Присъда № 3 от 24.02.2026, Районен съд - Велинград

МОТИВИ към Присъда № 3/24.02.2026 г. по н.о.х.д. № 105/2025 г., по описа на Районен съд Велинград.

Производството е образувано по обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура – Пазарджик, ТО – Велинград, с който се обвинява подсъдимия Д.А.Г., род. на 01.05.2003 г., в гр. Велинград, живущ в град Велинград, ул. **** българин, български гражданин, със средно образование, работи частно в строителството, неженен, осъждан, с ЕГН **********, в това, че на неустановена дата от лятото на 2022 г., в гр.Велинград до 23.07.2023 г., вкл., като пълнолетно лице заживял на съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст - непълнолетната Г.В.Б., от гр.Велинград, родена на 23.07.2007 г., без да са сключили брак – престъпление по чл. 191, ал.1 НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Счита, че от събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин всички признаци от неговия състав. Пледира обвиняемият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено минимално наказание лишаване от свобода предвид смекчаващи вината обстоятелства, а именно тежко материално положение.

В съдебно заседание обвиняемият Д.А.Г. не е явява. За него се явява защитника му адв. К., който поддържа, че цялата доказателствена съвкупност, по никакъв начин не доказва и не обосновава обвинителната теза на Прокуратурата. Пледира за оправдателна присъда.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следното от фактическа и правна страна:

Досъдебното производство е образувано и водено срещу Д.А.Г., от гр.

Велинград, за това, че на неустановена дата от лятото на 2022 г., в гр.Велинград до 23.07.2023 г., вкл., като пълнолетно лице заживял на съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст - непълнолетната Г.В.Б. от гр.Велинград, родена на 23.07.2007 г., без да са сключили брак – престъпление по чл. 191, ал.1 НК.

От събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 09.01.2023 г., в Отдел „Закрила на детето“ към ДСП Велинград, е постъпил сигнал от ОУ „Георги Бенковски“ гр. Велинград, относно непълнолетната Г.В.Б. за трайно не посещаване на училище, който след като бил регистриран било предприето социално проучване. В хода му се установява, че причината за това е встъпване в ранно съжителство между непълнолетната Г.В.Б., родена на 23.07.2007 г. и подсъдимия Д.Г. на неговия адрес: гр. Велинград, ул. „Маркови скали“ № 10, което продължава от месец и половина. Установено е още, че двамата с подсъдимия се познават от пролетта на 2022г., а от лятото на 2022 г. започнали да поддържат много близки, включително и интимни. Така на неустановена дата от лятото на 2022 г., в гр.Велинград заживели заедно на съпружески начала, като Б. нямала навършени 16 години, за което подсъдимият знаел. Подсъдимият Д.А.Г. и 1 пострадалата Г.В.Б. не са сключвал граждански брак. За съжителството на двамата била уведомена РП Пазарджик, ТО Велинград. Възложена била предварителна проверка, в хода на която се установило, че подсъдимият и пострадалата започнали съпружеското си съжителство, когато Г. била на 15 години. На 08.02.2023 г. била проведена среща-разговор с непълнолетната Г.

Б., нейната майка В.А.Б. подсъдимият Д.А.Г. и родителите му в отдел „Закрила на детето“, на които декларирали, че съжителството между обвиняемия Г. и непълнолетната Б. е прекратено, както и че е било доброволно от нейна страна и със съгласието на родителите.

В подкрепа на обвинителната теза са показанията на социалния работник ГГ.Й.Б. и свидетеля М.М.М. както и приложените писмени доказателства: Докладна записка от 28.02.2025 г., по Преписка с вх.№ 3670001203/2023 г.; Сигнал от Агенция за социално подпомагане с изх.№ СЛ/Д-РАВГ/931-002/01.02.2023 г.;

Справка за съдимост рег.

№

230329005000148227/29.03.2023 г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 24.03.2025 г.; Справка за съдимост с рег. № 2406110050002515040/11.06.2024 г.; удостоверение за завършен шести клас за учебната 2015/2016 г.; Справка за съдимост – **********; Докладни записки;

Постановление на РП – Пазарджик, Сигнал от ДСП от 02.02.2023 г.; Справка за съдимост; Писмо от ДСП – Велинград от 13.02.2023 г.; полицейска справка;

Доклад от 25.10.2023 г. на РУ – Велинград; докладна записка от 01.11.2023 г.;

Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Съдът кредитира именно техните показания, досежно главния факт от предмета на доказването за съставомерността на деянието, а именно че подсъдимия Г. е заживял на съпружески начала без брак с лице ненавършило 16-годишна възраст. От показанията на социалния работник Балабанова на досъдебното производство и пред съда, които съдът кредитира, като лични, обективни, безпристрастни, дадени от позицията на незаинтересовано от изхода на делото лице и като последица от прякото изпълнение на служебните му задължения, се установяват обективните признаци от състава на престъплението. За достоверността на гласните доказателства съдът изхожда от тяхната съпоставка с останалия доказателствен материал от една страна и от друга с тяхната убедителност, която е последица от последователността и обективността на тези доказателства. В съответствие с показанията на социалния работник са показанията и на свидетеля М.М.М.. Гласните доказателства не се опровергават от останалия доказателствен материал събран по делото досежно обстоятелството, че подсъдимият Г. е заживял на съпружески начала без брак с лице от женски пол ненавършило 16-годишна възраст, а именно сигнал от отдел „Закрила на детето“ към ДСП Велинград, писмо от ДСП – Велинград от 13.02.2023 г .. Събраните по делото доказателства непротиворечиво установяват обективната и субективната страна на престъплението.

2

Ето защо съдът намира, че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна и доказателствата в тази насока са категорични и последователни. От представените доказателства се установи и субективното отношение на дееца към общественоопасния характер на извършеното от него деяние и към обществено опасните последици. Деецът е знаел фактическите обстоятелства от състава на престъплението, а именно че пострадалата не е навършила шестнадесет години по време, когато е заживял с нея. С поведението си по установяване на съвместното съжителство с Б., Д. Г. съзнателно е осъществил деянието, като то е било негова непосредствена цел.

Това говори за наличието на пряк умисъл при извършване престъпление по чл.

191, ал. 1 НК.

С оглед на горното съдът намира, че подсъдимия Д.А.Г. от град Велинград от обективна и субективна страна от неустановена дата от лятото на 2022 г. до 08.02.2023 г., в гр.Велинград, като пълнолетно лице без да е сключил граждански брак е заживял на съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, непълнолетната Г.В.Б., от гр.Велинград, родена на 23.07.2007 г.– престъпление по чл. 191, ал.1 НК. Това е така само за периода от неустановена дата от лятото на 2022 г. до 08.02.2023 г., тъй като от 08.02.2023 г. съвместното съжителство е прекратено.

С оглед изложените мотиви за липса на обективна и субективна страна на деянието в периода 09.02.2023 г. до 23.07.2023 г., вкл. подсъдимият ще следва да бъде оправдан за това да е извършил престъплението по чл. 191, ал.1 НК за този период, като бъде признат за виновен в извършването на същото само за периода неустановена дата от лятото на 2022 г. до 08.02.2023 г.

От доказателствата по делото, събрани по предвидения в НПК ред, в съвкупност от фактическа и правна страна се установи по безспорен начин авторството на деянието, участието в деятелността на подсъдимия Г., виновното поведение и обстоятелствата, при които е осъществено, както и с оглед на това се установи приложимия материален закон и възприетата правна квалификация.

Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимия Г. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Този извод следва от цялото волево поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй като Г. е съзнавал всичките признаци на осъществения състав на престъплението, а с извършването на деянието се е стремял към настъпването на обществено опасните последици, т. е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен резултат.

Извършеното от дееца не е малозначително деяние. Законодателят поставил минимална възрастова граница от 16 години, при която е приел, че едно момиче е достатъчно физически, емоционално и социално зряло, за да създаде семейство. Това е възрастта, на която, съгласно чл. 301, ал. 1 КТ едно лице придобива трудова дееспособност. Това е възрастта, до която, съгласно 3 чл. 53, ал. 1 от Конституцията на Република България, училищното образование е задължително. Възрастта 16-години е минималната възраст, при която може да се сключи граждански брак, съгласно чл. 6, ал. 2 СК, и то по изключение след разрешение на съдия. Отчитайки важната роля на жената за семейството, която не се изчерпва само с биологичното възпроизводство на рода, с чл. 191, ал. 1 НК е криминализирано заживяване съпружески на пълнолетно лице от мъжки пол с лице от женски пол, ненавършило шестнадесетгодишна възраст, за да се предотврати въвличането в ранно съжителство на момичета, които, поради своята най-вече социална незрялост не са готови пълноценно да изпълняват ролята си на съпрузи и родители.

Затова правноирелевантни са и не заличават престъпния характер на деянието съгласието на пострадалата или на нейните родители, традициите в общността, към която принадлежат, техните и на дееца възгледи и убеждения за брака и семейството.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл. 36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл. 54, ал.

1 от НК, касаещи неговото определяне.

Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние, насочено към създаването на интимни отношения с лице от женски пол да е изцяло физически и психически съзряло.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността му, като отчете като смекчаващи вината обстоятелства пълното съдействие на органите на разследване за изясняване на обективната истина по делото, доброто процесуално поведение. Налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно съдебното минало на подсъдимия.

За престъплението по чл. 191, ал.1 от НК материалният наказателен закон предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Съдът намери, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимият Г. престъпление по чл. 191, ал.1 от НК се явява алтернативно предвиденото в закона наказание пробация. Ето защо и на основание чл. 54 от НК, съдът му наложи наказание пробация, като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 42б, ал. 1 и ал.

2, вр. чл. 52, вр. чл. 54 от НК определи следните пробационни мерки:

"Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 8 /осем/ месеца, с периодичност два пъти седмично, както и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 8 /осем/ месеца. Съдът наложи на подсъдимият Г. и кумулативно предвиденото в закона наказание за това престъпление, а именно обществено порицание, което постанови да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата на видно място в кметството по постоянен адрес на подсъдимия.

При тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение 4 на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

Да се съобщи на страните, че мотивите са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: