извършили проверка в търговски обект – рецепция на къща за гости, находяща се в гр. Сапарева баня, обл. Кюстендил, местност „Черемидарника“, стопанисвана от жалбоподателя ЕТ „М.К.-Фрей“, със седалище в гр.
Сапарева баня, ул. „Княз Борис“ №12, с ЕИК 202453535, представлявано от управителя М.К.. В обекта имало монтирано и свързано с НАП фискално устройство. На място присъствал пълномощник на ЕТ, а именно майката на законния му представител Лилия Георгиева К.а. При проверка на фискалното устройство и водените във връзка с неговата ежедневна експлоатация и отчет документи, вкл. след направена разпечатка КЛЕН за периода от 23.07.2019 г., до 25.07.2019 г. свидетелите установили, че за дата 24.07.2019 г., на която са били регистрирани продажби в паметта на ФУ, жалбоподателят не е отпечатал пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на устройството.
Констатациите от проверката били отразени в съставен на място протокол за извършена проверка /ПИП/ от 13.09.2019 г., подписан от служителите на НАП и от присъствалия пълномощник на ЕТ, на която бил връчен и препис от ПИП. На място същата попълнила декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице, опис на паричните средства, както и дала писмено обяснение приложено по АНП за причините довели до неотпечатване на процесния дневен отчет с нулиране и запис в паметта на ФУ за дата 24.07.20219 г. В ПИП била отправена и писмена покана за явяване на законния представител или упълномощено от него лице за съставяне на АУАН в ТД на НАП-Благоевград.
АУАН е съставен на 01.11.2019 г., от св. Б., в присъствието на св. Е. и на същото упълномощено от ЕТ лица – Лилия Георгиев К.а. Актът е подписан от посочените лица, като на пълномощника бил връчен и препис от АУАН срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено по-късно в срок и обжалваното НП № 502052F521051/31.03.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, в ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., на изп. директор на НАП, с което на основание чл. 53, ал.1, вр. с чл. 27, чл. 83 и чл. 3, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „М.К.-ФРЕЙ“, със седалище в гр. Сапарева баня, ул. „Княз Борис“ №12, с ЕИК 202453535, представлявано от управителя М.К. е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ, във вр. с пар. 21, ал. 2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ, вр. с 2 чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание двама свидетели Б. и Е., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като ги намира за пълни и точни, логични и последователни и подкрепящи се от наличните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателствени материали изцяло. Не е налице каквото и да е противоречие между изложеното от свидетелите и отразеното в приетите по делото писмени доказателства, вкл. разпечатания фискален отчет КЛЕН от фискалното устройство и останалите документи представени и съставени на място във връзка с проверката.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, имат необходимото съдържание и форма. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци за нарушението по чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ и то конкретно относно приложената във връзка с него административнонаказателна норма по чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС и липса на описание и дори посочване на обстоятелството, дали нарушението води до неотразяване на приходи.
Налице е и неправилно приложение на материалния закон изразяващо се в приложение на санкционната норма на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, съгласно която на жалбоподателя незаконосъобразно е било определено и наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, при липса на словесно описание на задължителната кумулативна законова предпоставка за това визирана в чл. 185, ал.2, изр.
2-ро от ЗДДС – „ Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“.
Съдът приема, че установеното при проверката нарушение, правилно е квалифицирано като такова по чл. 39 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., съгласно която разпоредба с оглед текста на действалата към датата на извършване на нарушението и преди изменението й редакция: „Всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на 3 самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3.
Лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. При продажби на течни горива във/от обекти, които са изцяло на самообслужване, дневният финансов отчет се генерира автоматично и се записва във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Лице по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в ЕСФП са регистрирани продажби/сторно операции и/или зареждания на течни горива.“
Отговорността на дружеството, обаче, е ангажирана на основание разпоредбата на чл.
118, ал. 4 и чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, без посочване изобщо на изр. 2-ро от чл. 185, ал.2.
Съгласно тази разпоредба извън случаите по ал. 1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Предвидено е изрично в изречение второ, че само когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Следователно, за да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице в тази последна хипотеза, според която вероятно според съда е определена на дружеството минимална санкция от 500 лева, следва по един безспорен начин в производството пред АНО да се установи, че процесното нарушение „не е довело до неотразяване на приходи“. В случая, такива констатации не са направени в хода на административнонаказателното производство, не са събрани и абсолютно никакви доказателства в такава насока от АНО. Не се сочи никъде дори формално, нито в текста на АУАН, нито в този на НП, за това, че нарушението не води до неотразяване на приходи, което е задължителната предпоставка за налагане на наказание в размерите по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. За да бъде осъществен от обективна страна елементът на административно нарушение по цитирания в НП санкционен текст – чл. 185, ал.2 ЗДДС /без посочване на изр.
2-ро/, то следва нарушението да е довело кумулативно и до неотразяване на приходи. Този съставомерен елемент трябва да бъде установен от наказващия орган в хода на административно наказателното производство, за да е ясно и с оглед правото на защита на жалбоподателя какво точно нарушение му е вменено и за какво е наказан.
Следва да се отбележи изрично, че чисто принципно неотразяване на приходи не може да е налице при неизпълнение на задължението по чл. 39 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо дали е отпечатан или не процесния дневен финансов отчет с нулиране и запис в паметта на устройството. Явно, но мълчаливо и без да го посочи изрично писмено в АУАН и НП, актосъставителят и след това АНО е имал предвид, че деянието обективно не води до неотразяване на приходи. В случая с оглед липсата дори на споменаване в текста на НП на 4 това, дали нарушението води или не води /както е в случая/ до неотразяване на приходи би следвало да се приложи санкцията по чл. 185, ал.2 изр. 1 от ЗДДС, а не тази по чл. 185, ал.1 ЗДДС. Решението на съда не може да почива на предположения, какво е имал предвид мълчаливо АНО като е смесил текстово и цифрово хипотезите на чл. 185, ал.1 и ал. 2, изр. 1во от ЗДДС. В този смисъл са и разсъжденията дадени в Решение № 262 от 02.03.2020 г. по к.н.а.д. № 1548/2019 г. на Административен съд София – област.
По изложените съображения, процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и в този смисъл подлежащо на пълна отмяна.
По-нататък следва да се вземе предвид, че цитирания по-горе текст на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. е бил изменен преди влизане в сила на НП, по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от това правило налага ал. 2 от същия текст, който предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Наказателното постановление не е влязло в сила, предвид процедурата по обжалването му и към настоящия момент следва да бъде съобразена хипотезата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН.